Нов закон за ипотечните кредити ще се приеме в България през първото тримесечие на годината. Инициативата е на БНБ, в съответствие с евродиректива, приета в края на миналата година от Европейския парламент. Идеята е по-добре да се защитят правата на кредитополучателите. Подобен нормативен акт е необходим у нас, тъй като ипотечното кредитиране досега се намираше под юрисдикцията на Закона за потребителските кредити, който урежда различни по срок, размер и предназначение заеми на физически лица над 400 лв.
Основните проблеми, които се очаква да бъдат регулирани от закона, са в три направления: прозрачно формиране на лихвата през срока на кредита, размерът на таксата за предсрочно погасяване и правото на потребителя да ограничи отговорността си до цената на имота, при невъзможност да изплаща заема. Прозрачното определяне на лихвите по ипотечните кредити е сред предписанията на европейската директива. Проблемът е болезнено познат на българските граждани – повечето банки у нас променяха едностранно лихвите по кредитите. Според бъдещия закон, лихвите ще се формират на основата на индекси, които отразяват средното лихвено равнище, на което банките си разменят срочни депозити за съответната валута – ЮРИБОР (за евро), СОФИБОР (за левове) и т.н., плюс фиксирана надбавка. По този начин клиентите ще могат да следят промените в лихвата, като се информират за движението на съответния индекс от интернет и икономически медии.
Европейската директива предвижда таксата за предсрочно погасяване да остане, а на потребителите да се гарантира правото да върнат по-рано дълга си. У нас тази такса беше премахната със законови промени при повечето потребителски кредити в края на юли 2014-а, но практиката сочи, че банките не я прилагат и при останалите заеми. За да компенсират отпадането й, някои финансови институции въведоха нови такси или завишиха малко лихвите си.
Новият закон ще пренесе юлските поправки от сега действащата нормативна уредба по един много важен за българското общество въпрос: правото на длъжника да избере размера, до който носи отговорност. Възможностите са за пълна отговорност, в рамките на изтеглената сума, или за ограничена – до цената на имота. Ограничаването на отговорността предвижда, ако клиентът не може да изплаща кредита, банката да бъде компенсирана със сумата, която ще получи от продажбата на имота. Това обаче е за сметка на по-висока лихва и по-малък размер на финансиране, напр. до 50 процента от цената. Подобно положение донякъде ще компенсира липсата на закон за фалит на физически лица. Освен предстоящата законодателна инициатива, в края на миналата година под влияние на Европейската централна банка, започна намаление на лихвите на банките у нас. Кредитният консултант Тихомир Тошев коментира процеса така:
„Намаляха лихвите по депозитите. В момента те се движат на нива между 1 и 2,5 процента. Поевтиняването на ресурса, тъй като банките ще плащат по-ниски лихви по депозитите, ще доведе и до понижаване на лихвите по кредитите. Очаквам първите подобрени оферти да излязат през февруари-март. И през тази година тенденцията е лихвите плавно да вървят надолу, тъй като търсенето на кредити остава свито. Завършихме 2014-а с лихви по ипотечните кредити между 6 и 7 процента. Очаквам в края на 2015-а те да се движат между 5,5 и 6,5 процента.”
За останалите видове кредити прогнозата е също лихвите бавно да спадат. При потребителските заеми в края на тази година се очакват лихви между 7 и 13 процента, а при кредитите за бизнеса – между 4 и 7 на сто.
