КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ПРЕВРЪЩА ВЪВ ВЕЛИКА ВЯТЪРНА СИЛА

Швейцарският енергиен концерн Alpiq Holding е вложил 80 млн. евро в изграждането на вятърна електроцентрала над Казанлък – съобщава „Нойе Цюрихер Цайтунг“. Компанията е била привлечена от „добрите рамкови условия и благоприятната бизнес среда в България“, коментира изданието. София приветства тази инвестиция – продължава швейцарската медия – тъй като се стреми да се превърне във „велика сила на вятърната енергия“. Кореспондентът на швейцарското издание вижда силна ирония във факта, че за монтирането на ветрогенераторите на билото на Стара планина е използван асфалтовият път, водещ към паметника на Бузлужда. Така грозноватият, неугледен символ на комунизма е дал възможност на едно капиталистическо предприятие да се бори за печалби. На билото българската компания Ветроком, която от 2008 г. е 100% собственост на швейцарския холдинг Alpiq, строи вятърен парк от 20 ветрогенератора високи по 85 метра, всеки с капацитет 2.5 мегавата. Шест от тези колоси вече са изправени. Според инженерите, условиията за производство на вятърна енергия на билото на Стара планина е изключително благоприятно, тъй като прехвърлящият планинската верига вятър е сравнително праволинеен и почти не образува завихряния. И разбира се на толкова висока надморска височина динамиката на вятъра е далеч по-силна, отколкото например в равнината. Но това не означава, че по протежение на цялото било на Балкана ще изникнат перки – посочва изданието. Значителна част от планината попада в границите на природен парк. Останалите подходящи в климатично отношение площи на билото са икономически неизгодни, тъй като няма изградена инфраструктура за достъп до тях. Дори в проекта на Ветроком за вятърен парк край Бузлуджа е трябвало да се вложат значителни средства за заравняване на билото и удължаване на съществуващия път догоре. Но това не е единственият проблем – климатът навръх Балкана е изключително променлив. Дъждът и снегът и гъстата мъгла, а и силният вятър, благодарение на който се осъществява инвестицията, значително забавят строителните работи. Все пак от Ветроком знаят какво правят. Изчислено е, че коефициентът на ефективност тук е с 33% по-висок от най-добрите условия, които Алпите могат да предоставят. Но: процедурите по одобрение на проекта не са никак прости, а и трябва да се преодолява съпротивата на населението. Вече дори и в България – пише „Нойе Цюрихер Цайтунг“ - при строеж на големи вятърни паркове се повдигат въпроси за опазване на ландшафта. Това е в сила както за Балкана, така и за Черноморското крайбрежие. Но от индустриалния град Казанлък, който се нуждае от чиста енергия, перките на билото почти не се виждат, а и да се виждат – те изглеждат даже елегантно на фона на комунистическото чудовище на Бузлуджа, уточнява швейцарският кореспондент. Вятърната енергия е една от големите надежди на България. Досега са инсталирани мощности за производството на 330 мегавата, но до 2020 г. потенциалът на вятърната енергия се оценява на 2000 – 3000 мегавата. България има ангажимент към ЕС да повиши дела на енергията от ВЕИ до 16% до 2020 г. Ако посоченият потенциал на вятъра бъде оползотворен, целта ще бъде даже надмината. Интересът на Alpiq се преценява главно като имиджов. Швейцарският концерн би желал да разшири портфолиото си с т.нар. енергия не причиняваща емисии. Това е много по-лесно да се осъществи в държави под натиск да увеличат дела на ВЕИ енергията, отколкото например в Швейцария, където с акцента върху водната и атомната енергия това би било далеч по-трудно. Българското правителство при това се ангажира да изкупува цялата електроенергия по фиксирана цена. Вятърната енергия може да намали зависимостта на България от руските въглеводородни горива, но настоящото състояние на електропреносната й мрежа вещае редица затруднения в бъдеще – заключва швейцарската гледна точка.