СТРОИТЕЛИТЕ: НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ НА ДЪРЖАВАТА Е ДЪМПИНГЪТ

Докато през миналата седмица в DarikFinance течеше дискусията за това какво му трябва на строителния бизнес и свързаните с него в най-горещия за строителство сезон, ръководството на Българската строителна камара е представило основните проблеми в бранша на министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев. Какво се случи на тази среща – пред DarikFinance разказа Иван Бойков, изпълнителен директор на строителната камара. 

На тази първа среща разбрахме, че Министерството вече ще работи за бизнеса, а няма да строи. Което означава, че трябва да преструктурира своята работа. Максимални мерки ще се вземат за парите от еврофондовете, за да работи по-добре системата и да се включим и ние като организация, да помогнем с експерти, да участваме в обсъждането на документи. Общо е мнението, че трябва да се разработят нови типови документи, не като тези, които бяха досега. За всички видове дейности, защото сега се оказа, че всеки човек, всеки отдел прави различни документи. А в Германия, например можеш от книжарницата да си купиш такъв типов документ. Така, според нас, ще има и прозрачност, и ще се избегнат всякакви тълкувания и волни действия.

Реши се нашият бранш веднъж месечно да се събираме при министъра и да се обсъждат конкретни въпроси. Разбира се, решението си е негово. Ще видим как ще вървят нещата нататък.

Какви проблеми поставихте конкретно?

Имаме авариен проблем. Много бързо трябва да се подготви апликационната форма, по която ще се правят търговете за доизграждането на автомагистрала „Тракия”. Много бързо и много коректно тя трябва да мине през ЕК, за да може да тръгнат търговете през септември-октомври и догодина през март-април да започне да се строи. Има много процедури, които трябва да се преминат за целта. Трябва да се сформира екип, който да управлява проекта.

Другите неща – отпушване на търгове и проекти по програмите на ЕС.

Много важно по отношение на законодателството – предлагали сме много пъти в годините промени в Закона за обществените поръчки, в Закона за устройство на територията и други. Не бяха приемани тези препоръки. Сега решихме, че законите, които предлага министерството, е хубаво да идват за мнение при нас, но не два дни преди гласуване в Народното събрание, както беше досега. За министъра най-важното в момента е да прехвърли пътната агенция към министерството, защото знаете, че там в момента има междузаконие и междувластие, за да тръгнат нещата много бързо.

Обсъдихте ли въпроси като този за фалита на министерството, за скъпия ремонт, направен там?

Там нещата се развиват както следва по правилник –случаят е даден на вътрешен контрол. Междувременно министърът изслуша и другата страна, защото мисля, че се произнесе без да има информация от страна на строителя и нещата според него ще се развият до две седмици, когато ще се излезе със становище.

Единни ли са хората във вашия бранш за това какво е на дневен ред?

Единни е доста смело казано. Знаете, че 5 500 фирми са в нашия регистър. Имаме стройна система на работа в камарата, имаме 27 областни представителства. Знаем как се развиват нещата по области, обобщават се исканията на колегите и стигаме до единни становища в управителния съвет. При нас нещата се вършат консенсусно с голям кръг фирми и те се консултират задължително.

Ваши колеги, с които говорих, коментираха, че много често търговете се пишат така, че на критериите да отговарят определен кръг фирми и дори само една…

Този въпрос е генерален. Получавам оплаквания всеки ден. Трябва да призная, че преобладават лошите примери пред добрите търгове и това статистически вече е доказано. Но нека да ви кажа, че какъвто и нормативен документ да напишете, ако няма нормативно работещи хора, няма да се получат нещата. Какви мерки предприемаме? Типови документи. Един пример ще ви кажа. Миналата година по искане на общините създадохме типови документи, дадохме и статистически усреднени цени как се движат цените по области. Естествено нищо не се взе предвид. Реакцията беше, че ни спряха всички проекти по Околна среда, защото се получиха смешни истории от типа на 5-10 пъти завишени цени и т. н., защото се опитаха някои хора да крадат. Така че второто, което правим в момента е да създадем единен център при нас – информационно-аналитичен, който ще събира всички лоши примери от търгове, така че да имаме база за предложения за промени в Закона за обществените поръчки. Така по-лесно може да се създаде нормативна база, която да стеснява кръга на волните действия на хората, които поръчват. Вчера, например, разбрах за нещо абсурдно за един търг. В него имаше изискване фирмите, които участват, да имат в три години по 5 млн. лв. оборот. Ако са в 4 години не може и ако са 8 – пак не може. Така вече се знае фирмата, която отговаря на точно това изискване. Има много такива хватки, за които информирахме министъра. Предстои да се видим и с министъра и на околната среда по подобни въпроси. Но ние гледаме напред. Ако гледаме назад, можем да напишем книга с куриози по отношение на търговете.

В този смисъл – гледайки напред – сигурно е обект на постоянни дискусии качеството на строителството, което смятам има пряка връзка с условията по търговете…

Така е. Трябва да ви кажа, че основното от което страда нашата държава, е дъмпингът, а от там - и нашите фирми. Защото някак си няма правилно виждане, въпреки че сме натрупали вече 10 години опит в работата с европейските фондове. Дъмпингът е магистрала „Люлин”, дъмпингът е Дунав мост-2, дъмпинг беше Летище „София”. Това че тежестта на цената при оценяването на кандидата при търговете стига до 70%, води до това, че фирмите предлагат ниски цени, а после търсят реабилитация през лош проект и в крайна сметка пак вдигат цените до нормалните им равнища. Това се мъчим да го преодолеем и сме дали предложение как да се оценяват търговете, имаме опита на европейските държави.
Второто, което трябва да се направи, е в един ден да се отварят тръжните процедури и да се качват в интернет. Така няма да има възможност за манипулации, а има доста хитроумни способи за това.
Колкото до качеството – то е пряко свързано с цената, хайде да не се лъжем. Когато 1 обект го спечелите на ниска цена, при всички положения, за да ви излезе икономиката на проекта, ще трябва да го направите с икономия на материали. Така, че е въпрос на технология на търговете. Колкото повече конкуренция има, по-добре, колкото по-реална цена излиза – толкова по-добре. Конкуренцията прави качеството.

Е то в България има толкова строителни фирми, тоест голяма конкуренция…

Тук въпросът зависи от инвеститора. Когато това е държавата и не се залага обектът така, че да получи високо качество, а налага други критирии - по-бързо да стане, по-евтино да стане - компромисното решение е качеството. Въпросът е внимателно управление на проекта. Става въпрос за качествени проекти и качествен надзор. Не е въпрос само на строителните фирми.

Бяхте представили антикризисни мерки на предния министър, какво от тях е на дневен ред?

В момента като наблюдаваме какво се случва в страната – всички министерства са в ревизия. Те гледат назад, какво имат в наследство, къде да се търси финансов ресурс. Антикризисна програма за нас означава повече работа – отпушване на европейското финансиране, повече търгове. Всички други приказки са вторични. Трябва да се инвестира в строежи, защото това не са вложения в строителните фирми, а в обществото и внимателно трябва да се види в какво да се инвестира. Това са европейските антикризисни мерки всъщност. В момента в Европа се инвестира в две посоки – инфраструктура и енергийно саниране на сгради. Едното създава условия за бизнес, а второто – икономия на енергия. А в тези сфери има сериозни проблеми - нормативна база, икономическа изгода, нови технологии.