СОЦИАЛНИ ТЕРЗАНИЯ ЗА СЛЕД ВРЕМЕ НА КРИЗА
Ударното темпо, с което правителството се втурна да разчиства авгиевите обори на държавата, се пренесе и в по-неповратливата по традиция социална сфера. И там замириса на революционни промени. Само за последните 10 дни бяха изстреляни толкова предложения, мерки, идеи за социални реформи, колкото за цял мандат. Да се махне таванът на пенсиите, възрастта за пенсиониране на жените и на мъжете да се изравни на 63 г., осигуровките да паднат с 2% и още, и още.
Хитът от онзи ден е невнасянето на осигуровки да се криминализира, т.е. за такова деяние да се лежи в затвора. Идеята беше поднесена от бившия социален министър Иван Нейков на първото заседание на Консултативния съвет по пенсионната реформа и възбуди стари страсти и нови мераци.
Всеизвестно е, че бизнесът, пък и наетите, недолюбват плащането на осигуровки. Струва им се, че това са пари, които се хвърлят за нещо далечно и неясно, каквото е остаряването и пенсионирането. Затова кой как може гледа да се скатае от това задължение, което трябва да се изпълни едновременно с изплащането на заплатите. Някои работодатели сключват трудови договори с хората си за по 250-300 лв., а неофициално, “под масата” дават още 500-1000, та и повече лева. Справка - последният скандал с укритите данъци и осигуровки в някои футболни клубове, с което държавата е завлечена с милиони.
Към този основен трик с нелегалните заплати вървят и спомагателни - вместо да превежда осигуровки, както е по закон върху цялата заплата, част от бизнеса го прави само върху минималните осигурителни прагове. Или пък изплаща заплатите, но “забравя” да преведе осигуровките. Резултатите от тези действия са, че фондът за пенсии е все в недостиг, а самите пенсии все са ниски.
Явно е, че тоягата трябва да удари яко не само върху укриването на данъци, но и на осигуровки. Въпросът е как. И дали, ако това действие се “зачете” за престъпление, ще доведе до по-висока събираемост на вноските. Подобен текст в осигурителния закон действаше и през 2000 г. Проживя само няколко месеца - от април до август, когато Конституционният съд го отмени с аргумента, че неплащането на осигуровки не може да бъде престъпление, след като неплащането на заплати не е престъпление.
Но само за няколко месеца, докато законът действаше, НОИ събра от вноски грандиозните за онова време 35 млн. лв. Значи, страх лозе пази. Ако занапред държавата пак ще варди лозето с подобно плашило, трябва да го сътвори така, че Конституционният съд да не може да го събори. Как ще го стори, ще кажат експерти от калибъра на Иван Нейков и бившия шеф на НОИ Йордан Христосков. Но няма да е зле да изравнят вините, т.е. укриването на осигуровки да е също такова престъпление, както укриването на данъци, за което се лежи в затвора.
Другата мъка, която гризе напоследък социалната душевност, е по-краткотрайна, но с остатъчен за поколенията ефект - как да падне таванът на пенсиите, който в момента е 700 лв. Ще рече, дори на човек да му е определена 1000 лв. пенсия, той взема 700 лв. и толкоз. Засега е ясно едно - по закон това трябва да се случи от 1 януари догодина, но само за новоотпуснатите пенсии от тази дата нататък. За заварените не важи. А става дума за близо 40 000 души. Техните пари пак ще останат ограничени от таван дори той да се вдигне малко. Според експерти, падне ли таванът на новите пенсии, за което ще трябват около 5 млн. лв., повечето ще бъдат в размери 720-800 лв. и в редки случаи над тази сума. С такива пари ще са около 3000 души от всичките нови пенсионери на брой близо 93 000. И “старите” пенсионери вече са обидени на “новите”, заплашват да съдят държавата и да си търсят парите със задна дата. Даже искат, щом за тях ще има таван, той да остане и за новите, че да има равенство.
Таванът на пенсиите обаче трябва да падне, за да имат хората поне малко стимул да се осигуряват на истинските си заплати, вместо да ги укриват в комбина с шефовете си. Но и обидени не бива да има. Тогава? По-добре е да се спази сегашното правило таванът на старите пенсии да е процент от най-високия осигурителен доход, който в момента е 2000 лв. Сега този процент е 35%, да бъде 40% примерно, така най-високата стара пенсия догодина ще е 800 лв. и ще е близо до масовата неограничена от таван нова пенсия.
Най-голямата драма обаче е свързана с идеята за увеличение на пенсионната възраст. Като първата стъпка да е изравняването й на 63 г. за жените и за мъжете (сега жените добиват право на пенсия на 60 г.). Само споменаването на подобно нещо предизвика страх и ужас сред утрешни и бъдещи пенсионери. Не помогнаха аргументите, че населението застарява, че след 10-15 г. 100 работещи ще издържат 103 пенсионери при 100:76 сега и т.н. Българинът иска да се пенсионира рано, за да има сили да работи още и да взема пълна пенсия и пълна заплата, показват изследвания, поръчани от НОИ. За да успокои духовете, дори социалният министър Тотю Младенов обяви, че за този проблем ще мислим след кризата.
И така да е, мисленето ни вече е закъсняло с десетина години. И няма какво нито Европа, нито Лисабонската стратегия да ни натискат за увеличение на възрастта. Ще ни натисне животът. Прогнозите са да живеем все по-дълго, т.е. да консумираме пенсията все повече време. Сега жените, стигнали 60 г., живеят и получават пенсия още 20 г., а мъжете на 63 г. - 14 г. След 2-3 десетилетия се очаква възрастта за консумиране на пенсията при жените да е 25-30 г., а при мъжете 20 г. И каквито и сметки да се правят, те трябва да имат една формула - годините за труд да бъдат много повече от тези, през които ще ползваме пенсиите си. За да има с какво да се плащат.
