БЮДЖЕТНАТА ПОЛИТИКА ПРЕЗ 2012 Г. НЕ СТИМУЛИРА, А ЗАБАВИ ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ

През 2012 г. икономическият растеж в България се забави до 0.8%, при 1.8% за 2011 година. Това се дължеше на по-слабото външно търсене, което се отрази отрицателно върху износа. Вътрешното търсене формира икономическия растеж за годината. За първи път от началото на кризата инвестициите отчетоха подобрение спрямо предходната година. С най-голям принос за реалното нарастване на БВП бе потреблението на домакинствата.

Това са констатации от Годишния обзор за състоянието на българската икономика, публикуван днес от Министерството на финансите.

Започналият през предходните години процес на фискална консолидация продължи в условията на забавена икономическа активност. Както за 2012 г., така и за предходните две години, бюджетната политика може да се определи като проциклична, тъй като намалението на структурния бюджетен дефицит беше постигнато в период, в който икономиката се развиваше под потенциала си. Фискалната консолидация беше осъществена чрез стриктен контрол върху разходите, включително замразяване на заплати в бюджетния сектор и пенсии, но и със съкращаване на капиталови разходи.

По този начин бюджетната политика забави и не предостави стимули за нарастване на БВП на страната.

До известна степен тази политика беше оправдана, тъй като правителството целеше да излезе от процедурата по прекомерен бюджетен дефицит, наложена от ЕК през 2010 година.

Световното търсене за 2012 г. беше по-ниско от предходната година, а отрицателно влияние върху българския износ в най-голяма степен оказа рецесията в еврозоната и в страните от ЕС разглеждани като цяло, която се случи за втори път от началото на кризата.

От страна на предлагането, най-голям принос в отчетеното забавяне на произведената продукция и на добавена стойност в България имаха експортно-ориентираните отрасли. Динамиката на промишлеността в България се определя до голяма степен от външното търсене, тъй като около 40% от оборота в промишлеността се реализира на външните пазари. В резултат на неблагоприятното развитие на външната среда, промишленото производство и продажби в България започнаха да се забавят още от второто тримесечие на 2011 г. и отчетоха сравнително слабо представяне през 2012 година.

Спадът в строителството продължи четвърта поредна година. Слабата икономическа активност в страната, значителният обем готова строителна продукция, превишаваща платежоспособното търсене, и затрудненият достъп до кредитиране към малките и средни предприятия се очертаха като основни пречки за възстановяването на отрасъла.

Намалението на заетостта продължи за четвърта поредна година, а в сравнение с 2011 г. спадът на броя на заетите в икономиката на страната се задълбочи. С новия негативен цикъл във външното търсене темпът на намаление на заетите в промишлеността отново се ускори. Селското стопанство също имаше висок принос за негативната динамика на заетостта през 2012 г.

Икономическият растеж, разглеждан чрез индикаторите на пазара на труда, бе обусловен от нарастването на производителността на труда, която се повиши с над 5% за трета поредна година.