Националният статистически институт представя резултати от годишни изследвания в областта на статистиката на околната среда за 2019 година. Вижте цялото изследване ТУК.

_________________

1. Дълготрайни материални активи с екологично предназначение

Дълготрайните материални активи с екологично предназначение (ДМА - ЕП) са част от общите дълготрайни материални активи в страната. Придобитите, излезлите от употреба и наличните в края на отчетната година дълготрайни материални активи с екологично предназначение са дадени по отчетна стойност.

През 2019 г. делът на наличните в края на годината ДМА с екологично предназначение по отчетна стойност възлиза на 4.8% от общите дълготрайни материални активи в страната.

Общата стойност на наличните в края на 2019 г. ДМА за околната среда се оценява на 9 889.8 млн. лв. и се разпределя по основните направления за околната среда, както следва: за пречистване и отвеждане на отпадъчните води (производствени и селищни пречиствателни станции, канализационна мрежа и др.) - 34.7%, следвани от съоръженията за опазване на въздуха - 30.0%, и за третиране на отпадъците - 28.8%. Не се наблюдава съществена промяна спрямо предходните години в относителния дял на активите, разпределени по направления за околната среда.

Регионалните данни сочат, че в края на 2019 г. най-много налични ДМА с екологично предназначение има в Югоизточния район на страната (отчетната стойност е 3 048.7 млн. лв.), а най-малка наличност е отчетена в Северния централен район (870.1 млн. лева).

Общата отчетна стойност на придобитите ДМА с екологично предназначение през 2019 г. е 351.8 млн. лева. Преобладаващата част от тях са за отвеждане и пречистване на отпадъчните води - 33.6%, третиране на отпадъците - 32.9%, опазването на въздуха - 27.9%. В направление „Други“ за опазване на околната среда придобитите през годината ДМА възлизат на 19.8 млн. лева (5.6%).

Разпределението на данните по икономически дейности за 2019 г. показва, че значителна част от ДМА с екологично предназначение са съсредоточени в сектор „Промишленост“ - 5 789.3 млн. лв. (58.5%) от наличните в края на годината и 204.9 млн. лв. (58.2%) от придобитите в страната. Преобладаващата част от придобитите ДМА с екологично предназначение са отчетени в секторите: добивна и преработваща промишленост - 54.6%, производство на енергия, доставяне на води - 29.8%, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване (специализирани производители на услуги за опазване на околната среда) - 15.7%.

В категорията „други дейности“ (сектор на услугите, вкл. държавно управление) наличните в края на годината ДМА - ЕП се оценяват на 4 052.2 млн. лв. (41.0%), а въведените в действие (придобити през годината) - 130.5 млн. лева (37.1%).

2. Разходи за опазване и възстановяване на околната среда

Опазването на околната среда и отстраняването на уврежданията изискват допълнителни средства. Размерът на средствата е основен показател за мерките, които обществото и държавата предприемат, за да се намали отрицателното въздействие на социално-икономическите процеси върху околната среда.

Разходите за опазване и възстановяване на околната среда са част от общите разходи за дълготрайни материални и нематериални активи. През 2019 г. делът на наличните в края на годината разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи с екологично предназначение възлиза на 2.4% от общите разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи в страната.

Извършените екологични разходи (инвестиции и текущи разходи) се оценяват на 2 308 млн. лв. и се разпределят по направления за околната среда за: отпадъчни води - 18%, опазване на въздуха -11%, третиране на отпадъци - 63%, други - 8%. Текущите разходи са с преобладаващ дял в общите екологични разходи - 80.3%. По-голямата част от общите разходи са извършени за опазване на въздуха, събиране, третиране и обезвреждане на отпадъци и за отвеждане и пречистване на отпадъчните води.

Делът на разходите за опазване и възстановяване на околната среда от произведения брутен вътрешен продукт е 1.9% и е основен измерител на предприетите от обществото и държавата мерки за намаляване на натиска върху околната среда.

