СДЕЛКИТЕ С ДЪЛГА - ПЕЧЕЛИМ, ГУБИМ ИЛИ ПАК ПРАХ В ОЧИТЕ?

В разгара на дискусията възможно ли е да се обадиш на митничар (футболист) по ЕГН-то, нова порция "скандални" разкрития разбуни духовете. Финансовият министър Симеон Дянков представи резюме на доклад, според който от двете сделки за замяна на външния дълг през 2002 и 2003 г., са калкулирани загуби от 1 млрд. лв. Позитивите от сделките не можели да компенсират негативните ефекти. Очаквано форумите прегряха от полярни мнения и перифрази на стари рефрени от типа "за милиарди няма закони". Има и съмнения, че много точно е избран моментът, в който информацията да се представи по "правилния начин", за да се отклони вниманието от реалните проблеми. Има ли обективна истина? Първо малко история. Основната част от българския дълг се генерира след 1985 г. Държавата изнася военна продукция на кредит, основно за Близкия изток, Ирак и Иран. За да поддържа производството обаче, тя трупа дългове предимно към западни банки. През 1990 г. държавата обяви мораториум върху изплащането на държавния дълг и започна преговори за неговото преструктуриране. През 1994 г. е сключено споразумение, според което дългът към частни банки се замени с три вида брейди облигации с номинална стойност 5,118 млрд. долара. През 2002 и 2003 г., когато финансов министър от кабинета на НДСВ е Милен Велчев, са заменени брейдита за над 2 млрд. долара в евро и долари, но с фиксирана лихва. Падежът на част от новите книжа е 2013 г., а на вторите - 2015 г. Според новия анализ загубата идва от последващата обезценка на долара и ниските лихви в период, в който ние плащаме висок фиксиран процент. Размерът на вноските ни не бил намалял, а замяната е довела само до формално намаление на главницата. Още при обявяването на сделката тя има яростни критици. Най-изявеният от тях е бившият финансов министър от кабинета "Костов" Муравей Радев. "Звучите ми като тези, които продават уреди за отслабване. Дали България ще спечели или загуби - ще видим. Обаче знаем, че инвестиционният посредник във всички случаи ще спечели комисионен процент", скочи Муравей Радев на инфарктно заседание на бюджетната комисия в парламента от март 2002 г. Поканените на парламентарните заседания външни експерти обаче хвалят сделката и на 13 март същата година парламентът я ратифицира. 9 години по-късно мненията отново се поляризират. Радев дори заяви, че още през 2001 г. синът на Симеон Сакскобургготски - Кирил, му е предложил да извърши подобни операции. Експертен екип тогава решил, че сделките ще бъдат неизгодни. "Това е професионално изработена сделка. Княз Кирил е разбрал за нея от вестниците", категоричен е Красимир Катев, бивш зам.-министър на финансите от "жълтото" правителство и архитект на сделките. "Резюмето на доклада, представено в парламента, е политически инспирирана манипулация", твърди Катев. "Защо се пуска в този момент? Докладът е бил в ръцете им още на 19 декември, а е оповестен месец по-късно", коментира той. Според него в оригиналния доклад, изготвен от "Индъстри уоч", ги нямало заключенията, представени от министър Дянков. "Заварихме дълг от 75% от БВП, а в края на мандата ни вече беше 20%", съобщи Катев. Намален е кредитният риск, увеличен е рейтингът, дългът е разсрочен над 2 години. Резултатът е приток на инвестиции и икономическа динамика, която води до влизането на България в ЕС. "Иначе нямаше да сме подходящата булка", твърди Катев. Според негови сметки, ако не бяхме изтеглили брейди облигациите, през 2009, 2010, 2011 - точно в зенита на кризата, трябвало да плащаме по 1 млрд. долара годишно само главници. Сега се замаскират реалните проблеми - няма чужди инвестиции, но пък има контрабанда, коментира архитектът на дълговите сделки. Не така вижда нещата лидерът на СДС Мартин Димитров. "Купил си апартамент с кредит при плаваща лихва от 3%. Изведнъж при теб идва банкер, плаши те, че плаващата лихва може да се вдигне и ти предлага вариант с фиксирана лихва, но близо 3 пъти по-висока. Няма нормален човек, който би приел такъв вариант", обясни Димитров. "А ако банкерът дойде и ти каже, че трябва да плащаш главници, но ти си безработен, какво ще правиш? Взимат ти апартамента", контрира Катев. Според него не само кредитните агенции, но и международни експерти са оценили сделката положително. Да имаме повече вяра на родните икономисти, призова вчера Пламен Орешарски. "Отговорността за сделките е на парламента, който е одобрил ратификацията. Видя се, че прогнозите, на база на които се взе това решение, излязоха грешни. Затова трябва да се намери механизъм, с който да филтрираме правилните решения. Трябва да се ползват по-широки експертни проучвания, включително на наши институти, а не да се вярва на политически обсъждания", коментира бившият финансов министър. Икономистът Кольо Парамов навремето открои бързината, с която са одобрени сделките през 2002 г. Въпросът бил претупан за 5 дни. Този, който бърза, има личен финансов интерес да бърза, каза тогава Парамов. А какъв е общественият интерес? Май и този доклад няма да даде категоричен отговор.