ЗАСТАРЯВАЩАТА РАБОТНА СИЛА И ПУБЛИЧНИТЕ УСЛУГИ: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ

Едно застаряващо население създава непосредствен натиск за промени и в предоставянето на услуги, и в управлението на човешките ресурси. При разглеждането на стратегиите, които решават тези непосредствени проблеми, настоящото изследване разглежда няколко основни линии. То включва предварителен обстоен преглед на наличната литература по въпроса, определяне обхвата на изследването във всички страни-членки на ОИСР и анализ на данните от последното Изследване на ОИСР за стратегическото управление на човешките ресурси /УЧР/. По-конкретно настоящото изследване представя и моментна снимка на политиките и действията, насочени към справяне с проблема на застаряващото население в седем държави на ОИСР: Австралия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Холандия и Португалия. Изборът на точно тези страни, които са обект на изследване в настоящия доклад предполага, че изводите от него са показателни за по-широки и общи за ОИСР тенденции.

Изследванията и информацията в настоящия доклад са разделени и представени в четири основни глави.

Първата глава на доклада изследва непосредствените проблеми, които възникват от застаряването на населението и на работната сила. В резултат на голямото нарастване в съотношението на по-възрастните икономически неактивни хора спрямо активно работещите, се забелязват две основни предизвикателства. Първо се забелязва необходимост от пренасочване на човешки ресурси между различни сектори и институции, в резултат от нарасналото търсене на допълнителен персонал в социалните сектори. Според проектите на ОИСР, които касаят 19 страни-членки, за които има налична информация, се забелязва средно увеличение в разходите за здравеопазване и продължителни грижи от 3 - 3,5% от БВП, което ще стане реалност в периода 2020 - 2050 година. Второто предизвикателство е необходимостта от увеличаване на производителността поради фискалния натиск, който се явява като следствие от застаряване на населението. Това определено води до някои ревизии в разбирането за разделението на труда межу правителтвения и частния сектор, що се отнася до предоставянето на социални услуги и съобразяването с наличността на заетите в този сектор, както и до стратегии за намаляване на разходите.

Докладът идентифицира и конкретните предизвикателства в областта на публичните услуги, където работната ръка е предимно застаряваща, дори по-бързо и в по-голяма степен, отколкото останалата част на обществото и на пазара на труда по принцип. Тези проблеми представят и възможности пред управлението на публичните услути. От една страна, големият брой застаряващи служители в областта на публичните услуги увеличава фискалния товар, като същевременно намалява непосредствения капацитет на застаряващата работна ръка за реакция към новите предизвикателства. От друга страна, в дългосрочен план, това представлява и стратегическа възможност за намаляване на заетите в публичния сектор, където това е необходимо, за да се реализират структурни промени в условията на заетост, включително и постигане на по-голяма гъвкавост, както и да се преразпределят човешките ресурси между различните сектори, за да могат да задоволяват нарастващите нужди в сектора на социалните услуги и дългосрочните грижи за възрастните хора. Накрая, при предстоящото съвсем скорошно пенсиониране на една значителна част от заетите в публичните услуги, има сериозен проблем за поддържане на капацитета за предоставяне на публични услуги на същото ниво и със същото качество както досега, особено ако широкият пазар на труда не би бил неблагоприятно повлиян от евентуално масово наемане на хора в публичния сектор.

