АКАД. СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БАН: ГУБИМ УМНИТЕ ХОРА НА БЪЛГАРИЯ

Стефан Воденичаров е роден на 1 септември 1944 г. Завършил е Техническия университет в София, специалност „Технология на металите“. Става доцент през 1989-а и професор през 1991 г. Избран е в БАН за член-кореспондент през 2004 г., за академик - през 2012 г., и за председател на Академията с четиригодишен мандат - на 3 декември 2012 г. Директор е на Института по металознание при БАН. Акад. Воденичаров е член на УС на БСК от пролетта на 2014 г., а преди това е бил председател на Националния съвет по икономическа политика при БСК.

- Акад. Воденичаров, на 11 май, църковния празник на светите братя Кирил и Методий, събрахте в София архиепископ Стефан, главата на Македонската православна църква, и българския патриарх Неофит, БАН и Македонската академия на науките. Постигнахте нещо, което никой друг не е правил. Срещнахте ли трудностите?

- Това е път, по който година и половина вървяхме заедно с колегите от БАН, които биха искали академията да изпълни всичките си ангажименти към обществото и да бъде максимално полезна. У колегите от македонската академия видяхме разбирателство въпреки натрупаните недоразумения и недомислици. Да, голяма част от нещата са недомислици. Казахме си: трябва да седнем да си приказваме. Не да търсим кой е виновен.

Преди година подписахме договор за съвместна работа, през есента имахме среща в Сандански, където решихме темите, по които да работим заедно. След темите в областта на техника, химия, литература се стигна до историята. Е, вярно, историческите моменти спряха до 1940 година, но четем по един и същи начин времето на византийското управление, на турското робство, въпросите с приемането на християнството. Помислихме какво бихме могли да правим заедно оттук нататък, погледнахме към общите празници. В началото на тази година разговаряхме с моя колега акад. Владо Камбовски и избрахме за съвместно честване 11 май - църковен празник, свързан с общите ни чувства към двамата братя просветители. Имаше някои колебания, чуха се недобронамерени коментари като „вие продадохте азбуката на българите“.

- Толкова тежки думи?

- Мисля, че не бива да се обръща внимание на хора, които не си мерят приказките. Всички участници в тържествата изпитваха чувство на задоволство, че празнуваме заедно. С македонските колеги обмисляме да привлечем в бъдеще и други славянски народи, които ползват кирилицата.

- Патриарх Неофит и БПЦ направиха изключителен жест. Тъй като македонската църква е в схизма, те не влязоха в общо канонично служение, но представителите на македонската църква бяха приети гостоприемно.

- Българският патриарх и клирът постъпиха достойно. Ние трябва да търсим начини за разбирателство не само между българи и македонци, а между всички народи на Балканския полуостров. Време е да престанем да се спъваме пред бариерите, насаждани отвън. Моят македонски колега отбеляза: „Когато бяхме под турско робство, не се разделяхме. Като почнахме да правим държави, взехме да се делим.“ Това е истина. Аз твърдя, че не е важно колко е голяма територията на страната ти, важно е как живеят хората в тази страна. Силна страна е тази, където хората могат да работят, получават достойно възнаграждение, живеят духовно, гарантират бъдещето на деца и внуци. Към тези човешки неща трябва да се стремим.

- Защо толкова трудно се разбиват предразсъдъците на Балканите?

- Много е натрупано. Моето поколение нямаше достъп до всички исторически извори, живяло е с едни, да ги наречем неверни представи за другите. Сега човек може да прочете и да научи много. Но да погледнем към България. Какво е това чудо от година-две да започнем да се мразим толкова силно! Омразата стана модерна. Избираш един човек и решаваш да започнеш да го мразиш. Като се прибереш вкъщи, си казваш: днес съм много доволен, намразих го още повече.

- Знаете ли, организирането на общия празник на 11 май направи силно впечатление именно заради избуялата омраза. Вие успяхте да я преборите. Но тук оставаме разделени – на леви и десни, на протестиращи и контрапротестиращи. Как дойде тази мода?

- За съжаление, в момента не виждам нито леви, нито десни в България. Бедата е, че нямаме партии от европейски вид. Това е и голямата празнина в нашия политически живот. Част от лидерите на партии не са израснали за тези отговорности. Техните програми често сменят направлението си. Хората загубиха ориентация.

- Това, че не виждате леви и десни, свързано ли е с отсъствието на икономически стабилния човек, с липсата на средна класа?

- Средната икономическа класа в България я няма. Това е прослойката, която създава гръбнака на икономиката. Всяка страна с успешна средна икономическа класа успява. Защо казвам, че няма ляво и дясно? Не може в един момент да си силно социален, в друг - рязко да смениш посоката. Или обратното: консервативен си и изведнъж ставаш социален.

- Учените намирате ли общ език с политиците? БАН сте автори на възгледи за основните национални цели и устойчивото развитие на България. Чуват ли ви?

