ФОНДЪТ ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ ТРУПА ПАРИ, ДЪЛГЪТ МУ КЪМ ДЪРЖАВАТА ОСТАВА
Спестяванията на българите в банките надминаха 20 млрд. евро. В същото време по закон са гарантирани на 100% само влоговете до 100 000 евро. Какво става на практика при това положение се видя ясно по време на миналогодишната криза с четвъртата по големина банка в България. Поради неправилно управление от страна на мажоритарния си собственик и необезпечени кредити, тя изпадна в неплатежоспособност, централната банка я затвори, а накрая й отне и банковия лиценз.
Тогава всички вложители в банката поискаха да се възползват от правото, дадено им от закона, да си приберат собствените пари от Фонда за гарантиране на влоговете. Оказа се обаче, че в този фонд няма необходимите над 1,5 млрд. евро и се наложи държавата да тегли външен заем, за да захрани сметките на фонда, който от своя страна да се издължи на вложителите. Така хем държавата задлъжня, хем фондът се сдоби с дълг. В края на цялата тази операция той излезе на червено с 1 млрд. евро и абсолютно празни каси. А никой не може да даде стопроцентова гаранция, че и някоя друга банка в страната няма да изпадне в сходно на Корпоративна търговска банка трудно положение и да се наложи отново фондът да изплаща гарантираните по закон влогове.
Сега стана известно, че банките в България са превели по сметките на фонда първата си задължителна годишна вноска и така са му осигурили глътка въздух. Парите са обаче твърде малко – 130 млн. евро срещу 20 млрд. евро общо депозити. Капка в морето.
Това твърде опасно положение обаче би трябвало да удвои усилията на Фонда, който е едновременно и длъжник, и собственик на теория на много активи на неблагополучната Корпоративна банка. В нея тези дни влязоха след нарочни промени в закона специални синдици на фонда, чиято основна задача е да продадат на най-изгодната възможна цена останалите активи на финансовата институция, да съберат по този начин пари, за да се върне дълга към държавата и да се попълнят касите на фонда. Задача с висока степен на трудност, неясен и продължителен край. Според някои, операцията по ликвидирането на имуществото на фалиралата банка може да отнеме към десетина години и никой точно не може да каже колко пари в крайна сметка ще се съберат.
Особено като се имат предвид изключително заплетените и в много случаи съмнителни сделки, в които е била замесена банката на междувременно избягалия от страната банкер и бизнесмен Цветан Василев. А операцията е и високорискова. Само преди седмица стана ясно, че бизнес империята на този олигарх, както мнозина го наричат, която е всъщност сред най-големите длъжници на банката, се разпродава на нови чуждестранни собственици. Те обещават да върнат дългове на стойност 900 млн. евро, значителна част от тях точно към КТБ, но съмненията в тяхната платежоспособност преобладават.
Дотолкова никой не вярва на тези „инвеститори от ЕС”, както самите те се определят, че Националната агенция за приходите запорира активи и акции на целия пакет от компании, които Цветан Василев твърди, че е продал. Целта на властите е ясна: да не позволят тези длъжници на банката да се измъкнат и да не могат да си платят дълговете. Общественото мнение е много положително настроено към тези мерки на държавата, защото почти всеки българин има някакви пари в банка и иска да бъде сигурен, че и в случай на затруднения, ще може да си прибере спестяванията.
