ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ РАЗРЕШИ 15-ГОДИШНИТЕ ДА РАБОТЯТ?

По повод изразеното от зам.-председателя на БСК Димитър Бранков мнение, че трябва да се регламентира трудовата заетост на 15-годишните, получихме писмо от нашия дългогодишен колега Димитър Гъдев, който в продължение на много години отговаряше в БСК за въпросите, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Г-н Гъдев беше член на Надзорния съвет на Фонд "Условия на труд" и участваше в работата на всички национални консултативни органи, свързани с проблемите на трудовата среда.

Умишлено представяме писмото на г-н Гъдев без редакторска намеса:

***

Драги Митко,

Пиша ти по повод изказано от теб становище на БСК, че реформата в образованието е възможна, ако 15-годишните започват работа. Впечатли ме особено много това твърдение и по този повод ще споделя една лична ретроспекция в твоя и на Камарата защита.

Ние, нашето поколение започвахме работа на 14 години по стара възрожденска стопанска традиция. Така започнах и аз в родния ми град Габрово в края на 40-те години на миналия век. Тогава лятната ваканция беше употребявана за усвояване на трудови навици и производствен опит в габровските предприятия.

След това, през 1951-56 г. преминах през дуалната система на обучение в ТМТЕ-Габрово. От 7 до 12 часа имахме занимания по учебните програми, а след обяд от 14 до 17 часа - практика в учебно-производствените халета.

След завършване на средно специално образование през 1956 г. по разпределение започнах трудовата си дейност и така до края на 2002 г. Един непрекъснат процес от 46 години до пенсионеране с 2 години работа след това (до 48 години) при задочно придобиване на висше образованиие и аспирантура.

Започнах като шлосер-монтьор, завърших като главен директор в областта на производствената, научно-развойната, изследователска и управленчески дейности на държавни и обществени структури.

Това, по мое мнение, беше един верен път на субект, участвал в създаване на общ стопански просперитет, който по-късно загуби вярната посока, особено от фаталната загуба на специалисти с професионални навици, умения и интелект, така необходими за конкурентното съревнование на стоковия пазар.

Споделям с професионална гордост за присъдената ми през 1970 г. голямата награда „Златни ръце“ на Държавния комитет за научно-технически прогрес (ДКНТП) за дипломната ми работа - Полуавтомат за задно заточване на метчици. През същата година, заедно с мой колега, спечелих призовата награда на ТНТМ за Автомат за отрязване на заготовки – наша дипломна работа към ИЗ „Болшевик“ – гр. Габрово. По-късно, през 1974 г., заедно с научен колектив, създал гамата плостошлифовъчни машини, отново станах носител на наградата „Златни ръце“, първа степен.

Споделям всичко това в подкрепа на твърдението ти по Нова телевизия тази сутрин (25.02.2014 г. – денят на моята 76-годишнина). Приемам го като малък подарък за мен, като един неотменим нюанс за продължаващата реформа в образованието, с надеждата за възстановяване и бъдещ просперитет на страната.

С много добрина,
Димитър Гъдев