- БАН е национална институция и хората, които носим отговорността за управлението й, не можем да показваме политически пристрастия. Аз имам контакт с всички политически сили. В момента нито една от големите партии няма недоброжелателно отношение към академията. Това време е изживяно. Лошото е друго: икономическата обстановка не дава възможност да се получи подкрепата, от която се нуждае академията. Но същото се отнася за здравеопазване, образование и други области. За това са нужни национални цели. Ние сме една от малкото държави в Европа, където не се говори какви иска да бъде след 25-30 години. Пред нашите прозорци (б. а. – посочва към съседната сграда на Народното събрание) от седем месеца има една, да я наречем, неспокойна обстановка. Защо се пилее национална енергия по този начин? Резултатът от това пилеене няма положителна стойност. Вместо да изразяваме отрицание, да седнем да помислим в какви условия искаме да живеят децата и внуците ни. Ние не общуваме помежду си. Затворихме се в тесни семейни и приятелски кръгове. Поднасянето на информация също е негативно. Да ви призная, не искам сутрин да слушам лоши новини и се пазя. Искам денят ми да започне спокойно. Не може човек да тръгне на работа и вече да е ядосан.

- Вие казвате, че трябва да се съживи производството. Как?

- Рецептата е проста – да се произвежда, да се плащат данъци и от данъците държавата да има пари. В нашите национални цели сме посочили пет направления. Но е важно да има приемственост в управлението. През последните две десетилетия не се получи последователност в управленията. Всеки смяташе, че има най-добрата идея, че направеното преди него е най-лошо, и националните средства и енергия се обръщаха в друга посока. Когато човек не надгражда, резултатът е ясен - не може за четири години да направиш това, което за петнайсет или двайсет години трябва да се направи.

Ако имаме цели и те бъдат узаконени, всеки, който дойде да управлява, ще знае в какви направления е длъжен да насочва парите на нацията. Тогава добрите резултати ще дойдат.

- Вашите национални цели гледат с изострено внимание към образованието. Там ли да насочим усилия и инвестиции?

- Въпросът не опира само до инвестиции. Не може да има резултати от образованието, ако няма възпитание. То е първото стъпало. Второто е да знаем какво образование искаме. В академията направихме екип, който работи по проблема. В днешното информационно общество системата на образование не е най-добрата. Децата отиват в първи клас да се учат да четат и да пишат, но те на компютър играят от четиригодишни?! Защо трябва да станат на седем години, за да ги учим да четат и да пишат? Трябва да се смени системата. Трябва да престанем да караме децата да учат наизуст цифри и факти. Това информационните технологии им го гарантират за секунди. Първото нещо, което децата трябва да научат, е да работят в екип. Това е разковничето за успеха им. Второто - да развиват тезиси, да изразяват мислите си и да ги подреждат логично.

- Защо българското училище не възпитава мислещи хора?

- Опираме до третия проблем. Аз правя разлика между преподавател и учител. Ние имаме малко учители. Социалният им статус е унищожен. Освен това имаме приемни изпити за училища, но нямаме приемни изпити за учители. Като има едното, трябва да има и другото.

- Във вашите възгледи сте записали да се осигурят по-широки възможности за образование на деца, показали висока способност и умения. Как да поощряваме умните и талантливите? Със стипендии?

- Засягате интересен въпрос. Наскоро осем българчета се завърнаха със златни медали от световен конкурс по математика в Австралия, в който са участвали 600 хиляди деца. Какво се случва с тях? Те отсега са се записали да следват във Великобритания, САЩ, Германия. Ние губим генната банка на България.

Децата със способности трябва да бъдат поощрявани, да получават стипендии, да бъдат обвързани към институцията, която им е дала възможностите. Така се прави в целия свят. Ако някой поеме ангажиментите за управление на България и иска да направи нещо, той трябва да свърши три работи – да реши проблемите с образованието, здравеопазването, пенсионирането. Това са болести, които се развиват и ще разрушат обществения живот. Промяната ще започне обаче с непопулярни мерки и този, който реши да я направи, трябва да има здрав гръб. Защото ще го издухат, просто ще го издухат.

- Минаха 25 г. от началото на прехода. Замисляли ли сте се дали, ако парите, дадени за молове, джипове и т.н., бяха вложени в наука, щяхме да сме на това плачевно ниво?

- Бих задал въпроса ви по друг начин - мислили ли сте си някога къде щяхме да бъдем, ако индустрията, която имахме в България, не беше прахосана по един безобразен начин? С приватизационни договори, в които имаше условия за запазване на работни места и развитие на производство, но те не бяха спазени. Защо с лека ръка се продадоха сектори от държавата, които другите държави не си позволиха да продават. Погледнете енергоразпространителните предприятия. Чехия сбърка и ги върна на държавата. Либералният модел, според който всеки се спасява сам, ни доведе дотук. Погледнете армията. Преди три-четири години ген. Кирил Цветков, много интелигентен офицер, изнесе данни, че преди промяната в складовете на българската армия е имало стока за над 60 милиарда лева. Ако тези пари не са били управлявани по лош начин, армията ни щеше да се издържа. Къде отидоха всички пари?

Автор: Таня ДЖОЕВА