ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА БСК БЕ ЛЕКТОР В РАМКИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2007 Г.
„Необходимо е изработване на Национална програма за изпълнение на Лисабонската стратегия, която да обедини икономическите, социалните и политическите цели за бърза и ефективна реализация на главните средно срочни приоритети за развитие на българската индустрия”. Това каза днес, 19 октомври, председателят на БСК Божидар Данев по време на международна конференция “Българската индустрия като част от индустрията на Обединена Европа”, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България по Комуникационната стратегия за присъединяване на Р България към ЕС.
В експозето си г-н Данев подчерта, че, въпреки стабилния икономически ръст през последните няколко години, икономиката ни продължава да се задъхва от остарелите ДМА, слаборазвитата инфраструктура и високата енергоемкост. Според него, българският износ продължава да се формира основно от стоки с ниска добавена стойност, което демонстрира все още ниското технологично развитие на родната ни икономика и необходимостта от повече инвестиции в развойна и иновационна дейност. Като проблем пред икономиката ни за достигане стандартите на Лисабонската стратегия председателят на БСК очерта и разширяването на несъответствието между квалификация и търсене на работна сила.
(вж. Презентацията на г-н Данев)
Участниците във форума – представители на българския бизнес, на социалните партньори, на браншови организации, на законодателната и изпълнителната власт, обсъдиха възможностите и предизвикателствата пред българската индустрия като част от европейската, като почерпиха опит и идеи от присъстващите лектори – представители на Европейския парламент и на страни – членки на ЕС.
Основно предизвикателство пред българският бизнес след 01.01.2007 г. ще бъде активната работа за подобряване на бизнес климата в Европейския съюз посредством механизмите за диалог и сътрудничество с европейските институции, обяви Васил Велев, председател на Асоциация на индустриалния капитал в България при откриването на конференцията. Ключов фактор за успех в това начинание е обединяване на усилията и ресурсите на бизнес организациите, за излъчване на концентрирани, единни послания пред евро институциите, каза още той, припомняйки, че неотдавна АИКБ и БСК сключиха споразумение за сътрудничество и за общо представителство в Брюксел и в UNICE – организацията– глас на европейския бизнес.
Въпреки, че индустриалната политика е до голяма степен в компетенциите на страните – членки на Европейския съюз, и често бива формирана на национално, регионално, та дори и на местно равнище, на равнище Европейски съюз могат да бъдат предприети множество действия за укрепване на конкурентоспособността на европейската индустрия, която е в сърцето на Лисабонската стратегия, каза Луис Мартин-Оар – представител на Комитета по индустрия, енергетика и научни изследвания на Европейския парламент. Той подчерта важността на сектора, осигуряващ работа на над 35 милиона души в ЕС, както и 75 % от европейския експорт.
Основен акцент в конференцията бе въздействието на присъединяването на България към ЕС върху българската индустрия. Според Атанас Папаризов, Председател на парламентарната комисия по евроинтеграция, за да бъде постигнат основният приоритет на Лисабонската стратегия - развитие на икономика, базирана на знанието и на иновациите, е необходима подкрепа за повишаване на иновативния потенциал на предприятията, както и подобряване на про-иновативната инфраструктура. Насърчаването и предоставянето на подкрепа за българските фирми да работят активно в тази насока е сред приоритетите на Оперативна програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” .
По време на конференцията беше направена презентация от Клаус-Дитер Ланг от Техническия университет в Берлин и Хералд Пьотер от Институт по надеждност и макросистемна техника към Frauenhofer общество в Германия на тема “Подготовка на стратегия и модел на клъстер по “Мултисензорни микросистемии” на базата на 10 работещи предприятия в България, определящи нивото на технологията в електронното производство”. Обединяващо начало е изработване на план за корпоративно висше образование в тази област като подготовка за присъединяване на този бранш към европейския пазар.
