ЗА ПЪРВИ ПЪТ ИНСТИТУЦИИТЕ СЕ ЗАДЪЛЖАВАТ ДА ПУБЛИКУВАТ ДОКУМЕНТИ

Имаме резерви към идеята да се създаде платформа, където да се публикуват заявленията и отговорите на администрацията, казва адвокат Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация"

В парламента е внесен проект за изменение на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). В него има две основни групи промени. Едната е свързана с приемането на евродиректива за повторната употреба на информация от обществения сектор. Разширява се кръгът на субектите, задължени да предоставят информация за повторно използване. Освен това се дава възможност да се ползват цели бази данни, а не само отделна информация. Тя се отнася не само до достъпа до тях, но и до използването на данните за търговски или нетърговски цели. Идеята е, че например Търговският регистър или кадастърът могат изцяло да бъдат взети на носител.

Програма "Достъп до информация" (ПДИ) взе експертно участие в писането на проекта.


- Адвокат Кашъмов, според законопроекта за промени в ЗДОИ се разширява кръгът на институциите, които ще дават достъп до цели бази данни. Как това променя сегашната уредба?

- Тази възможност я има и в момента, в редакцията на закона от 2007 г., но се улеснява още повече с новия закон. И в момента няма пречка да се подаде такова заявление, но практически почти не се използва.

- В законопроекта освен това е записано, че вече може да се подава заявление по имейл, без да е нужен електронен подпис.

- Благодарение на нашите предложения се постигна съществен напредък. От една страна, това отговаря на проблеми от практиката - има институции, които не желаят да приемат заявления по електронен път или поставят изискване за електронен подпис. Това изобщо не съответства на юридическите стандарти и практиката в ЕС. Както и отказът да се предостави информация по електронен път, т.е. служителят просто да прикачи един файл и с това да се приключи.

Това са неща, които сега се променят, и категорично смятам, че са в положителна посока. Отпада и изискването да се подписва протокол за предаване на информацията, което също утежнява процеса. Има примери през годините, когато журналисти тичаха из цялата страна по РДВР-тата да получават информация.

- Имаме Закон за достъп до обществената информация от 2000 г., но се получава така, че всеки трябва да се моли на институциите да му дадат информация. Не е много тази, която се публикува по сайтовете им.

- Така е. Сега има сериозна промяна за активното публикуване на информация. Въпреки че през годините имаше увеличение, ние категорично смятаме, че трябват подобрения, така че за заявленията да остане по-малката част. С проекта се разширява броят на категориите информация, която институциите да публикуват в сайтовете си.

Освен това за първи път се залагат задължения на отделните институции по публикуване на документите. Създава се задължение не само информацията да бъде в интернет, но и да се правят списъци за това каква допълнителна информация дадената институция ще публикува. Ясно е, че много институции имат своите специфики, например една регионална инспекция по околната среда и водите публикува много информация, която е извън ЗДОИ. Затова се създава допълнително задължение за такива списъци, които ще се публикуват в интернет, за да знаят и потребителите какво могат да търсят.

Държавните и общинските фирми трябва поетапно да публикуват в интернет информация в отворен формат. Едно от големите оплаквания, не само в България, а и в международната общност, е, че много документи не са удобни за работа от страна на специалисти, когато отворят даден файл или група файлове, за да извлекат отвътре каквото им е нужно и да направят нови продукти на тази база. За анализатор, който прави добавена стойност, е удобно да може да прави статистики, извлечения, да може да гледа числа и т.н. За тази цел е необходим този отворен формат.

Има идея да се създаде платформа за достъп до информация, където заявленията и отговорите да бъдат публични. В чуждия и международния опит има някои неправителствени организации, които поддържат такива платформи, но малко ще бъде новаторско правителството да прави такова нещо. Част от заявителите не искат да се знае, че те са търсили определена информация.

- Още повече правителството да разполага с цялата тази информация. Нали не се предвижда ДАНС да прави тази платформа?

- Не, но действително това е една промяна, към която имаме притеснения. Идеята не е наша, на правителството е. Тук задължително ще възникне въпросът за защита на личните данни в този регистър. Не може съществуването на публична платформа да се превърне в повод да бъде нарушавана защитата на личните данни. На тази платформа трябва да се гледа с повишено внимание. Освен това се съмняваме, че администрацията има капацитет за такова нещо, защото виждаме, че има много проблеми около достъпа в момента. Можем да си представим какво ще стане, ако техният капацитет бъде пренасочен към такива сканирания, публикувания и т.н. Още повече че не разполагаме и с финансова обосновка за това.

- Ще настоявате ли това да отпадне?

- Нямаме категорично становище, но това не е наше предложение и в нито един момент не сме стояли зад него.

- В закона съществува понятието "трети лица" и, общо взето, това е една възможност активно да се отказва информация. Институциите обикновено питат третото лице дали иска да бъде дадена информация за него, то отказва и информация не се дава. Някаква промяна в тази насока предвижда ли се?

- Има една положителна промяна за третите лица. Досега, ако те не даваха съгласие, това връзваше ръцете на администрацията. Сега липсата на реакция на третото лице се превръща в презумпция за съгласие, т.е. оттук нататък администрацията преценява дали да предостави и би трябвало да го направи, защото третото лице не си е защитило правата. Но са длъжни да го уведомят, че има такова питане, както и досега.

Не бива да се забравя, че това е стъпка в положителна посока, но не е чак толкова радикална, защото и в момента има една алинея, според която не е необходимо съгласието на третото лице, ако има надделяващ обществен интерес. Ако тази разпоредба се изпълняваше от администрацията, може би разправиите с третото лице щяха да са по-малко.