ХР.ВУЧЕВА: ФИНАНСОВИЯТ МИНИСТЪР ТРЯБВА ДА СЕ ОТЧИТА ЗА ХАРЧЕНЕТО НА СПЕЦИАЛНИЯ РЕЗЕРВ

Какво мислите за актуализацията на бюджета и новото равнище на дефицит, което се предлага, както и за финансирането му с допълнителни емисии на държавен дълг?

- Актуализацията на Закона за държавния бюджет за 2013 г. считам за необходима по две причини. Имаме ново правителство, което е заявило своя програма.  Финансовата основа на тази програма при демократичните общества има формата на закон, който винаги се обсъжда публично чрез дебати в Народното събрание. Това обстоятелство считам за важно, въпреки че в обсъжданията досега то не се отбелязва. Не беше посочено и в аргументацията на  г-н Орешарски и г-н Чобанов. Втората причина е свързана с оценката на очакваните до края на годината приходи и разходи. Това беше обсъждано през последните дни в различни варианти.
От предложения на 16 юли от Министерството на финансите проект на закон се вижда, че дефицитът по държавния бюджет от 802.6 млн. лв. се увеличава на 1.296 млн. лв. Увеличението от 493.6 млн. лв. е резултат от очаквано намалени приходи с 293 млн. лв. и увеличени разходи с 200 млн. лв. Актуализираният размер на бюджетния дефицит е в рамките на допустимата у нас законова норма от 2% към БВП. Намирам за странно, че не се предлага промяна на чл.6 от Закона за държавния бюджет, след  като се създаде нов държавен орган - Министерство на инвестиционното проектиране. Известно е, че в посочения член от Закона за държавния бюджет са изредени всички първостепенни разпоредители с бюджетни кредити и техните приходи и разходи.
  
Малко се изговори за смисъла от допълнителните държавни разходи, които правителството планира да направи, доколко според вас те са оправдани?

- Може само да се съжалява за това, че експертите на правителството, както и активно участващите в дебата различни специалисти и партийни опоненти не за първи път демонстрираха предпочитания към макроикономическите аспекти на нивата на бюджетните разходи. Нито една от групите, участващи в досегашните дискусии, не показа, че счита бюджетните разходи за израз на конституционните права на хората. За съжаление и тези, които се наричат представители на гражданското общество, имат същия подход.

Допълнителните плащания са обобщени в резерва за непредвидени и неотложни разходи и въпреки че е ясно за какви мерки ще се заделят, не е ли притеснително, че на даден етап кабинетът може да ги пренасочи за други мерки?

- Предлаганото увеличение на разходите от 200 млн. лв. се насочва за т.нар. непредвидени и неотложни разходи. Тези разходи според разпоредбите в самия Закон за бюджета се изразходват съгласно правителствени решения. Според  отчета за държавния бюджет към 30 май в колоната "отчет" за резерв за непредвидени разходи няма данни. Не е ясно какво означава това - че не са извършени или че са отчетени някъде другаде. По същия начин се показват от МФ и данните за отчет на бюджет 2012. Това е малка част от методологическите  неясноти, които съществуват и които пречат на анализа и прозрачността при съпоставяне на изпълнението и законово определените разходи. В основата на тези проблеми е отсъствието на стандартно счетоводно отчитане на разходите на централния бюджет.
Според специалистите от МФ сумата от 119 млн. лв. по бюджета за непредвидени разходи е изразходвана от предходното правителство до 30 май. Това, както вече отбелязах, не се разбира от отчетните данни на официалната страница на МФ. Вероятно същото ще се случи и след края на 2013 г. за новите 200 млн. лв. Ако все пак някой иска това да се промени, предлагам при гласуване на актуализацията да се запише в преходните разпоредби, че се задължава министърът на финансите да представя доклад всеки месец пред бюджетната комисия на парламента за какви цели са използват тези нови 200 млн. лв.
 
В последните бюджети на държавата има структурен дефицит, а това означава, че при текущото състояние на икономиката данъчната система не може да осигури средства за държавния сектор в този му вид, къде могат да се търсят решенията?

- Това е много важен аспект на проблемите по бюджета за следващите години. За съжаление тези проблеми не са развити в нито един от многото документи, които се представят на Европейската  комисия по "Програма 2020", Националната програма за реформи, Конвергентната програма, Националната програма за реформи. Не съществува такъв анализ и в прогнозния бюджет за следващите три години. Необходими са анализ и евентуални предложения, чрез които да се обоснове при възможните приходи какви услуги искаме. В прогнозния бюджет е записано, че приходите за 2014 г. ще са 36.7%, за 2015 - 36.7%, и за 2016 г. - 35.3. За 2012 г. се отчита 35.4%. По данни на Евростат средно за 27-те страни - членки на ЕС, за 2011 г. това отношение е 44%. Отношението само на данъчните приходи към брутния вътрешен продукт е още по-впечатляващо - 21%. При тези условия е наложително да се обмисли какви публични услуги искаме и какво трябва да се направи своевременно, а не да се чака месец октомври, когато се гласува бюджетът. Това трябва да се обвърже с намеренията за развитие на образованието и здравеопазването и намаление на администрацията. За тази цел се иска някой да работи много и с познание, а не само да се чуват общи приказки за реформи и съкращения. Не виждам обаче кой ще го направи. Всички са много заети с други неща.

На бюджетния дефицит и държавния дълг вече се приписва значение като на мръсни думи, доколко това е правилно?

- Не е правилно, защото прикрива невежество и непознаване на спецификата. Понятно е, че най-доброто решение е бюджетите да са балансирани. За съжаление това е непосилна задача за следващите няколко години. Такава е прогнозата за 2014 и следващите години. Трябва да сме благодарни, че ЕС наложи пределен норматив за дефицита. Това улеснява значително разумните решения относно максималния предел за превишение на разходите спрямо възмoжните приходи.
  
През миналата година бюджетният дефицит се оказа със 70% по-малък от заложения заради спестени инвестиционни разходи, доколко подобен род спестовност е полезна за икономиката?

- По данни от страницата на МФ за 2012 г. по закон е предвиден дефицит по държавния бюджет в размер на 1556.7 млн. лв., а е отчетен 946.9 млн. лв. Значително по-малък  размер на дефицита се сочи по т.нар. консолидирана фискална програма - 357.7 млн. лв. Не се разбира в кое звено от останалите части на консолидираната фискална програма е направена значителна икономия. Според мен, когато говорим за бюджетен дефицит или излишък, трябва да имаме предвид Закона за държавния бюджет. В консолидираната програма участват и общините, които са самостоятелни, както и НЗОК и НОИ, за които понятието бюджетен дефицит не е присъщо. Това са организации, изградени на фондов принцип, и консолидацията заедно с държавния бюджет има само разчетно значение за анализ.

Трябва да се посочи и друга важна особеност на отчетения към 31 май 2013 г. излишък от 11 млн. лв. по държавния бюджет. Той се дължи  на неизпълнението на капиталoвите разходи. При бюджет от 938.9 млн. лв. капиталови разходи се отчита 249.5 млн.лв. - 26.6% от годишния план, докато средното изпълнение за всички разходи е 38.5% спрямо плана. Не е ясно дали това е резултат от недостатъчно добра организация, или е направено целенасочено. И в двата случая въздействието върху икономиката е отрицателно.

Прочетено: 1828