ПЪРВИ ГОДИШЕН СПАД НА ИЗНОСА ОТ ПЕТ ГОДИНИ
Българският износ се свива за пръв път от 2009 г. Данните на Националния статистически институт (НСИ) за 2014 г. показват, че стойността му е 42.24 млрд. лв., или с около 0.7% под резултата от предходната година. Понижението е минимално и може да бъде коригирано нагоре или надолу в зависимост от окончателните данни за европейските пазари, които ще бъдат изнесени след месец. Според анализатори обаче процентът ще остане на отрицателна територия, като причините за това са основно две – руско-украинската криза и поевтиняването на суровините в световен мащаб. Спадът на износа е лоша новина, защото малкият вътрешен пазар е недостатъчен за раздвижването на българската икономика.
Когато светът е зле
Още в началото на миналата година износът започна да пада и загуби функцията си на двигател на българската икономика, какъвто беше в едни от най-тежките кризисни години – 2010 и 2011 г. През цялата 2014 г. имаше вариации нагоре-надолу, които не даваха шанс да се прогнозира с точност как ще завърши годината. През декември имаше значително подобрение при износа в посока ЕС, но то не успя да компенсира негативното влияние на слабото представяне на пазарите извън общността.
Третите страни (извън ЕС) бяха движещата сила между 2010 и 2012 г., но след това тенденцията се преобърна. Българският износ започна да зависи отново от европейските държави, които по принцип са най-големият пазар за местната продукция. През миналата година обаче еврозоната изпадна отново в рецесия, а показателите на ключови икономики като френската, германската и италианската се влошиха. Негативният удар върху България е неизбежен, тъй като това са и едни от най-големите пазари за страната ни.
Минус заради Русия и Украйна
Най-силен беше ефектът от конфликта между Украйна и Русия. Статистиката на НСИ показва, че за една година износът в посока Украйна се е свил с над 55% до едва 370 млн. лв. Към Русия има спад от 10% до 1.032 млрд. лв. Номинално намалението към двете държави се оценява на около 570 млн. лв. Това не е толкова много – едва около 0.9% от общия износ, но е достатъчно, за да преобърне статистиката и да завърши годината с минус. И не се очертава тенденция тази година да е различна.
Според Васил Велев, председател на Асоциация на индустриалния капитал в България, основният проблем е свързан с руско-украинския конфликт. Там той вижда и косвени ефекти - много български компании са поддоставчици на европейски компании, които също страдат от кризата.
Другите намаления
Износът обаче намалява и към други основни търговски партньори на България. Статистиката за държавите от ЕС е само до ноември и няма пълна картина за края на годината. Данните за Германия обаче показват понижение от 5%. Към Гърция спадът е с 6.5%, Франция – 2%. Значителен спад има и в посока Китай – над 18%. Причина за това може да се търси в по-слабия икономически ръст, който отчиташе азиатската държава през миналата година. Освен това вносът на суровини там се сви значително, а България изнасяше основно това. Според Лъчезар Богданов, икономист от "Индъстри уоч", има и друга причина, поради която статистиката отчита една пета свиване на износа към Китай. "Едно от обясненията в дългосрочен план е, че българските фирми много често работят за други европейски компании. И така се получава, че вместо директен износ за Китай се изнася за европейски партньор, който след това транспортира към Китай", обясни икономистът.
Данните на НСИ показват само стойността на продадената продукция, тоест цената, на която се изнася. Заради рязкото поевтиняване на цените на суровините номиналната стойност на износа също се свива. На международните пазари цената на медта през 2014 г. се е понижила с 10%, на въглищата с 25% и с около 10% на пшеницата. Това са сред основните суровини, които изнася България.
Смесена прогноза
Износът може да започне да се покачва с по-осезаем процент едва след като се намери решение на руско-украинския конфликт, смята Васил Велев. Той също така е на мнение, че друг важен фактор за положителното развитие на износа, както и за икономиката като цяло, е политическата стабилност в страната. Не е изключен и другият сценарий, при който конфликтът се задълбочава и търговските отношения между Русия и Европа се влошават допълнително.
"Напълно е възможно тази година да има ръст на износа. За подобно развитие говорят последните данни за индустриалното производство", смята Лъчезар Богданов. Статистиката на НСИ показва, че през последните 12 месеца общото индустриално производство се увеличава почти постоянно. Изключително силно се представя преработващата промишленост, която успява да компенсира значителните спадове при добивната промишленост.
