БЪЛГАРИЯ СЛЕД КРИЗАТА В КТБ
Банковият скандал и напрежението между господата Пеевски и Василев бяха една от причините това правителство да падне, коментира оставката на кабинета "Орешарски", Даниел Смилов, програмен директор в Центъра за либерални стратегии в София, цитиран от The Banker.
Според него, правителството е нямало подкрепа в страната и в чужбина, и е разчитало в голяма степен на медийната машина, създадена от Пеевски и Василев, без нея, то не би оцеляло толкова дълго.
"Неотдавнашната криза беше само наполовина банкова и наполовина свързана с политически интереси, но създаде известна нестабилност на пазара", смята Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк. Той допълва, че в такива ситуации често може да се наблюдава бягство от риск на пазара, което в случая засегна една от банките в страната.
За щастие, ситуацията така и не стана толкова сериозна, колкото през 90-те години на XX век, а според изследване, проведено от агенцията за пазарни проучвания АФИС, станалото няма съществено отражение върху доверието в банковия сектор. Хората продължават да вярват на банките повече, отколкото на държавните институции и политиците.
"През последните няколко години българите спестяваха повече от обикновено, поради политическата нестабилност в страната", смята Хампарцумян. Това, заедно с резултатите от проучването на АФИС, може да обясни факта, че населението продължава да депозира пари в чуждестранните банки.
"Не е приятно да се види как четвъртата по големина банка е поставена под специален надзор и на голяма част от населението се налага да чака с месеци, за да получи депозитите си обратно", счита Оливър Рьогл, главен изпълнителен директор на Райфайзенбанк България. "Но ние не очакваме това да се превърне в тежка криза, заплашваща банковата система или валутния борд. Считаме, че банковата система стабилна, много добре капитализирана и валутата не е твърде уязвима. Финансовите показатели на България са достатъчно добри, за да се запази валутният борд силен "
Даниел Берг, директор за България на Европейската банка за възстановяване и развитие, коментира, че няма причини за повишено внимание към финансовия сектор.
"Ние следим банките, с които работим в тясно сътрудничество и не сме повишили нивото на риска, след това събитие", казва той. "Никой не смята, че банкирането в България е просто нещо. То има своите трудни периоди, но не мисля, че последните събития са променили ситуацията драстично."
"Дори и в най-лошия случай, ако в тази банка не е останало нищо, което е технически невъзможно, разходите няма да фалират България или валутния борд", категоричен е Берг. "В най-лошия случай, да кажем, ако не може да се възстанови всичко от активите, ние говорим за 3 млрд. евро загуби, може би малко повече. Това са 7% от брутния вътрешен продукт, определено са много пари, но ние сме се сблъсквали с доста по-лоши ситуации в други страни."
