ПРОФ. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: МЕЧТАТА МИ Е НА 100 Г. ДА ПРОБЯГАМ 100 М ЗА ПО-МАЛКО ОТ 30 СЕКУНДИ
70-те години ме изненадаха - все ми се струва, че не става дума за мен. Нищо не се е променило, все още се чувствам младеж
Удовлетворен съм от живота. Май съм галеник на съдбата или имам ангел хранител
Опитал съм от всичко по малко и не съм постигнал кой знае какво, с изключение на правото, където общо-взето ставам
Който иска да бъде намразен поне от половината български народ, да става политик
Проф. Огнян Герджиков е роден на 19 март 1946 г. в София. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”, където днес преподава търговско право. Автор на монографии и десетки статии в областта на търговското право. Депутат от НДСВ два мандата. Председател на 39-ото НС. Свален е от поста 1 година предсрочно с обвинение, че блокира парламентарния контрол, за да предпази вицепремиера Лидия Шулева от атаки около приватизацията на “Булгартабак”. Носител на орден “Стара планина”.
С проф. Огнян Герджиков, който в събота навършва 70 години, разговаря Лиляна Клисурова
- Професоре, изненадахте ме с този 70-годишен юбилей. Каква е тайната ви да сте все така младеещ, жизнен и позитивен?
- Аз съм още по-изненадан. Все ми се струва, че не става дума за мен. Като че ли някой се опитва да ми внуши някакви години, които нямат абсолютно нищо общо с мен.
- Какво е усещането?
- Странно е. Не знам дали другите хора имат такива усещания, но при мен няма разлика от това, което бях преди много години, и сега. И мисленето ми, и чувствата ми са същите... Може да съм малко помъдрял, но не е много сигурно.
- Чисто физически 70-те не тежат ли повече?
- Почти не ги забелязвам. Продължавам да спортувам, тичам като изоглавен...
- Е, какво все пак е по-различното в живота ви?
- Нищо! По същия начин се чувствам младеж.
Е, май попрекалих. Изкарах се супермен. А всъщност понякога усещам, че КПД-то ми е спаднало. Ако преди за единица време вършех 2 единици работа, сега е обратното.
- Политика, преподаване, театър, музика, спорт - всичко това дотук. Какво предстои?
- Същото. С изключение на политиката, която съм я загърбил и седи в девета глуха.
- Каква е равносметката, която си правите днес?
- Не ми стига времето за равносметки. Удовлетворен съм от живота. Май съм галеник на съдбата. Може би имам ангел хранител, който се грижи за мен, иначе не мога да си обясня - има и по-умни, и по-талантливи, и по-начетени, и по-амбициозни, и още много по̀ от мен, но не всеки от тях е успял. И ми е странно защо съдбата е решила да бъде така благосклонна към мен.
- Може би сте я изкушили с това, че сте всестранно развита личност?
- Вярно, че обичам да се занимавам с много неща и може би затова не ми достига времето. Но съм изкушен и от музика, и от спорт, и от писане, и от какво ли не... На първо място обаче е преподаването и науката. Много си обичам професията, това ми е голямата слабост.
- За какво не ви достига време?
- Глобално не ми достига. Иска ми се от всичко по много. А в Народното събрание не искат да гласуват един прост закон - да удължат денонощието поне на 36 часа.
- И вие ли като царя спите малко и сте активен повече от 15 часа в денонощието?
- Да, той е много активен. Знам ли аз по колко часа съм активен... Понякога
нощем току ми идват
идеи и ставам
да ги запиша, за
да не ги забравя
Някои реализирам, други - не.
- Какво не успяхте да свършите през годините?
- Не знам точно. Но наскоро установих, че отдавна не съм бил на опера и на концерт, за театър не сколасвам често. Не ми достига и за художествена литература заради професионалната. Тези неща ми липсват, обичам ги, а не мога да ги вместя в програмата си.
- За флейтата има ли време?
- За съжаление, тя събира прах. Не може да ръждяса, защото е сребърна. Все ми се ще, ама... Да си призная - преди 6 месеца се бях засилил да си възстановявам уменията. С приятелите ми - великолепните музиканти Ана Боянова и Емил Калев, имахме музикални проекти, но флейтата започна да ми прави яростно напук и не искаше да се подчинява. Правих опити в продължение на седмица и... се предадох. Отвратително усещане за безпомощност... Пак ще се пробвам.
- Поезията?
- Обичам да подреждам думите в мерена реч. Огромно удоволствие ми достави написването на “Гражданскоправната поема”. Повече от половин година я работих. Изключително трудно нещо, но ми носеше огромна наслада.
- Ако трябва да се опишете в стихче днес, как ще звучи то?
Например така:
Погледнат отгоре -
съм малък, нищожен;
погледнат отдолу –
досущ великан.
Погледнат отвънка –
пелин съм наложен;
отвътре обаче –
добър и засмян.
- Герджиков и жените?
