ПРОЕКТ - USAID - ПРОМЕНИ В ГПК

БСК стартира реализацията на  проект “Гражданска инициатива за реформа в гражданския процес”, финансиран от Американската агенция за международно развитие – USAID.

ОСНОВНИ ЦЕЛИ НА ПРОЕКТА:

1) Осъществяване на дискусия и идентифициране на съдържащите се в ГПК предпоставки за бавното протичане на съдебните дела. Бавната съдебна процедура е основен проблем на гражданското правораздаване, който създава изключителна несигурност в търговските взаимоотношения и отблъсква голяма част от инвеститорите. В ГПК се съдържат многобройни възможности за умишлено, безнаказано протакане на процеса и отлагане на делата по незначителни поводи.

2) Генериране на идеи за промени в ГПК, които:

a) Да подобрят ефективността и качеството на производството,

b) Да установят работещи правни норми за санкциониране на недобросъвестно процесуално поведение.

3) Създаване на публично-частно партньорство между представителите на адвокатските колегии, обслужващи бизнеса, Министерството на правосъдието и съдилищата, с цел:

a) Подобряване работата на съдилищата и повишаване доверието в съдебната система;

b) Подобряване на бизнес средата и постигане по-висока конкурентоспособност на икономиката;

c) Информиране на професионалните среди (адвокати, съдии, прокурори) за подготвяните от Министерството на правосъдието промени в ГПК.

4) Осъществяване на обществен коректив на правителствената стратегия за реформиране на ГПК и осигуряване на широка обществена подкрепа за реформата.

ДЕЙНОСТИ ПО ПРОЕКТА:

1) Провеждане на серия семинари и кръгли маси с представителите на бизнеса, съдилищата и адвокатски кантори, обслужващи търговски дружества,  за:

a) Обсъждане на разпоредбите в ГПК, които създават предпоставки за бавното и неефективно правораздаване. На база представените мнения и идеи ще бъдат изготвени принципни предложения за промени в ГПК.

b) Информиране за основните насоки по реформата на ГПК, по които работи Министерството на правосъдието.

2) Поддържане на електронен форум в Интернет-страницата на БСК (www.bia-bg.com ) за обмяна на информация, мнения, идеи и предложения за изменение на ГПК и други институционални закони, свързани с функционирането на съда, с цел ускоряване и прозрачност на гражданския процес.

3) Публикуване на печатна брошура, включваща обобщените констатации и предложения.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

ГПК е приет през 1952 г. при съвършено различна обществена и икономическа обстановка. Оттогава е променян над 40 пъти, като само през последните петнадесет години – над 20 пъти. Многобройните изменения не доведоха до подобряване и ускоряване на процедурата. Някои от тях постигнаха точно обратния  ефект – въвеждането на триинстанционното производство и жалбата за бавност.

От момента на приемането му до 1990 г. по процедурата, съдържаща се в него, не са се разглеждали спорове между стопански субекти. Делата на социалистическите организации бяха подсъдни на държавния арбитраж по Закона за Държавния арбитраж.

С навлизането на пазарната икономика, свободната стопанска инициатива  и  новия тип стопански субекти – търговците, споровете им преминаха към съдилищата. 

РЕЗУЛТАТИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ
СРЕД 100 ФИРМИ, ЧЛЕНОВЕ НА БСК

Изминалите 15 години доказаха неефективността на процедурата по водене на търговски спорове и са основна пречка за спазване на договорната дисциплина, нарастване на инвестициите и уреждане на междуфирмената задлъжнялост.

Тези изводи се потвърждават и от проведено в периода 15-25 януари 2006 г. анкетно проучване сред 100 фирми, членове на БСК, относно практиката им при водене на съдебни дела.

Само 13 процента от анкетираните не са водили съдебни дела, а 41 процента от останалите са се лутали в съдебните лабиринти повече от 5 години. Една трета (29%) от съдебните дела са приключили в период от една до три години, но те най-често се отнасят до спорове с малък финансов интерес, прекратени или приключили със споразумение между страните.

