ДЪРЖАВАТА ЩЕ ВЗЕМЕ ПОЧТИ 7 МЛРД. ЛВ. ОТ МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПАЗАРИ
Външните пазари ще бъдат основният източник на допълнително финансиране за правителството през тази година, показва емисионната политика на Министерството на финансите. То е определило лимит на новите заеми от чужбина в размер на 6.9 млрд. лв. и задно с вътрешните емисии на държавни ценни книжа (ДЦК) нивото на задлъжнялост на държавата ще наближи 30% от брутния вътрешен продукт (БВП). След като през миналата година местните инвеститори на няколко пъти оказваха подкрепа при извънредни ситуации и поеха значително натоварване, през тази на тях ще се разчита да осигурят по-малко от един милиард (950 млн. лв.) лева чрез покупки на (ДЦК).
Изненада за вътрешния пазар е, че не се предвиждат продажби на 7-годишни облигации, както и на такива в евро, но пък се очаква на инвеститорите да бъде дадена възможност да купуват от аукционите за български ДЦК на международните пазари. Експерти от инвестиционните среди определят емисионната политика като адекватна с оглед на исторически ниските лихви в Европа, но предупреждават, че има опасност новите заеми да излязат по-скъпи, а заложеният лимит отново да бъде надхвърлен при неизпълнение на бюджета.
Повече пари отвън
Размерът на планираните нови дългове е съобразен с големината на очакваната дупка в бюджета и с падежиращите стари задължения. Първото от тях трябва да бъде обслужено на 15 януари, когато падежират облигации за 1.086 млрд. долара, емитирани по времето на Милен Велчев като финансов министър. Част от средствата за това плащане бяха осигурени през миналата година чрез емисия на ценни книжа на международните пазари. В емисионната политика е взет предвид и ангажиментът за поддържане на определено ниво на фискалния резерв от 4.5 млрд. лв., който периодично се ползва от управляващите.
Най-вероятно той ще бъде източникът на значителна част от средствата за авансовото изплащане на земеделските субсидии за около 1 млрд. лв., което по информация на "Капитал" ще стане през януари. Част от парите за земеделците ще се вземат и чрез продажбата на ДЦК, като средствата ще се възстановят в бюджета до средата на годината от Европейския съюз. Тази практика се прилага вече трета година, като през последните две държавата правеше дори извънредни аукциони на ДЦК, за да осигури средствата за авансовите плащания, заради липса на достатъчно средства в бюджета и под заплахата от протести. От настоящия календар не личи да има такива, но обикновено те се обявяват в последния момент.
В емисионната си политика финансовото министерство си е подготвило и възможност за реакция при необходимост от оказване на ликвидна подкрепа, каквато получи банковият сектор през миналата година заради затварянето на КТБ. Тогава това се случваше основно чрез сконтови емисии ДЦК на вътрешния пазар. Такива ще има и през тази година със срочност 3 и 6 месеца през първото полугодие и 12-месечни през второто. Лихвоносните ценни книжа, които ще се предлагат на местния пазар, ще са основно 3-, 5- и 10.6-годишни, като целта е да се избегне струпване на плащания през 2017 г., когато падежира еврооблигационната емисия от 950 млн. евро на Симеон Дянков като финансов министър.
Прави впечатление, че през тази година няма да има 7-годишни ДЦК, както и еврови книжа, предлагани на местния пазар, което специалисти свързват именно с извънредните предлагания на такива книжа през миналата година. Първият от аукционите на финансовото министерство ще се проведе на 12 януари, като за месеца се предвиждат продажби на ценни книжа за 300 млн. лв. През февруари и март е заложено изтеглянето на още 500 млн. лв. от вътрешния пазар. Все още няма яснота за кога се подготвя еврооблигационната емисия на външните пазари, както и дали предвидените средства ще се вземат на един път или чрез няколко аукциона. През тази година финансовото министерство се ангажира с подобрение на инфраструктурата на пазара. На въпрос на "Капитал" за повече конкретика от там отговориха, че за нуждите на вторичния пазар на ДЦК предстои да се използва организирано място за търговия. Целта е постигането на повече прозрачност.
Неизпълнение на бюджета е сред основните рискове
Експерти от пазара смятат, че новият български бонд може да се появи в първата половина на годината, като ако матуритетът на книжата бъде 7-годишен и не настъпи съществена промяна в международната обстановка, може да бъде постигната доходност от 2 - 2.20%. Според Григорий Ананиев от Citibank държавата може да пласира и 15-годишни облигации, а решението да се разчита основно на външните пазари през тази година е правилно. Становището поддържа и Мартин Търпанов от SG Експресбанк.
"Фокусът е основно към външните пазари и това е нормално, имайки предвид благоприятната обстановка с ниските лихви в еврозоната. От интервюто на президента на ЕЦБ Марио Драги пред германската преса стана ясно, че банката може да прибегне до покупката на суверенни бондове, което означава, че има изгледи ниските лихви в Европа да се задържат такива още дълго време", коментира специалистът. Държавата ще може да набере необходимите й средства сравнително лесно, като нивото на задлъжнялост няма да попречи, е мнението и на Емил Аспарухов от Банка ДСК. Според него рисковете за страната идват по линия на случващото се в съседна Гърция, където политическата обстановка през последния месец се влоши. Друга опасност според специалистите крие неизпълнението на бюджетните приходи, които са разчетени при цена на петрола от 91 долара за барел.
Подобни неблагоприятни събития биха покачили рисковата премия за страната, което прави заемите по-скъпи. През декември, когато агенция Standard & Poors понижи рейтинга на България от ВВВ- на ВВ+, с което той вече не е инвестиционен, застраховките срещу фалит на държавата, измервани през 5-годишния CDS в долари, се повишиха до 220 пункта. След като другата голяма агенция - Fitch, потвърди предишната си оценка за суверенния рейтинг на 20 декември, котировките на CDS-ите се понижиха до ниво от 190 пункта на 31 декември (виж графиката). Това илюстрира успокоение от високите нива, но продължава да е аргумент за международните инвеститори да искат по-висока лихва от българските ДЦК.