- Венецът на природата. Винаги съм им се възхищавал.
- От колко време сте женен и как съпругата ви ви търпи при толкова активности?
- Тази година правим 44 г. А как ме търпи, трябва да я питате нея. Мисля, че лесно се търпя, позитивен съм. Но имам и странности. Например тя и до днес не може да свикне с патологичния ми стремеж винаги да съм точен. Все ме укорява - стига с това бързане, голяма работа, ако закъснееш с 5 минути. А все ѝ казвам, че за мен е голяма. И понякога възникват конфликти... но без побоища. Аз съм някакъв идиот, вманиачен на тази тема. Не мога да допусна някой да ме чака.
- Преди време си бяхте признали, че сте лош дядо. Сега, когато сте извън политиката, остава ли време за внуците?
- Продължавам да съм лош дядо. Сашко е прекрасен, стана на 14 г. Започна да играе волейбол, много е щастлив и аз също, но не го виждам често. Внучката е на 21 г., следва в Холандия, в момента е на стаж в Барселона. Разкошно дете е. Не ги виждам често, защото продължавам да съм прекомерно динамичен. Непрекъснато имам задачи, пиша нещо. Сега подготвям рецензии за едно списание, трябва да готвя и правно становище, имам специализанти, докторанти... Вероятно ще съм добър дядо, като стана на 90-100 г.
- Дълголетието е характерно за вашата фамилия - майка ви живя до 100 г., леля ви навърши наскоро 104 г.
- Аз на това разчитам! Макар че това е божа работа.
- Е, гледам, че заделяте задачи за към 100-тната година.
- Даже имам една мечта... Той,
Господ може да си
умре от смях,
като чуе какви
мечти имам,
но ги имам. Та мечтата ми е, като навърша 100 г. и месец по-късно - на 27 април 2046 г., това е датата на рождения ден на майка ми, та в нейна чест искам да пробягам 100 метра под 30 секунди. Защото има двама души в света, които на 100 години са пробягали 100 метра под 30 секунди и искам аз да съм третият.
Отсега ви каня, ако сте свободна тогава - на 27 април 2046 г., в 16,30 часа на националния стадион. Дано не вали.
- Откъде черпите тази положителна енергия и това чувство за хумор?
- Моят ангел хранител ме зарежда с положителна енергия. Радвам се на живота. Обичам хората. Обичам да съм жив.
Никому не завиждам Обичам да се събудя сутрин и да видя, че слънцето е изгряло, да усещам тялото си силно. Да стана и да отида да поспортувам, ако имам възможност, или да се захвана със задачите си за деня.
- Какво спортувате сега?
- Играя тенис на корт един-два пъти седмично. Понякога и тенис на маса. Ако ме види някой как тичам по корта, ще каже, че не съм добре - гоня всяка топка като животът ми да зависи от това.
- Има ли нещо, което силно сте желали през годините, но не сте успели да го направите?
- Общо взето каквото съм искал, е ставало. Разбира се, можех да направя по-големи постижения в спорта например, но трябваше да бъда по-упорит в тренировките. А междувременно се занимавах и с музика, и с други неща. Опитал съм от всичко по малко и не съм постигнал кой знае какво, с изключение на правото, където общо взето се води, че ставам.
- Кои са най-големите ви възходи и най-големите падения?
- Какво значи възходи? Това, което съм постигнал в професията - като преподавател и учен, ми носи огромно удовлетворение. Понякога, за да се насърча сам, съм си перифразирал “Моите песни” на Иван Вазов: “...и книгите ми все ще се четат”. Я се четат, я не, но ми се ще да вярвам, че което ще оставя написано след себе си, ще ме надживее. Това ще е моят паметник, който си правя приживе. И другото е, че през мен са минали хиляди студенти и ми носи огромно удовлетворение, когато ми се обаждат хора отпреди 10-20-30 г. и помнят лекциите, изпитите... Това ме радва.
- А политиката? Тези години в нея какво ви взеха и какво ви дадоха?
- Взеха ми доста нервни клетки. Акумулирах омраза към себе си у мнозина. Който иска да бъде намразен поне от половината български народ, да става политик. Така че успях да събера “врагове”. Слава богу, не всички ме обругават.
Но политиката ми разшири кръгозора. Даде ми специфичен опит, който човек не може да придобие другаде. Видях ракурс на живота, който ми беше в мъгла. Отвън изглежда по един начин, отвътре - по друг.
- Като професор, ако днешните политици бяха ваши студенти, колко бихте им писали?
- Има такива, на които бих писал 6, други бих скъсал. Има политици, които действително мислят за България и искат да оправят нещата. Например Янаки Стоилов мисли като политик, мисли за България. И Борислав Великов, който е помагал и помага на много хора...
- А двойки на кого?
- Мнозина стоят в парламента и натискат копчетата, за да получават депутатски заплати. Винаги е имало такива, ще ги има и занапред. Като млад си мислех, че в парламента е цветът на нацията, а разбрах, че съм мнооого далеч от истината.
