ПРОМЕНИ В КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

На 12.11.2008 г. се състоя заседание на Комисията по осигурителни отношения към НСТС, на която беше обсъден проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО), засягащ  частта за допълнителното социално осигуряване.

БСК подкрепя по принцип промените, но същите се нуждаят от доработване и от съобразяване с променените икономически условия и настъпващата рецесия. В тази връзка, БСК предлага да се обърне специално внимание върху някои промени, касаещи:

• Намаляването на размера на таксите след 2010 г. - особено в условията на рецесия, тъй като от една страна това би свило приходната част на пенсионните дружествата, а в такъв момент не трябва да се засяга финансовата им стабилност и от, друга страна – световната икономическа криза може да обуслови необходимостта от други промени, като не може да се предвиди развитието на икономиката и разходите на пенсионните дружества за толкова дълъг период напред в тези условия;
• Ограничението (в чл.121в, ал.12), с което не повече от 25 % от собствените средства на пенсионните дружества могат да се инвестират в акции, имоти и дялове на колективни инвестиционни схеми, да се отнася само за задължителния размер на собствените средства по чл.121в, ал.8, тъй като тези именно средства са гаранция за дейността на дружеството, а не изобщо за собствените средства. Не следва да се поставят ограничения за инвестирането на тази част от собствените средства, които надвишават задължителния размер на капитала, а да се търси за нея по-висока доходност и по-изгодни начини на инвестиране. При това още: дружествата няма да могат да закупуват офиси за обслужване на осигурените лица и да развиват клонова структура, защото 25% от 5 млн. не са достатъчни за тези цели; продаването на акции в сегашния период на криза ще доведе до загуба за пенсионните дружества; когато има средства много над изискуемия размер, когато се ограничава инвестирането и доходността на акционерите съществува вероятност акционерите да изтеглят средствата, които надвишават минималния задължителен размер и по този начин да декапитализират дружеството.
• Създаването на допълнителни усложнения пред осигурените лица при прехвърляне на осигурените лица от един фонд в друг с въвеждането на изискването допълнителните такси да се заплащат от тях (чл.202, ал.2 и 257, ал.3) и не се прихващат. Това ще ограничи свободата на движение, оттам и конкуренцията между фондовете. Като се има предвид и без това усложнената процедура по Наредба 3/2003 на КФН за прехвърляне, регламентираща З-месечни периоди на изчакване за подписване на новия осигурителен договор, то това съвсем ще откаже хората от прехвърляне.
• Изменението на ал.2, т.11 от § 1 на допълнителната разпоредба следва да отпадне, тъй като се ограничава правото на лицето да се осигурява след упражняване правото си на пенсия или еднократно или разсрочено изплащане на средства, по своя воля, а това касае веднага доброволните пенсионни фондове. При това промяната е в противоречие с принципите на част първа от КСО. След придобиване на право на пенсия лицата трябва да се окуражават да работят и да се осигуряват, а не да ги отказваме.
• Изменението на т.13 от ал.2 на  § 1 на допълнителната разпоредба следва да отпадне, тъй като с тази промяна се ограничава правото на наследниците да получават наследствена пенсия, която при това може да се актуализира и да се гарантира продължителността на получаването й (в срока на изплащане на пенсията има гаранция за доходност или продължителност на пенсията, от което се лишават наследниците). С новото предложение се отнема тази възможност и те могат да получават средствата само разсрочено или еднократно (чл. 245, ал.2), което означава, че в периода на изплащане инвестиционният риск остава за тяхна сметка.
• Създават се нови лицензионни режими, а съществуващи регистрационни режими се превръщат в лицензионни. Лицензионните режими се преобразуват от съдържащи преценка за законосъобразност на дейността на пенсионното дружество към преценка за целесъобразност – членове 147, ал.1, 149, т.5, 220, ал.1, 225, ал.1 и т. н.