В БЪЛГАРИЯ СЕ ИЗПИСВАТ ПОВЕЧЕ И ПО-СКЪПИ АНТИБИОТИЦИ, ОТКОЛКОТО В ЕС

Антибиотиците имат спорна слава - за едни те са панацея, а други се опитват да ги избягват на всяка цена и с риск за тежки усложнения на иначе банални инфекции. Както какво ли не у нас обаче, контролът върху изписването им почти липсва, България удря дъното и в тази европейска класация, а изписването на прекалено много антибиотици в болниците е заплаха за цялото общество.

Въпреки това не бива да се забравя, че антибиотиците са едни от малкото лекарства, които лекуват тежки състояния. Повечето останали медикаменти, особено тези за хронични болести, просто поддържат качеството на живот, забавят развитието на болестта или облекчават симптоми, но не лекуват. "Несъмнено антибиотиците са най-успешната група лекарства, защото промениха медицината и направиха така, че да не се умира масово от инфекциозни болести. Освен това благодарение на тях успяха да се развият другите дялове на медицината - онкологията, хематологията, станаха по-големи и успехите в трансплантацията", обяснява проф. д-р Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести. Той дава пример с рака - когато организмът на човек отслабва и е много по-податлив на инфекции, единствено антибиотиците могат да го спасят от инфекции, които здрави хора дори не биха развили, а за човек с понижен имунитет биха били фатални.

Благотворното иначе действие на антибиотичните препарати понякога се оказва не чак толкова полезно. Причината е, че в даден момент те могат да престанат да действат, с което и да усложнят лечението, а в някои случаи и дори да променят диагнозата на пациента. "Има един голям проблем при антибиотиците. Още с откриването и първото им приложение се разбра, че една част от микробите могат да се изменят и да придобият механизми на резистентност. Просто микробът става нечувствителен на антибиотик", обяснява проф. Кантарджиев.

Според него именно това е и един от най-големите проблеми на съвременната медицина.


За да могат тези лекарства да са ефективни по-дълго, страните на ЕС спазват програми за правилна употреба на антибиотици. Изключение не правят и САЩ, където през последните месеци тече програма, насочена към правилната употреба и към търсене на нови антибиотици, за да бъде спрян процесът на увеличаване на нечувствителните към тях микроби. И у нас преди години е имало програма, но в момента липсва такава и затова резистентността към антибиотиците днес е по-голяма в сравнение с останалите европейски страни.

Професорът обяснява, че обикновено на Запад над 90% от антибиотиците се прилагат в доболничната помощ, като най-често се използват срещу масовите инфекции в обществото - на дихателната система, по-точно на горните дихателни пътища - гърлото и носа, и инфекциите на белия дроб. У нас около 80% от антибиотиците се ползват в извънболничната помощ, но няма строг контрол в проследяването дали се изписват правилно. Медикаментите трябва да се предписват след микробиологично изследване - антибиограма.

Тя обаче не се плаща от НЗОК и лекарите не могат да задължат пациентите си да се изследват за чувствителност към микробите. Единственото, което могат да направят, е сами да изискат от лекаря си да им се направи антибиограма и да я платят от джоба си.

Данните от лечението с антибиотици у нас в доболничната помощ сочат, че употребата им за 10 години е намаляла над два пъти. Това Кантарджиев отдава основно на обучението, през което преминават личните лекари и ползването на микробиологични изследвания. Така от 37.7% през 2004 г. броят на нечувствителните пневмококи е спаднал до 15.6% през 2014 г. Заслуга за спада на антибиотичната употреба в доболничната помощ имат и самите хора, които все по-рядко посягат към самолечение, тъй като стана по-трудно да си купуват антибиотици без рецепта.

Не така обаче стои въпросът в болниците. У нас в лечебниците се изписват три пъти повече антибиотици, отколкото в развитите европейски държави. В тях се наблюдава тенденция за увеличаване на резистентността.

По думите на професора, докато е съществувала национална програма, ангажираща болниците за правилна употреба на антибиотиците, през 2009 г. е било достигнато чувствително намаление на резистентността към микробите. "Оттогава национална програма за правилна употреба на антибиотици и борба с вътреболничните инфекции нямаме, затова и тенденцията е такава. Например за 8 години резистентността на микроорганизъм в болниците, който причинява сепсис, се е увеличила от 6 на 14%.

Същото важи и за други високорезистентни микроорганизми - причинители на вътреболнични инфекции. Ешерихия коли също два пъти се е увеличила от 2004 до 2014 г.", обяснява още той. Според него основните причини за увеличаване на резистентността са две: влошаващата се хигиена в болниците и неправилната употреба на антибиотиците в тях. Кантарджиев обяснява проблема така: "Клиничните пътеки на здравната каса са краткотрайни - изписват пациента и едва след като е изписан, се оказва, че има инфекция, която е придобил по време на престоя си в болницата. Трябва да се знае, че всяка пневмония, която е открита при пациент до 15 дни след изписването от болница, е вътреболнична инфекция."

"Много честото лечение с антибиотик не е опасно толкова за самия пациент, колкото за обществото, защото за разлика от другите лекарства антибиотиците са медикаменти с трайни екологични последици. Когато един човек се лекува с антибиотици, то от неговата нормална флора оцеляват само тези микроорганизми, които са резистентни, а те могат да причинят у другите хора инфекции, резистентни на този микроб. Т.е. така в обществoто започват да се селектират резистентни микроби", казва Кантарджиев.

Той напомня, че когато отделният човек приема антибиотици, лекарят задължително трябва да го попита какъв антибиотик е взимал в последните 3 месеца и да се съобрази с това. Освен това антибиотик се приема само при бактериална инфекция или когато съществува съществена заплаха от инфекция - например при ухапване от кърлеж трябва да се вземе 1 таблетка антибиотик. "Обикновено здравият възрастен човек боледува от вирусна инфекция, придружена от течащ нос и кашлица, около 5 пъти годишно. В случай че настъпи усложнение с бактериална инфекция, например кашлицата стане по-тежка и започнат да излизат гнойни храчки - тогава вземането на антибиотик е наложително. За прекомерно голям прием на антибиотик се счита повече от 2-3 пъти в годината", казва професорът.

При децата обаче антибиотикът е задължителен, тъй като 90% от баналните възпаления на гърлото са вследствие на стрептококова бактерия, която причинява и скарлатината, ревматоидния артрит и глумерулонефрита - възпаление на бъбреците, което може да доведе до бъбречна недостатъчност. Хората с диабет, които по принцип са склонни към инфекции, е добре през зимния период да се консултират с лекар, който да ги посъветва да си направят някои от ваксините, които да ги предпазят от инфекции на дихателната система.

Според проф. Кантарджиев похарчените за антибиотици пари у нас са на средно европейско ниво. Разлика обаче има във вида на антибиотиците, които се дават на пациентите, а най-вече какви антибиотици се изписват в болниците. Данните, с които разполага центърът за заразни и паразитни болести сочат, че в България многократно повече се използват най-мощните и широкоспектърни антибиотици. Причината е, че през последните години цените им спаднаха и не е проблем да се плащат от здравната каса. Но това е и причина да се появят много повече случаи на резистентност към някои от антибиотиците. "Богатите държави лекуват с антибиотици, точно насочени към опасните микроорганизми. Един антибиотик, който струва 5 лв., може да свърши много по-добра работа при една пневмония, отколкото антибиотици, които струват стотина лева.

Стига да се знае кой е най-вероятният микробен причинител и да бъде направено правилно микробиологично изследване и добра антибиограма", допълва проф. Кантарджиев.