В свой анализ за българската икономика застрахователят на кредитни рискове Euler Hermes посочи, че България има шанс да получи допълнителни 800 млн. евро от износ на продукция. Експертите обясняват прогнозите си с очаквания ръст на потреблението в Европа.
Още в началото на миналата година износът започна да пада и загуби функцията си на двигател на българската икономика, какъвто беше в едни от най-тежките кризисни години – 2010 и 2011 г. През цялата 2014 г. имаше вариации нагоре-надолу, които не даваха шанс да се прогнозира с точност как ще завърши годината. През декември имаше значително подобрение при износа в посока ЕС, но то не успя да компенсира негативното влияние на слабото представяне на пазарите извън общността.
Третите страни (извън ЕС) бяха движещата сила между 2010 и 2012 г., но след това тенденцията се преобърна. Българският износ започна да зависи отново от европейските държави, които по принцип са най-големият пазар за местната продукция. През миналата година обаче еврозоната изпадна отново в рецесия, а показателите на ключови икономики като френската, германската и италианската се влошиха. Негативният удар върху България е неизбежен, тъй като това са и едни от най-големите пазари за страната ни.
Минус заради Русия и Украйна
Най-силен беше ефектът от конфликта между Украйна и Русия. Статистиката на НСИ показва, че за една година износът в посока Украйна се е свил с над 55% до едва 370 млн. лв. Към Русия има спад от 10% до 1.032 млрд. лв. Номинално намалението към двете държави се оценява на около 570 млн. лв. Това не е толкова много – едва около 0.9% от общия износ, но е достатъчно, за да преобърне статистиката и да завърши годината с минус. И не се очертава тенденция тази година да е различна.
Според Васил Велев, председател на Асоциация на индустриалния капитал в България, основният проблем е свързан с руско-украинския конфликт. Там той вижда и косвени ефекти - много български компании са поддоставчици на европейски компании, които също страдат от кризата.
Другите намаления
Износът обаче намалява и към други основни търговски партньори на България. Статистиката за държавите от ЕС е само до ноември и няма пълна картина за края на годината. Данните за Германия обаче показват понижение от 5%. Към Гърция спадът е с 6.5%, Франция – 2%. Значителен спад има и в посока Китай – над 18%. Причина за това може да се търси в по-слабия икономически ръст, който отчиташе азиатската държава през миналата година. Освен това вносът на суровини там се сви значително, а България изнасяше основно това. Според Лъчезар Богданов, икономист от "Индъстри уоч", има и друга причина, поради която статистиката отчита една пета свиване на износа към Китай. "Едно от обясненията в дългосрочен план е, че българските фирми много често работят за други европейски компании. И така се получава, че вместо директен износ за Китай се изнася за европейски партньор, който след това транспортира към Китай", обясни икономистът.
Данните на НСИ показват само стойността на продадената продукция, тоест цената, на която се изнася. Заради рязкото поевтиняване на цените на суровините номиналната стойност на износа също се свива. На международните пазари цената на медта през 2014 г. се е понижила с 10%, на въглищата с 25% и с около 10% на пшеницата. Това са сред основните суровини, които изнася България.
Смесена прогноза
Износът може да започне да се покачва с по-осезаем процент едва след като се намери решение на руско-украинския конфликт, смята Васил Велев. Той също така е на мнение, че друг важен фактор за положителното развитие на износа, както и за икономиката като цяло, е политическата стабилност в страната. Не е изключен и другият сценарий, при който конфликтът се задълбочава и търговските отношения между Русия и Европа се влошават допълнително.
"Напълно е възможно тази година да има ръст на износа. За подобно развитие говорят последните данни за индустриалното производство", смята Лъчезар Богданов. Статистиката на НСИ показва, че през последните 12 месеца общото индустриално производство се увеличава почти постоянно. Изключително силно се представя преработващата промишленост, която успява да компенсира значителните спадове при добивната промишленост.
В свой анализ за българската икономика застрахователят на кредитни рискове Euler Hermes посочи, че България има шанс да получи допълнителни 800 млн. евро от износ на продукция. Експертите обясняват прогнозите си с очаквания ръст на потреблението в Европа.
Прочетено: 4396