3. Статистика на водите

Водовземане

През 2019 г. в страната са иззети 5 435 млн. м3 пресни води, което е с 0.2% повече спрямо 2018 година. Иззетите повърхностни води се увеличават с 0.3% и съставляват около 90% от иззетите пресни води. Увеличава се черпенето на вода от сектор „Селско, горско и рибно стопанство“ с 12.2% до 812 млн. куб. метра. Същевременно се отчита спад на иззетите води за охлаждане в енергетиката с 2.1% до 3 756 млн. м3, като делът им е 65.2% от иззетата прясна вода Отчита се спад при добитата вода от подземни източници - с 0.8% спрямо 2018 година. 80.4% от иззетите подземни води са за целите на общественото водоснабдяване (ВиК).

Структурата на водовземането в страната е относително устойчива. През 2019 г. най-значим е делът на водите за сектор „Индустрия“ - 69.1% от пресните води, следват ВиК сектора (15.5%) и сектор „Селско, горско и рибно стопанство“ (14.9%).

Една част от иззетите води са за крайно потребление, а останалата част са загуби на вода (течове, изпарения, неточности при измерването и други физически загуби).

Използвана вода

Водата се осигурява чрез обществено снабдяване (ВиК), напоителни системи, собствено или друго снабдяване. През 2019 г. общото количество на използваната прясна и непрясна вода в страната е 4.58 млрд. м3, като спрямо 2018 г. намалява с 1.5%. С най-голям дял във водоползването са водите за охлаждащи процеси в енергетиката (77.5% от използваната вода), като спрямо 2018 г. намаляват с 2.1%. Тези води се осигуряват предимно от собствено снабдяване и след употреба обикновено се връщат обратно във водоизточника. Използваната вода за напояване на земеделски култури през 2019 г. (307 млн. м3) нараства с 5.5% спрямо 2018 година. Потреблението на питейна вода от домакинствата през 2019 г. (250.5 млн. м3) остава близо до равнището на предходната година.

Обществено водоснабдяване (ВиК)

Подадената вода от ВиК през 2019 г. е 890.5 млн. м3, което е с 0.6% повече спрямо 2018 година. Доставената вода на крайните потребители (фактурирана) през 2019 г. съставлява 39.1% от подадената вода, а тази за технологични, противопожарни и други цели вода (нефактурирана) е 3.7%. Общите загуби на вода през 2019 г. се оценяват на 509.9 млн. м3, или 57.3% от подадената вода (56.4% за 2018 г.). Преобладаващата част са загубите при транспорта на водата (реални загуби), като през 2019 г. те се оценяват на 434.7 млн. куб. метра.

С обществено водоснабдяване е свързано 99.4% от населението в страната. Среднодневното потребление на питейна вода от домакинствата през 2019 г. се оценява на 99 л на човек.

През 2019 г. 6.0% от населението в страната е било на режим на водоснабдяване поради недостиг на вода, предимно сезонен.

Общата дължина на водопроводната мрежа (експлоатирана от ВиК) през 2019 г. е 75 038 км, от която новоизградена 60 км и реконструирана/подменена 616 километра.

Отвеждане и пречистване на отпадъчни води

През 2019 г. от икономиката и домакинствата са образувани около 418 млн. м3 отпадъчни води и 3 484 млн. м3 отработени води от охлаждащи процеси.

С най-голям дял са отпадъчните води, образувани от битовия сектор - 64.3% от общото количество (без преработените води от охлаждане). Преобладаващата част от тях се отвеждат в обществената канализация и селищните пречиствателни станции за отпадъчни води (СПСОВ). От сектор „Индустрия“ през 2019 г. са образувани около 98.8 млн. м3 отпадъчни води, като 83.2% от тях са отведени във водни обекти. Делът на пречистените води съставлява 62.8% от отведените във водни обекти индустриални отпадъчни води.  

Общият обем на отведените през 2019 г. отпадъчни води във водни обекти от икономическите дейности, домакинствата и обществената канализация (вкл. дъждовни и др.) се оценява на 715 млн. м3 (без охлаждащите), от които 74.6% са третирани в селищни и производствени пречиствателни станции.

През 2019 г. в страната са регистрирани 173 действащи селищни пречиствателни станции за отпадъчни води, от които 109 с капацитет над 2 000 еквивалент жители. Преобладаващата част от станциите са с вторични методи на третиране и допречистване с азот и фосфор. 

Общата дължина на канализационната мрежа (експлоатирана от ВиК) през 2019 г. е с дължина 12 353 км, като новоизградената е 65 км, а реконструираната/подменената - 31 километра.

Прочетено: 3017