НАЗАД КЪМ ПАРТИЙНИТЕ НАЗНАЧЕНИЯ
Депутати от управляващото мнозинство в парламента – ГЕРБ и "Обединени патриоти", постигнаха зад гърба на вицепремиера Томислав Дончев, който отговаря за административната реформа, консенсус, че партийните назначения в държавната администрация трябва да останат. И да се стопира реформата, която тъкмо щеше да отвори врати за истинското конкурсно начало в публичната администрация.
С промени в Закона за държавния служител, внесени от ВМРО, се отменят централизираните конкурси за кандидати за държавна служба и за кандидатите за ръководни постове, които законът предвиждаше да стартират от 1 октомври т. г. През 2016 г. 43-тото народно събрание прие промени в Закона за държавния служител, с които въведе централизираните конкурси като мярка срещу партийните назначения и като гаранция, че кандидатите за държавна служба и за ръководни постове притежават ба-зисни знания. Тогава законодателите записаха, че назначенията ще са на два етапа – централизиран конкурс и вътрешноведомствен конкурс. С днешна дата те се отказват от това решение и остават само вътрешните конкурси, за които няма нито единни тестове, нито общи правила.
За да не стане скандал в редиците на ГЕРБ, защото отговорник за административната реформа е вицепремиерът Томислав Дончев, решението за отмяна на централизираните конкурси е внесено на 20 ноември от депутата Александър Сабанов от ВМРО. Като е замаскирано максимално. Предложението за промяна на Закона за държавния служител става с промяна в Закона за държавния бюджет и е внесено между неговото първо и второ четене. Според депутати от управляващата коалиция, с които "Икономист" разговаря, това предложение ще мине със сигурност, защото има съпротива в самите министерства срещу централизираните конкурси и защото политическите партии искат да си запазят правото на назначения. "Действително има съпротива от министерствата срещу централизираните конкурси. Те не искат да плащат за централизирани тестове като входно ниво и смятат, че могат да се справят сами с конкурсните процедури, както го правят досега", обясни пред "Икономист" Александър Сабанов. Според него дори да се правят централизираните конкурси, които въвеждат електронни текстове, партийните назначения у нас никога няма да спрат. Изработването на нормативната уредба, която трябваше да обезпечи тези конкурси, се е забавило и това е създало проблеми на министерствата и ведомствата. В действителност всички наредби вече са факт, а шефът на Института за публична администрация Павел Иванов, който ръководи институцията, която трябва да провежда конкурсите, заяви пред "Икономист", че тя има готовност за провеждането на тестовете. Две учебни зали в Банкя вече са оборудвани и чакат първите кандидати.
Предложението на Сабанов не е направено без подкрепа от ГЕРБ. В бюджет 2020 г. не са предвидени средства, които да обезпечат финансово централизираните конкурси. По закон те трябва да се провеждат както в София – от Института за публична администрация, така и в областните градове, за да не пътуват кандидатите от провинцията до столицата. За да се провеждат изпитите извън София, трябва да се наемат зали и да се плаща на квестори. "Липсата на финансово обезпечаване от страна на бюджета говори, че този закон няма сериозна подкрепа", допълни Сабанов. На същото мнение е и съпредседателят на ПГ на "Обединени патриоти" Искрен Веселинов, според когото "това с централизираните конкурси е голяма глупост".
Предложението за отмяна на централизираните конкурси не е съгласувано с вицепремиера Томислав Дончев, който отговаря за административната реформа, а администрацията на Министерския съвет вече е разработила тестовете за централизираните конкурси в изпълнение на закона, показа проверка на "Икономист".
"Предложението на народния представител, с което се предлага отмяна на централизирания подбор, не е искано становище от МС. На 27 ноември на заседанието на МС беше приета Наредбата за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители", коментираха пред "Икономист" от кабинета на вицепремиера Томислав Дончев. Оттам уточниха, че има пълна готовност за провеждане на конкурсите.
Законодателното предложение е поело към пленарната зала на парламента през "задната врата", както минават всички неудобни законови промени – през коалиционния партньор.
Срещу законопроекта не възразяват и синдикатите, за които също процесът по организацията на централизираните конкурси се е забавил. "От 1 октомври на практика не се провеждат такива конкурси заради забавяне на наредбата, която обезпечава закона, и това пречи на работата на администрациите", коментира пред "Икономист" Силва Васева от КНСБ. "Централизираните конкурси са нещо, което въведе Николай Василев като министър на държавната администрация, и тогава имаше случаи хора, които издържаха изпита, да не бъдат назначени в администрацията по различни причини. Те обаче влизаха в банки кадри. Трябва да се направи анализ доколко е бил успешен тогава онзи опит, но тестовете са нещо хубаво", казва Жасмина Саръиванова от БСК. Според нея е време в българската администрация да се влиза по примера на европейски институции, където има гаранция, че тестовете не могат да бъдат манипулирани и че знанията ще бъдат оценени реално. Експерти от екипа на Дончев обясниха, че сега няма да има такива "замръзнали” кадри, защото по времето на Василев изпитите се провеждали "пилотно, за всеки случай".
