ПРОЕКТ НА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ

С предлагания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи се създава правна възможност личните карти на българските граждани да съдържат данни и удостоверения за електронна идентичност и квалифициран електронен подпис. Законопроектът е систематично свързан с нормативната уредба за електронната идентификация и удостоверителните услуги в националното и европейското право (Регламент (ЕС) № 910/2014), и е съобразен с възприетите в държавите-членки на ЕС стандарти и добри практики.
Законопроектът е подчертано технологично-неутрален, за да се осигури възможност подзаконовата нормативна уредба да бъде лесно актуализирана в синхрон с последните технологични достижения, международни стандарти за информационна сигурност и защита на личните данни. Въвеждат се разпоредби, които дават възможност на гражданите да контролират каква информация се записва на електронните носители, съдържащи се в личните карти.
Законопроектът не предполага задължителна смяна на личните карти на българските граждани - промяната ще стане поетапно при изтичане на настоящите лични карти. По данни на Министерство на вътрешните работи всяка година, поради изтичане на срока, загуба или навършване на 14 годишна възраст, се издават по около 600 000 лични карти, като в някои години този брой се очаква да нарасне до 1 600 000.
Предвидена е възможност на електронния носител на информация в личната карта да се записват и биометричните данни на лицето, в отделен защитен сегмент на носителя, съгласно препоръките на Международната организация по гражданско въздухоплаване (ICAO) DOC 9303, ако в заявлението за издаване лицето е заявило желание за това.
С цел използване на електронната идентификация от максимално голям брой граждани, този законопроект изрично урежда наличието на електронен носител на информация (чип) в личните карти. Предвидено е заявяването на желанието да се ползва електронна идентификация да става според правилото на изричния отказ като така се гарантира правото на избор на българските граждани. По този начин се създават условия услугата да се ползва от значителен брой граждани, което ще има позитивен ефект върху изграждането на електронното управление, отварянето на институциите към гражданите и достъпа до електронни административни услуги.
Като допълнителна мярка за постигане на масова употреба на електронната идентификация и с оглед на техническите възможности на електронните носители, законопроектът регламентира използването на електронна идентификация и в международния паспорт. Записването на удостоверения за електронна идентичност и електронен подпис става само ако гражданинът е заявил изрично желание за това. Макар идентификацията с паспорт за целите на електронното управление да е подход, който никоя друга държава не използва, възможността за това може да бъде полезна на българските граждани, особено на живеещите или пребиваващи в чужбина.
Законопроектът разширява възможностите за подаване на заявления за издаване на документи по електронен път, като добавя използването на електронната идентификация като алтернатива на квалифицирания електронен подпис.
Законът се предвижда да влезе в сила от 1 януари 2018 г., когато Министерството на вътрешните работи ще има техническа възможност за издаване на лични документи с електронен носител.
 
Дата на откриване: 01.4.2016 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Правосъдие и вътрешни работи
Дата на приключване: 15.4.2016 г.

Прочетено: 1213

Изпрати съобщение