Българската икономика се състезава сама със себе си. Последните данни показват стабилизиране на вътрешния пазар, което води и до повишаване на инвестиционния интерес, но в същото време износът пада бързо. 

Експортът е 1 583.7 млн. евро за януари 2014 г., като се понижава със 192.8 млн. евро (10.9%) в сравнение с този за януари 2013 година. Вносът възлиза на 1 907.8 млн. евро, като нараства с 97.7 млн. евро (5.4%).   

Външнотърговското салдо от стоки и услуги е отрицателно и е на стойност 836.7 млн. лв, като дефицитът е с 585.2 млн. лв. повече, отколкото през януари 2013 година. 

В същото време оборотът в търговията на дребно нараства с 5.5%, като увеличение има във всички икономически отрасли. 

Средното натоварване на мощностите в промишлеността през януари 2014 г. се увеличава с 1 пункт в сравнение с октомври 2013 г. и се оценява на 70.8%. Промишленото производство регистрира ръст от 2.3% спрямо съответния месец на 2013 година. 

Инвестициите през четвъртото тримесечие на 2013 г. спрямо същия период на предходната година се увеличават в реално изражение с 2.5%. Относителният дял на тази категория в БВП е 20.7%. 

Но за да може вътрешното потребление да измести износа като двигател на растеж и икономиката да се върне към развитие, движено от инвестициите, трябва инфлация. 

Доходите на българите все още са твърде ниски, а неравенството в обществото е твърде голямо. За да подобряването на тези два показателя са необходими инвестиции, които да генерират ръст на заплатите, заетостта и да стимулират преразпределението на благата вътре в страната. 

На практика износът не може да служи на тези цели, а и няма как да бъде основа за икономически растеж, заради имплицитната нестабилност, породена от зависимостта от чуждестранни пазари. Износът е само балансиращ фактор. 

Но неговата балансираща роля изглежда до голяма степен изчерпана в сегашната ситуация и ако свиването на експорта изпреварва възстановяването на вътрешния пазар, както е в момента, съществува съвсем реална опасност от нова рецесия в България. 

За това допринасят и дефлационните процеси. През февруари 2014 г. хармонизираният индекс на потребителските цени намалява с 2.11% в сравнение със същия месец на 2013 година. Дефлация има във всички групи стоки, освен храните, алкохола и тютюна. 

А докато цените не започнат да растат, няма как да растат и печалбите на компаниите, което означава, че не можем да очакваме по-голямо увеличение на инвестициите в икономиката. 

 

Прочетено: 1205