Резултатите от проучването сочат, че съществува сериозно разминаване между реалността на бавното съдопроизводство и очакванията на бизнеса за ускоряване на този процес. Повече от половината от анкетираните (52%) смятат, че оптималният срок за решаване на съдебен спор е до една година, а още 39% са на мнение, че този срок не трябва да надхвърля 2 години (от 1 до 8 месеца на инстанция).

Друг сериозен проблем, пред който се сблъскват фирмите, е прекалено дългият срок, в който съдът постановява решението си, след като е приел делото за решено. Едва една-трета от анкетираните са посочили, че са получили съдебното решение в едномесечен срок след неговото постановяване. Най-често, обаче, този срок надхвърля 3 или 6 месеца - по 20 % от анкетираните дават такива отговори.

Като основни причини за бавното протичане на съдебните дела фирмите посочват:

• Умишленото протакане на делата от страните – 20 процента;
• Неспазване на срокове от съда – 18 процента;
• Неефективната система за призоваване на страните – 17 процента;
• Неналагане на санкции за злоупотреба с процесуални права – 14 процента;
• Неефективен контрол върху работата на съда – 12 процента;
• Триинстанционното производство – 7 процента;
• Порочната система за размяна на книжа между страните – 5 процента;
• Неспазването на срока за предоставяне на доказателства най-късно във второто заседание – 4 процента;
• Възможността за доизясняване на делото от фактическа страна във всички инстанции – 3 процента.

Като възможност за оптимизиране на съдопроизводството голяма част от фирмите (68%) посочват въвеждането на специализирани търговски съдилища, 18 процента не одобряват подобна мярка, а 14 процента не се ангажират с преценка.

БСК многократно е поставяла на общественото внимание въпроса за високата междуфирмена задлъжнялост в България, като спирачка за икономическия растеж и предпоставка за сериозни трусове в икономиката. Проведено през м. Декември 2005* г. проучване на БСК показа, че 55% от фирмите имат просрочени несъбрани вземания от контрагенти, но едва 11% от тях биха се обърнали към съда за събиране на вземането си. От настоящото проучване става ясно, че едва 19% от тези, които все пак са решили да се възползват от услугите на съдебната система, са успели да си получат присъдените вземания, а 81% - не. Тук трябва да отбележим, че част от анкетираните изрично посочват, че до момента нямат нито един изпълнен изпълнителен лист, въпреки че са успели да осъдят повече от един длъжници. Други посочват, че заради дългите съдебни процедури често до произнасянето на съдебното решение вземането може да се обезцени, а това напълно обезсмисля воденето на подобни дела.

При това положение никак не е изненадващ фактът, че по-голямата част от фирмите търсят алтернативни способи за събиране на вземанията си - 36 процента от тях разчитат на досъдебно споразумение с длъжника, 25 процента са склонни да продадат вземането си, други 30 процента биха преобразували вземането в собственост. Едва 9 процента посочват съда като инстанцията, способна да реши подобен проблем.

Две са основните причини, поради които фирмите не биха предпочели да се обърнат към съда за решаване на търговски спор – неефективното съдебно изпълнение (57%) и бавното съдопроизводство (38 %). Високите съдебни такси представляват пречка едва за 6 % от анкетираните. След проведената през 2005 г. реформа в системата на съдебното изпълнение, преобладаващата част от фирмите (61%) възлагат сериозни надежди на частните съдия-изпълнители относно оптимизирането на тяхната дейност и ускоряване изпълнението на съдебните решения. Според 17% от анкетираните и след тази нормативна промяна ситуацията няма да се промени съществено, а 22% се затрудняват да преценят евентуалния успех на частните изпълнители.

Една от алтернативите на държавните съдилища – арбитражния съд, печели доверието на преобладаващата част от фирмите – в 66% от случаите заради по-бързите процедури и 15% заради по-ниската стойност на услугата. Само 19 процента от анкетираните заявяват, че не биха се обърнали към арбитражен съд за решаване на търговски спор.

Що се отнася до доверието в отделните съдебни инстанции, то Върховният касационен съд се ползва с категоричното одобрение на 60% от фирмите, следван от Апелативния съд и окръжните съдилища - с по 11 %. Районните съдилища получават нула процента одобрение, а 17% от анкетираните заявяват, че нямат доверие към нито една от изброените съдебни инстанции.