Протестите в страната станаха част от нашето ежедневие. Протестът вече търси идеологическо  удовлетворение и иска неутрализация на т.нар. политически елит. Засега, обаче, в посланията на протеста има излишък от критични разрушителни импулси, които са по-силни от конструктивните рефлекси. Силно емоционалният зарад на протеста не води към юридически решения и гаранции за заздравяване на разклатената конструкция на правовата ни държава.

Политически или икономически е контекстът на протеста?

Икономическото инженерство е отстъпило място на политическия деструктивизъм. Проведените парламентарни избори разрушиха внимателно изгражданата и насаждана мантра ”експлоатация на страха”.  Освободен от страха, протестът за краткия срок от м. февруари до м. юни е еволюирал от икономически към политически. Политически, но не партийно оцветен, протестът е срещу ерозираната политическа система. Естествено, в новата си форма укротяването му не може да се търси с икономически решения, а настоява за политически промени.

В тази размита обществена среда, управляващите са се насочили панически към икономически решения и неясно защо отхвърлят политическите такива. В паническата ситуация те генерират икономически транспланти, които отлагат наболелите проблеми, но в средносрочен план задълбочават негативните явления. Икономическите реверанси към електората и протестиращите са дори комични и са родени от политическата паника. В краткото съществувание на осакатения парламент и пропукващото се правителство се „садят” красиви, но отровни цветя в лехите на икономиката.

За икономически балансираните читатели ще споделя някои от реализираните или вече обявени намерения на тези панически популистки „посевки”:

  • Намаление на цените на електроенергията за битовите потребители с 5 на сто;
  • Административно увеличение на минималната работна заплата с 30 на сто;
  • Замразяване на увеличението на възрастта за пенсиониране;
  • Отмяна на решението за увеличение на възрастта за пенсиониране на заетите в системата на отбраната;
  • Увеличение на компенсаторните плащания за потребителите на електро- и топлоенергия, и т.н., и т.н.


Всички тези икономически иновации се предлагат без оценка на въздействието и изискват нови и нови разходи, които водят до неизбежна актуализация на бюджета, съпътствана от ръст на бюджетния дефицит.

Политическата паника предизвиква неадекватност на действията на управляващите и измества политическите им решения към икономически палиативи. Решенията са прости и лесно реализируеми. С аналитична последователност:

Първо - Изтегляне на политическите назначения от кабинета;

Второ - Радикална промяна в Изборния кодекс, позволяваща обновяване на т.нар. политически елит, на основата на обществен консенсус;

Трето - Проект за конституционно обграждане на постигнатия консенсус;

Четвърто - Провеждане на избори за нов парламент с основна задача приемане на нова Конституция.

Приплъзването на политическия елит към икономически, а не към политически решения и несъобразяването с политическата реалност прерастват във фобия, която застрашава просперитета на държавата и нацията.

(в. Преса, печатно издание, брой 183 (534) от 8 юли 2013)

 

Прочетено: 2105