- Къде е премиерът Борисов в класацията ви?
- За мен премиерът израсна много като политик. Има силни качества, много е активен, но се надскача в желанията си и започва да прави неща, които юридически са трудно защитими. Не е той този, който трябва да спира обществени поръчки например. Иначе трябва да му се отдаде заслуженото, защото в тази трудна обстановка позицията му е изключително тежка и той се справя много добре. Не знам дали мога да си позволя да го оценявам, ама защо пък не. Хиляди студенти съм оценявал, така че -
да си приготви
книжката за
много добър 5
- Ако бяхте председател на парламента сега, какво щяхте да направите с тези депутати?
- Щях да се боря като прасе с тиква, както го правех и преди. Председателят не е всесилен, за да направи безкрайно много.
- Загубихте или спечелихте приятели от политиката?
- Обогатих се с нови приятели. Щастлив съм, че съдбата ме срещна с толкова качествени хора.
- Актуална ли е темата за завръщането ви в политиката?
- Нямам такива амбиции.
- Е, мине не мине време, и току ви спрегнат за някакъв пост - кмет, министър, президент...
- Или за началник-склад! Нека ме спрягат. Амбиции нямам. В моя живот никъде за нищо не съм се натискал. Никъде за нищо не съм кандидатствал да искам да ставам. Единствено и само за университета.
- Често демонстрирате самоирония - какво бихте казали за себе си днес?
- Не знам дали е самоирония, защото го мисля искрено - много често съм надценяван. И не знам на какво се дължи. Създавам грешно впечатление за себе си - че съм повече, отколкото съм. Хората смятат, че е поза, ама не е. Нямам особено високо самочувствие, но това само аз си го знам и го пазя в тайна.
- Често казвате това, което мислите. Патили ли сте си заради голямата си уста?
- Не знам дали ми е толкова голяма устата. Има къде-къде по-устати от мен. Една Татяна Дончева например, човек шапка да ѝ свали. Моята е много по-скромна. Старая се да бъда верен на себе си - честен и откровен. Човек получава удари, заслужени и незаслужени. Нормално е. Човешката злоба и завист винаги ги е имало.
- Най-големите ви разочарования? От какво ви е боляло най-много?
- Боляло ме е за България. Много надежди възлагах след 1989 г., че бързо ще тръгнем нагоре и напред. След 1997 г. тръгнахме, след това по време на нашето управление много показатели бяха добри, получаваха се нещата. Но след 2008 г. се пречупиха - световна икономическа криза, от която и до днес не можем да излезем.
Има доста неща и в образованието, и в здравеопазването, и в правосъдната система, които куцат. И бюрокрацията, и некомпетентността много ме тормозят. Немарливостта и мърлящината на българина ме дразнят. Вижте ни влаковете, тъжно ми става, тротоарите, по които се спъваме, боклуците... Тези неща ми тровят ежедневието.
- За какво сте упорит днес?
- Упоритостта поначало не е особено характерна за мен. От години обаче съм се зарекъл да извоювам национално оценяване на завършващите право и май вече почти съм успял. Иначе правя нещата, защото искам да ги правя. Почти нищо не правя насила.
- За какво си налагате самоцензура?
- Не искам да правя лошо на хората. Старая се да икономисвам лоши думи към хора, които са направили недобри дела. Гледам да не ги съдя, защото кой съм аз, че да ги съдя. Но понякога го правя.
- Богат ли сте?
- Емоционално и душевно съм богат. Богат съм и на приятели. Във финансово отношение стоя прилично.
- Вие не сте ли вече де юре пенсионер?
- Ох, колко неприсъщо звучи за мен - пенсионер! Да, но имам доходи и извън пенсията. Преподавам, още не са ме изгонили от университета. Председател съм на Арбитражния съд на Стопанската камара. В борда на директорите съм на АД “Аквахим”. Консултант съм в ИК “Труд и право”. В Конституционния съвет при омбудсмана съм. Давам правни становища. Всичко това носи и доходи. Отделно са позициите на обществени начала.
- Поканили сте над 300 души за рождения си ден. Защо вместо подаръци решихте да събирате пари за Борко от Русе?
- Това е традиция в семейството. От години с жена ми, когато празнуваме, събираме пари в помощ на нуждаещи се. Например на моята 60-годишнина, която беше “онзи ден”, се събраха към 10 хил. лв. за Дома за сираци в Габрово. С тях купихме гардеробчета и бюра за децата, които преди си държаха дрешките и учебниците на пода. Това ми носи удовлетворение. Другото е вещомания.
- Как избрахте на кого да дарите този път? Познавате ли това момче Борко?
- Не. Жена ми научи за него от нашия масажист, който го поддържа с мануални техникиТя се свърза с майката на Борко и нещата се задвижиха. Искам специално да благодаря на председателя на БЧК Христо Григоров, който веднага откликна на молбата ми и се ангажира също да помогне на Борко.