Втора глава на доклада представя моментна картина на политиките за управление на човешки ресурси в деветте включени в изследването страни. Разгледани са някои проблеми на политиките и определени дейности в следните области:

·        Първо съществува въпросът за отношението на държавите към ограничаване на разходите и необходимостта от повишаване на производителността при предоставянето на публични услуги. Това се проявява преди всичко чрез специалното внимание към финансовата устойчивост на пенсионната система, а в някои области, чрез намаляване на заетите. Страните-членки на ОИСР обръщат предимно внимание на изравняването на правата на заетите в публичния сектор с онези, на заетите в частния сектор, чрез намаляване на общетвеното осигуряване, задържане на работа на по-възрастните хора по-дълго време, или чрез промяна на пенсионния план от такъв с дефинирани доходи в пенсионни схеми, финансирани на базата на дефинирани вноски. Като цяло, ограничаването на разходите и намаляването на заетите се смятат за ключови стъпки към увеличаването на статичната производителност в повечето страни. В някои страни се поставя акцент върху положителното нарастване на производителността чрез по-добро управление на знанията, чрез общи реформи в публичното управление, а разбира се и чрез инвестиции в нови технологии.

·        Второ, успоредно с това, страните се опитват да отговорят на нуждата от запазване на капацитета. Според докладът това трябва да стане чрез нови назначения, успоредно с преразпределението на персонала, както и чрез целеви мерки, насочени към конкретно търсене за капацитета на управленско ниво. В някои страни това се постига чрез прилагане на проактивни стратегии за набиране на персонал, чрез отлагане на пенсионната възраст и чрез предоставяне на стимули за по-дълго задържане на работа. За жалост планирането на работната сила в различните сектори все още остава сравнително слаба точка при повечето стратегии за справяне със застаряването на работната сила. Повечето страни насочват малко усилия към необходимостта за промени в работната сила в различните сектори или на различните нива на изпълнителната власт.

·        Третото предизвикателство пред стратегията за управление на човешките ресурси е начинът, по който страните се справят с необходимостта от преразпределение на ресурсите според новите приоритети. Това е комплексен въпрос, тъй като изисква балансирането на стратегическа визия за политическите приоритети, ограничения пред финансирането и броя на персонала, и преразпределение на отговорности между различните нива на управление. В някои страни се планира увеличаване на персонала в сектора на здравните услуги и дългосрочните грижи за възрастните хора, докато в другите сектори се предвижда намаляване на заетите.

·        Последното предизвикателство пред управлението на човешките ресурси касае начина, по който страните ще осигурят условия, при които наемането на персонал в бъдеще да не затрудни пазара на труда като цяло, след оттеглянето от активна заетост на застаряващия персонал. Според доклада, при създаването на стратегия за осигуряване на услуги за възрастното население, в повечето страни не са отчетени последствията за пазара на труда въобще и поради това - за икономиката като цяло, от вълните на оттеглящите се трудовия пазар хора.

Трета глава от доклада прави обзор на различни стратегии, които могат да бъдат предприети от страните в отговор на тези предизвикателства. Главата подчертава значението на холистичния подход, необходимостта подходящите държавни институции и различните правителствени нива да работят заедно, за да координират изпълнението на избраните стратегии. Прегледът на деветте изследвания по страни разкрива необходимостта от проактивни стратегии, основани на: преглед на демографския профил на работната сила заета в публичната сфера, за да се направи оценка на липсващия капацитет и финансовите затруднения; преглед на по-дългосрочните предизвикателства пред капацитета, които могат да се проявят като промяна в търсенето на услуги и промяна в размера на фискалния мащаб; освен това се разглежда възможността за маневри поради промените в работната сила въобще.

Четвърта глава на доклада предлага действия, които правителствата биха могли да предприемат като съставят примерен списък за страните, които искат да развиват национална стратегия за справяне със застаряването в публичния сектор. Тя включва:

·        Преглед на потенциалните последствия от застаряване на работната сила в публичния сектор, в контекста на целия финансов и трудов пазар.

·        Избор на най-адекватните начини за увеличаване на производителността при предоставянето на публични услуги и намаляване на цялостните разходи, като същевременно се използва уникалната възможност за преструктуриране, поради пенсионирането на нарастващ брой служители от публичния сектор.

·        Фокус върху запазване на капацитета в някои сектори и засилване на капацитета в други.

·        Стимулиране на институционални промени, които да адаптират управлението на различните нива към предизвикателството от застаряващата работна ръка.