ВСИЧКИ ГУБЯТ ОТ СКОКА НА РАЗХОДИТЕ ЗА ТРУД В БЪЛГАРИЯ

Разходите за труд в България продължават да растат с бързи темпове. През първото тримесечие на тази година НСИ отчита увеличение с 3.6% на годишна база. Увеличението в индустрията е с 5.1%, в услугите с 1.3% и в строителството с 4.4%.

При това ръстът на разходите за труд не се дължи в толкова голяма степен на увеличение на заплатите, колкото на плащаните от работодателите обезщетения, социални и здравни осигуровки и др.

Възнаграждението за един отработен час се увеличават с 2.9% спрямо първото тримесечие на 2013 г., а другите разходи със 7.5%.

И тъй като междувременно заетостта се увеличава с 1.3 процентни пункта, до 59 на сто, а безработицата пада с 0.8 пр. п., до 13.0%, може да се приеме, че става въпрос основно за повишаване на осигурителната тежест.

Разходите за труд растат в условията на дефлация от 2.3%. Т.е. ръстът им, претеглен спрямо изменението на потребителските цени, е още по-голям.

Покачването на разходите за труд е най-голямо в секторите на сметосъбирането и административните дейности, съответно с 10.6% и 9.1%. Сериозно увеличение от 8.0% има и в добивната промишленост.

Намаление на общите разходи за труд е регистрирано в операциите с недвижими имоти, където спадът е с 16.4% и в научните изследвания, където има понижение с 4.3%.

Данните отразяват намаляване на конкурентоспособността на българската икономика. Разходите за администриране на едно работно място се покачват много по-бързо от заплатите.

Този тип ръст носи загуби на всички. Работодателите плащат повече, което ги принуждава да ограничават инвестициите и създаването на нови работни места. Това ги прави по-малко конкурентоспособни на пазара.

Увеличаването на заплатите на работниците изостава от административните разходи, което потиска потреблението в страната.

И накрая държавата губи заради по-слабия ръст на икономиката и съответно по-малкото данъчни постъпления, следствие от ограничаването на инвестициите и търсенето на вътрешния пазар.