ПАКТ ЗА СТАБИЛНОСТ - СОЦИАЛНО ПАРТНЬОРСТВО - СРЕЩА
На пресконференция днес (1 октомври 2004 г.) в Българската стопанска камара бе представена работата на провеждащите се в София срещи на експерти по трудово право на работодателските и синдикалните организации от страните от Югоизточна Европа. В пресконференцията участваха г-жа Мийт Смет – председател на Инициативата за икономическо сближаване на Пакта за стабилност, г-н Божидар Данев – председател на БСК, г-н Пламен Димитров – зам.-председател на КНСБ, и г-н Димитър Манолов – вицепрезидент на КТ "Подкрепа".
В експозето си г-жа Смет подчерта, че от срещите си с представителите на синдикатите и на работодателите в България е останала с впечатление за изключително добро, задълбочено, експертно познаване на материята, свързана със системата на социален диалог. Според г-жа Смет социалните партньори в България могат да бъдат много полезни на колегите си от останалите страни в региона, които все още са с не така добре развити и стабилни икономически и политически системи. Като пример тя посочи възможностите българският опит в областта на социалното партньорство да бъде приложен в Македония. В този смисъл, създаването на Мрежа от експерти в областта на трудовото законодателство в страните от Югоизточна Европа е от изключителна важност за социалното сближаване на страните от тази част на Стария континент с членуващите и с новоприсъединилите се към ЕС държави.
Зам.-председателят на КНСБ г-н Пламен Димитров изрази мнение, че колективното трудово договаряне в България (най-вече на секторно ниво) е все още недоразвито и отговорност за това носят, както работодателите, така и синдикатите. Според г-н Димитров българското законодателство в областта на разрешаването на трудови конфликти се нуждае от радикална промяна, включително чрез въвеждане на института на трудовите съдилища у нас.
Според вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" г-н Димитър Манолов проблемните области, по които дебатът трябва да продължи, касаят качеството и ефективността на социалния диалог с акцент върху представителността на участниците в този диалог. По мнението на г-н Манолов, механизмът на водене на социален диалог у нас е притеснителен, тъй като органите за социално партньорство в България имат само консултативни функции и те биват използвани основно за място, където социалните партньори биват информирани за управленските намерения на Правителството. Друга проблемна област, според вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" е реформата в здравното осигуряване. Според него, инициативите в областта на социалното сближаване биха могли да помогнат за промяна на посоката, в която тази реформа се движи.
"Страните от ЕС провеждат единна монетарна и данъчна политика, но когато говорим за социален модел, то в рамките на ЕС съществуват различни модели. За нас е ясно, че когато целите са определени – евроинтеграция на всички страни от региона, единственият инструмент за сближаване в социалната сфера е именно диалогът в рамките на такива смесени експертни групи, включващи представители както на страните от ЕС, така и на новоприсъединяващите се и на кандидатките за членство в съюза", заяви председателят на БСК Божидар Данев. Според него, България има какво да покаже по отношение функциониращата в страната система за социален диалог. "Въпреки закономерно съществуващите различия в позициите на синдикати и работодатели, българските социални партньори вървят в една посока", подчерта г-н Данев. Той не се ангажира да каже кой социален модел е най-приложим в нашата страна, тъй като всеки модел има своите предимства и недостатъци и е в пряка функция от икономическото развитие на всяка страна. Според г-н Данев, обаче, това, към което трябва да се стремим е прилагането на европейските норми в областта на здравословните и безопасни условия на труд като основа за една коректна конкурентноспособност на фирмите.
Г-жа Мийт Смет обясни на присъстващите на пресконференцията журналисти, че макар в отделните европейски страни да съществуват различни социални системи, то всички те имат няколко общи характеристики, които рязко ги отличават от социалната система на САЩ, например. Преди всичко, в Европа има повече солидарност – и по отношение на социалното осигуряване, и по отношение на разрешаването на трудовите конфликти. Най-важният елемент от социалната система на всички европейски страни е социалният диалог – на европейско равнище социалните партньори имат компетенциите и правомощията да сключват колективни трудови договори, важащи за територията на целия Европейски съюз. Втората обща отличителна черта на социалните системи в Европа е съществуването на обща рамка на трудовото законодателство, гарантираща общовалиден за всички страни минимум в областта на условията на труд, продължителността на работното време, отпуските и почивките, минималното възнаграждение и пр. Третата обща отличителна черта на европейските социални системи е системата за социално осигуряване, която дава сигурност от раждането до смъртта. "Тези общи постижения са много по-важни от националните различия и всяка страна решава в каква степен да се доближи до тези изисквания", подчерта г-жа Смет.
Утре, 2 октомври, предстои експертите на работодателските и на синдикалните организации от Югоизточна Европа да проведат съвместна дискусия по обсъжданите до момента проблемни теми в областта на трудовото законодателство. Припомняме, че вчера и днес се провеждат два паралелни форума – на работодателите и на синдикатите, като домакин на работодателския форум е БСК.
