Мариана Кукушева, председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в интервю за Агенция „Фокус” за това как ще се отрази сривът на цените на пшеницата в САЩ и Европа върху българските земеделски производители.
 

Фокус: Ще се отрази ли сривът на цените на пшеницата в САЩ и Европа на българските земеделски производители?

Мариана Кукушева: Категорично да. По принцип българската пшеница има по-висока себестойност от американската и европейската. Освен това изкупните цени на българската пшеница този сезон са по-ниски от очакваните. Това се случва с оглед на участието на Украйна на фондовия пазар на зърнени култури като пълноправен член на Европейския съюз. Украйна е сериозен производител на зърно, но и в случая на пшеница. С оглед на това тази година стокооборотът на земеделските производители ще бъде по-малък. Може би с около 15-20%, а това не е никак добре и за държавата, и за тях.

Фокус: Каква е цената на пшеницата в момента и какви печалби реализират земеделските производители?

Мариана Кукушева: На борсата ежедневно излиза бюлетин за търсене и предлагане. Всъщност търсенето определя цената на предлагането. В случая се наблюдава фактът, че няма търсене. Като цяло в целия свят има достатъчно добра количествена реколта. С оглед на това няма дефицит, няма недостиг и там в момента секторът е замрял. Не мога да кажа какви са печалбите, но дай Боже, да ги има, защото земеделието е сериозен бизнес. Всеки бизнес трябва да има печалба, за да продължи да съществува. Искрено се надявам, че българските земеделски производители имат печалба, каквато да може да ги мотивира да продължат да бъдат земеделски производители, въпреки ниските европейски субсидии за България.

Фокус: Ще се повиши ли цената на хляба?

Мариана Кукушева: Себестойността на един хляб се образува от цената на суровината в основната си част. Засега цената на суровината в България не е намаляла, т.е. брашното не е с по-ниска цена. Даже обратното, колегите мелничари леко покачват цената и обосновават това с повишени енергийни разходи. 80 % от хляба се произвежда с електрическа енергия, т.е. енергията и нейната цена изключително много влияят върху цената на хляба. Едва 20 % от енергийните разходи са свързани с газта. Хлябът е една храна с ежедневна доставка. С оглед на това, като имаме предвид, че в момента имаме най-висока цена на дизела в Европа, разбира се, че разходите на българските хлебопроизводители не намаляват. Пазарът определя цената, която може да понесе един потребител, какъвто е българският, а той не е от най-платежоспособните.

Всякакви прогнози, че ще се покачва цената на хляба, са абсолютно несериозни и ако някой ги прави той може да представлява само себе си. В никакъв случай и под никаква форма, няма как хлябът да има унифициран коефициент на покачване или на поевтиняване. Себестойността на всеки български производител е различна. Моите лични очаквания са, че хлябът ще се съобрази със ситуацията на пазара и едва ли ще повиши своята цена. В същото време не забравяйте, че доставната цена на хляба всъщност е с около 40 % по-ниска от цената, на която купуват българските производители. За да бъде намалена пазарната цена на хляба, която се плаща от българските производители, категорично трябва да се мине към намалена ДДС ставка на хляба.

Фокус: Доволни ли сте от тазгодишната реколта на пшеница?

Мариана Кукушева: В момента нямаме основание да сме недоволни, но все още работим с преходните остатъци. Потребяването на брашното от реколта 2015 още не е започнало. Зърното все още е в технологичен цикъл на отлежаване. То дозрява в складовете.

Фокус:Какви трудности срещнахте през този аграрен сезон и как ви помогна държавата?

Мариана Кукушева: Трудностите пред бизнеса в България са много. По-скоро бизнес средата в България наподобява средата на един „Сървайвър”, само че със сериозни икономически предизвикателства. Истина е, че като икономически бранш не очакваме и не искаме помощ от държавата, защото хлебопроизводството е бизнес. То не е нито социална дейност, нито просия. Единственото, на което разчитаме е да има чуваемост по голямата тема наречена диференцирана ДДС ставка на хляба, а защо не и на останалите храни. Това е верният път за ликвидиране на сивия сектор. Всяка изминала година заетите работни лица намаляват за сметка на това се увеличават сумарно данъците, но те се плащат от една много по-малка част от населението. В резултат на това дефицитът и недостигът на средства във всички пера на един бюджет става все по-осезаем и все по-голям.
 

Прочетено: 1601