ПРАВНАТА КОМИСИЯ РЕШИ ОБЩИНИ И МИНИСТЕРСТВА ДА СИ ВЪЗЛАГАТ САМИ НА СЕБЕ СИ ПОРЪЧКИ

Общини и министерства да могат да възлагат директно на свои предприятия, дружества и структури изпълнението на дейности без да бъдат обявявани търгове. Това реши правната комисия към Народното събрание на днешното си заседание, на което гласува на второ четене законопроекта за обществените поръчки. Предложението беше на депутата от БСП Борислав Гуцанов и не беше прието само от народните представители от ГЕРБ.

Единствените изисквания са дружествата или предприятията да бъдат 100% собственост на държавата или на община, оборотът им да бъде поне 2/3 от поръчки на собственика си и контролът на дейността им също да се упражнява от възложителя.

На практика това означава, че например Столичната община ще може да възложи директно на охранителната си фирма "Егида" да пази реда в училищата. В момента фирмата, която е в изключително тежко финансово състояние, участва наравно с останалите играчи на пазара, но не печели поръчки, защото предлага непазарни цени, и не може да спечели обществени поръчки. Същият пример може да се даде и с Министерството на вътрешните работи и дружеството му "Безконтактни мултиплексорни вериги" (БМВ).

Според Гуцанов обаче по-добър пример е завърнал се развален кораб на Военноморския флот, който не би могъл да се ремонтира бързо без търг в държавното дружество "Терем". "Така ще се намали изтичането на средства, които вместо да отиват в държавни и общински фирми, отиват в частни", заяви социалистът.

Депутатът от ГЕРБ Томислав Дончев поиска ограничителни условия кои поръчки да могат да бъдат възлагани директно, защото във варианта на Гуцанов има риск от отваряне на кутията на Пандора. "Един такъв режим отваря по-голяма възможност за корупция", каза Дончев и добави, че не се отваря врата, а направо порта, "през която не знаем какво ще се вмъкне".

От ГЕРБ недоумяваха как ще се определя цената при такъв тип директно възлагане. И по предложение на Хамид Хамид се прие допълнение към текста на Гуцанов в правилника към закона да се определи ред за определянето на цена. Не се приеха предложенията на Дончев да има ограничителен режим чрез Комисията за защита на конкуренцията и Агенцията за обществените поръчки.

Не се прие и предложението на Данаил Кирилов от ГЕРБ в правилника да се уточнява регистрираните до кой момент общински и държавни фирми ще могат да получават директни възлагания, защото има риск ведомствата да започнат да регистрират всякакви дружества и да си възлагат без проблем на тях поръчки.

Според Гуцанов обаче повечето държавни и общински фирми плащат осигуровки върху целите възнаграждения на служителите си, за разлика от частните. Затова и при сегашния режим не можели да предложат пазарни цени при участие в обществените поръчки.

В крайна сметка депутатът от БСП Мая Маналова се оплака, че при толкова бавно приемане на този законопроект, ще закъснее обсъждането и гласуването на Изборния кодекс, и народните представители бързо гласуваха спорния член.

Сред останалите промени е отпадането на предложението на Министерския съвет при големите поръчки над 10 млн. лева изпълнителят да обявява предварително каква част от дейностите ще се извършва от подизпълнители. Така се посече идеята на вицепремиера Даниела Бобева, която е двигателят на новия закон за обществените поръчки, да се защитят правата на малките и средни фирми.

вж. ПУБЛИКАЦИЯТА ВЪВ В. ДНЕВНИК