БЮДЖЕТНИЯТ ДЕФИЦИТ СЕ УВЕЛИЧАВА С 494 МЛН. ЛВ.

Бюджетният дефицит да се увеличи с 493 млн. лв. Това предвижда актуализацията на бюджета за тази година, която Министерството на финансите вече публикува на сайта си. Така общият дефицит ще достигне 1.6 млрд. лв. или два процента от брутния вътрешен продукт (БВП), който се очаква за годината.

До този размер се стига, след като в новия вариант за бюджета се прогнозира понижение на приходите с 293 млн. лв. и увеличение на разходите с 200 млн. лв. Всичките промени се правят само в Закона за републиканския бюджет, като не се предвиждат промени в бюджетите на Здравната каса и на осигурителната система.

"Натрупаните хронични проблеми като влошената бизнес среда, липсата на доверие между икономическите агенти и държавата, отсъствието на последователна политика, са предизвикани в много голяма степен от фокусирането върху нисък дефицит, несъобразен нито с външната среда в условията на глобална криза, нито с ниските нива на икономически растеж", се казва в мотивите на проекта за актуализация. В съпътстващ анализ на министерството на финансите се посочва, че през 2010, 2011 и 2012 г. правителството на ГЕРБ е приемало проциклични бюджети и салдото е спомагало за задълбочаване на икономическите проблеми, вместо за преодоляването им и да съдейства за възстановяването.

Как ще се финансира

За финансиране на новия дефицит държавата планира да увеличи тавана за новоемитиран дълг в рамките на 2013 г. от сегашните 2 млрд. на 3 млрд. лв. Държавата обаче няма да промени сегашния таван за максимално допустим държавен дълг и той ще остане на 14.6 млрд. лв., колкото беше и в края на миналата година, преди да се платят глобалните облигации, емитирани от Милен Велчев.

Новост е, че правителството допуска възможността да излезе с нова емисия на международните пазари вместо да разчита само на вътрешният пазар да заема средства, когато става дума за финансиране на дефицита.

Максималната сума, която може да се заеме от външните пазари, се оценява на един милиард лева, а според представител на финансовото министерство ходът се налага, за да се диверсифицират източниците на финансиране. Това означава, че финансовото министерство ще проучи дали на външния пазар може да получи по-изгодна цена за заетите средства, отколкото от вътрешния и при необходимост ще заеме средствата с нови облигации, вместо с държавни ценни книжа.

Друг аргумент на министерството е, че така държавата няма да изтегля ликвидност от българските банки, която те могат да използват за повишаване на кредитирането на частния сектор.

По-малко приходи от данъци

Новата прогноза на финансовото министерство включва неизпълнение на данъчните приходи с 555 млн. лв.

Най-сериозно в актуализацията се залага в приходите от ДДС – те се свиват с 229 млн. лв. След това са акцизите, за които прогнозата се понижава със 195 млн. лв. Постъпленията от личен подоходен данък са намалени с 46 млн. лв., от корпоративен с 9 млн. лв., а от останалите данъци се прогнозира общ спад с 53 млн. лв.

В същото време се очаква други неданъчни приходи да се преизпълнят като тези от "доходи и собственост" – със 79 млн. лв., а по графата "други неданъчни приходи" се очаква увеличение със 179 млн. лв. Така нетният ефект от спад на данъчните приходи и увеличение на неданъчните е понижение на общите постъпления по републиканския бюджет с 293 млн. лв.

Най-важен е буферът

В разходната част най-много се увеличават средствата в резерва за непредвидени и неотложни разходи. В него ще се отделят 249.9 млн. лв., вместо сегашните 50 млн. лв. Това е бюджетният буфер на всяко правителство, защото средства, които правителството може да разпределя със свои решения, без да ги подлага на гласуване в парламента. Заделяйки средствата в него, вместо по отделни министерства правителството увеличава оперативната си гъвкавост, но харченето на този резерв винаги е пораждало съмнения в публичността на правителствените решения. През 2010 г. например ГЕРБ бяха заделили в резерва 1 млрд. лв. и опозиционните тогава БСП и ДПС нарекоха резерва "джобните пари на кабинета".

Според Любомир Дацов, който беше заместник-министър на финансите в кабинетите на Симеон Сакскобургготски и на тройната коалиция, преразпределението на разходи до 400 млн. лв. от правителството без санкция на парламента е нормална практика и всеки кабинет се нуждае от гъвкавост в такива размери.

В мотивите към актуализацията се посочва, че държавата ще отпусне 160 млн. лв. за разплащане на просрочени задължения от минали периоди, като те ще бъдат насочени към силовите министерства - на отбраната, МВР и правосъдието. Други 40 млн. лв. са за мерки за интеграция на хора с увреждания.

Ако обаче средствата за това се вземат точно от резерва за непредвидени разходи, неясно ще остане исканията на кои министерства за допълнителни плащания ще бъдат удовлетворени.

През изминалия месец финансовият министър Петър Чобанов посочи, че ведомствата имат претенции за допълнително финансиране в размер на 830 млн. лв., а създаването на този резерв означава, че допълнителните плащания ще са максимум 200 млн. лв., или ще се компенсират с орязване на други разходи.

Кой губи най-много

В разходната част на бюджета също има корекции. Най-много се намалява финансирането на съдебната власт – със 103.2 млн. лв., което е 39% от сега одобрения й бюджет.

С 25.9 млн. лв. се намаляват средствата за придобиване и ремонт на дълготрайни активи, а общо за общините се предвижда увеличение на средствата с 20.6 млн. лв.