ЗА 6 МЕСЕЦА ПРАВИТЕЛСТВОТО Е ИЗХАРЧИЛО ИЗВЪНРЕДНО 550 МЛН. ЛВ.
От началото на годината правителството е разпределило извънредно близо 550 млн. лв. Тези харчове до голяма степен са изчерпали гъвкавостта и възможностите за преструктуриране на разходите по централния бюджет, показа проверка на "Сега" в правителствената информационна система. Веднага след идването си на власт през 2013 г. кабинетът "Орешарски" се оплака от подобен проблем - малко гъвкавост в разходите и крупни допълнителни субсидии, изразходвани с правителствени постановления.
Голяма част от допълнителните разходи тази година се наложиха заради бежанската криза. От началото на годината МВР е получило извънредно от кабинета близо 130 млн. лв., включително и 28 млн. лв. за изплащане на обезщетения на пенсионирани служители. Миналата година по това време сметките на финансовото министерство показваха, че двете правителства - на Борисов и служебното, са изразходвали около 357 млн. лв.
Извънредните разходи и разместванията по централния бюджет би следвало да са изчерпали до голяма степен заложените буфери в него. Сериозен буфер тази година има в перо "капиталови разходи". "Сега" изиска по закона за достъп до обществена информация данни за размера на централния бюджет, който финансира почти всички извънредни харчове. От числата е видно, че няма яснота за какво са предвидени близо 400 млн. лв. от заложените общо 869.9 млн. лв. за придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт. За наличието на буфер по това перо говорят и данните за изпълнението на бюджета за май. При заложени общо 1.054 млрд. лв. капиталови разходи по държавния бюджет изпълнението към май възлиза на 162.9 млн. лв., или 15.5%. Финансовото министерство категорично отказа да обяснява числата с аргумента, че уточняващите въпроси по тях излизат извън обхвата на исканата по закона за достъп информация.
Буфер както в приходната, така и в разходната част могат да се окажат и еврофондовете. България очаква от ЕК да й бъдат възстановени 1 млрд. лв. по замразената програма "Околна среда". Тази сума включва и около 200 млн. лв. от 2013 г., които ще се явят като чист плюс в бюджета. Превеждането на сумите ще доведе и до стопяване на част от дефицита, който в момента се формира в голяма степен заради авансово финансиране на проектите за сметка на държавния бюджет. По-ниското усвояване на еврофондовете пък е равносилно на по-малък размер на националното съфинансиране, тоест ще има икономии в разходната част. Тук обаче прогнозите като цяло са по-сложни.
ТАЙНА
От години размерът на централния бюджет е фискална "тайна". Структурно той е част от държавния бюджет, но размерът му не може да се установи директно от закона за държавния бюджет. По идея централният бюджет следва да служи като източник на финансиране за допълнително възникващи и трудни за прогнозиране разходи към момента на съставянето на бюджета. Този принцип обаче отдавна е нарушен и това ясно се видя от обясненията на финансовия министър Петър Чобанов. При дебатите по бюджет 2014 на него редовно му се налагаше да уточнява, че един или друг разход, критикуван като спестен от опозицията, всъщност е включен в централния бюджет и просто не се вижда. Не е ясно защо законът за публичните финанси не предвижда изрично публичност на всички съставни части на държавния бюджет.