Депутати от БСП заявиха, че не са запознати с предложението на ВМРО и не знаят как ще реагират, когато то се гледа на бюджетна комисия преди второто четене на Закона за държавния бюджет.
Кой е засегнат
Централизираните конкурси бяха въведени през 2016 г. при кабинета "Борисов-2", за да се сложи преграда пред назначенията на "калинки" в държавната администрация. Аргументите за промяната тогава бяха, че от над 10 000 назначения годишно в администрацията едва 1800 са с конкурс, мнозинството са чрез заместване или на непълен работен ден, които впоследствие стават постоянни. Тогава от ГЕРБ се съгласиха, че централизираните конкурси са възможност да бъдат поставени кандидатите при равни условия, както и че тестовете ще осигурят обективни оценки на техните знания. Това от своя страна пък ще намали всеобщото усещане за некомпетентност на чиновниците.
Промяната в Закона за държавния служител, която все още действа, засяга две категории кандидати – постъпващите за пръв път на държавна служба и експертите, които искат да се изкачат на ръководна длъжност. И двете групи по закон трябва да попълват електронни тестове, които да оценяват техните знания, а после да се явят пред комисии в съответните ведомства, които да оценят специфичните им знания.
В мотивите на ВМРО за отмяна на конкурсите пише, че електронните тестове ще породят съмнения у кандидатите за ръководни постове в собствените им знания и това ще ги демотивира да кандидатстват. Според вносителя Сабанов, като се прави такова входно ниво, което демотивира кандидатите за ръководни постове, се удря по идеята за кариерно израстване в служба в държавната администрация. "Това е директно признание, че тези промени се правят за хора, за които се знае, че трябва да бъдат ръководители и не бива да им се пречи с такива тестове”, опонира му задочно Саръиванова.
"Демотивираните", ако се погледне докладът за състоянието на държавната администрация от 2018 г., не са никак малко. Близо 3500 са служителите, които годишно чрез вътрешни размествания заемат различни длъжности, включително и ръководни. Кандидатствалите за първи път за държавна служба м.г. са малко над 3900.
Отмяната на централизираните конкурси засяга и вече изпълнен европроект. От 1 октомври официално стартира порталът за вакантните места в администрацията. Изработването на този портал, както и тестовете за оценката на знанията, са по проект на Оперативна програма "Добро управление" на ЕС със слоган "Качествен подбор – добра администрация". Проектът е реализиран от администрацията на Министерския съвет в изпълнение на Стратегията за развитие на държавната администрация 2014 – 2020, в която изрично е записано, че конкурсите трябва да станат по-прозрачни.
Тържеството на "калинките"
Депутати от различни парламентарни групи споделиха пред "Икономист", че темата за партийните назначения е много чувствителна за всички политици, защото не е тайна, че партиите така осигуряват своето влияние. За назначенията в областните и общинските градове се взема предвид мнението на партийните централи, които правят препоръки кой какви позиции да заеме. Това поддържа жизнени местните организации, в които влизат кандидати за постове. Пионер в тази система беше ДПС, които гледаха на своята младежка организация като на банка кадри за властта и известно време бяха лидери в привличането на млади хора в редиците си.
Партийните назначения са повод и за периодични скандали в парламента. Елена Йончева разкри през 2017 г., когато бе депутат, системата на назначения в Хасково, при която общината е подчинена на приятелско-роднинския кръг на областния координатор на ГЕРБ и неин депутат Делян Добрев, който е назначил на ключови позиции кума, кумата и зет си. Кумата на Добрев е секретар на общината, кумецът му е заместник-кмет, вторият зам.-кмет е бивш съдружник на Добрев, а негов съученик, който му е и кум, е председател на Общинската избирателна комисия. От БСП заявиха, че близки до Добрев са печелили обществени поръчки за финансираното от държавата саниране на панелни блокове, строителство и ремонт на пътища и строителство на сметища. Разкритията, които Добрев отрече, станаха причина той да си подаде оставката като депутат, която парламентът отхвърли с гласуване, макар че оставки не се гласуват, а само се приемат.
ГЕРБ пък разкри как действа БСП. През 2018 г. от ГЕРБ извадиха Мездрагейт – кметът от БСП Генади Събков създал "червен октопод", който е уредил партийни членове и свои роднини в администрацията и общинските дружества. Тогава и от управляващата партия, и от опозицията признаха, че назначенията в почти всяка община в България стават на принципа "роднина, приятел, партиен другар".
ДПС също не беше подмината от публичните разкрития. В медиите изтече документ от партийна сбирка на ДПС във Велико Търново, на която се решавало кой ще остане на служба в администрацията, кой – не, и какви постове иска движението. Документът стигна до парламента, а проверка на медиите потвърди неговата автентичност, защото всички, обсъждани на сбирката, са заели високи постове – шеф на Регионалната дирекция на горите, на териториалната структура на НАП, на местната дирекция РИОСВ.
"Схемата е за всички", признаха пред "Икономист" депутати от различни парламентарни групи, според които няма друга рецепта за назначенията в публичната администрация. От КНСБ смятат, че конкурсите могат да станат по-прозрачни и чрез членство в синдиката, а на самия конкурс да присъстват негови представители.
