ДИМИТРИС ДАСКАЛОПУЛОС: ДО ДНЕШНАТА СИТУАЦИЯ В ГЪРЦИЯ СЕ СТИГНА, ЗАРАДИ ГРЕШНИ НАГЛАСИ И ПОВЕДЕНИЯ

„Гърция се оказа неподготвена за настоящата криза, тъй като години наред бе обгрижвана от ЕС. Така че, ние сме изправени пред последици, за които отговорност носи не само Гърция". Това се казва в писмо на президента на Гръцката федерация на предприятията (SEV) Димитрис Даскалопулос до членовете на Съвета на председателите на BUSINESSEUROPE[1].

Според ръководителя на най-голямата гръцка бизнес организация, „европейските държави трябва да се отърват от стерилния национален егоизъм и да се придвижат единни напред чрез задълбочени структурни реформи на европейските институции".

В писмото на Димитрис Даскалопулос се казва още:

Бих искал да информирам BUSINESSEUROPE за тревогите, които преобладават в моята страна - страна в дълбока икономическа, политическа и социална криза. Аз нямам колебания да призная, че до днешната ситуация се стигна, заради грешни нагласи и поведения.

Не трябва да се пренебрегва фактът, че Гърция е предприела значителни болезнени стъпки за справяне с проблема. Дори наличните неуспехи не намаляват стойността на усилията. Лично аз не познавам случай в съвременната икономическа история, при който държава да е успяла да намали бюджетния си дефицит с над 5% от БВП само за една година.

Трябва да се има предвид, също така, че постигането на този резултат бе благодарение издръжливостта на нашето общество. Предприетите от Гърция политики бяха трудни за обществото, но увеличението на данъците и намаляването на доходите бе неизбежно. Проблемът е, че тази програма не беше съпроводена от по-широки реформи на разточителните публични разходи или от интензивна приватизация. Това забавяне принуди гръцкото правителство да прибегне до нови агресивни данъчни промени, които разбираемо доведоха до социални протести.

За съжаление, налагат се още по-драстични реформи от структурен характер и трябва от сега да е ясно, че те няма да доведат до незабавни резултати. Тяхното влияние ще бъде болезнено за голяма част от нашето общество, което е свикнало да живее под закрилата или при толерантността на държавата. За тази широка част от населението ще бъде трудно адаптирането към големите трудности и ще се наложи драстично да си промени нагласите и остарелите стереотипи.

Днес ние трябва да работим за промяна в съзнанието на гражданите, които трябва да приемат и да подкрепят промените, които се налагат от икономическите реалности.  Трябва да покажем последователност и твърд ангажимент за постигане на нашите цели, което ще е трудно и, в този контекст, се нуждаем от разбирането на нашите партньори.

Гърция се оказа неподготвена за настоящата криза, тъй като години наред бе обгрижвана от ЕС. Така че, ние сме изправени пред последици, за които отговорност носи не само Гърция. Ето защо, не трябва да ни изненадват тенденциите на засилващ се евроскептицизъм. В крайна сметка, не само в Гърция, но и в останалата част на Европа антиевропеизмът допълнително бе подхранен от кризата. Винаги е имало демагози, готови да манипулират обществените настроения, но искам да подчертая, че тези тенденции са по-скоро отражение на липсата на лидерство и са в резултат на объркване, отколкото на по-дълбока антиевропейска позиция от страна на гръцкото общество. Социалните реакции, които виждаме днес в Гърция, не се различават от реакциите в други европейски страни, където реформите не са толкова мащабни и не водят до толкова висока социална цена.

Гърците твърдо се стремят да останат равноправни членове на ЕС и Еврозоната - те ще се борят да останат част от европейския проект, въпреки съпротивата. Ние сме наясно, че Европа е единствената жизнеспособна национална перспектива.

Аз продължавам да вярвам, че въпреки проблемите и отворените фронтове, усилията на моята страна ще доведат до успех. Без съмнение, този успех зависи решително от помощта на МВФ и нашите партньори. На този фон смятам, че отправените към Гърция критики са малко прибързани и необосновани, защото не трябва да се взима под внимание само националната картина, но и цялата европейска картина.

От самото си създаване Еврозоната бе силно критикувана, тъй като няма механизъм за справяне с непредвидени критични събития и асиметрични икономически шокове. Развитието на обстановката след избухването на световната икономическа криза през 2008 г. показа колко основателни са били тези критики, имайки предвид, че европейското сближаване и самото евро, дори бъдещето на Европа днес са поставени под въпрос. Фактът, че проблемите на Гърция заплашват да провалят Еврозоната, е само симптом за по-дълбоки политически и институционални проблеми на ЕС.

Дошло е време, за да бъдем по-силни, да мислим за повече иновации, да планираме по-добре бъдещето си, така че да можем да дадем на нашите институции нужните икономически инструменти и възможности за посрещане на предизвикателствата на нашето време, при което основна грижа да ни бъде социалното сближаване.

Простата истина е, че европейските държави трябва да се отърват от стерилния национален егоизъм и да се придвижат напред, единни, чрез задълбочени структурни реформи на европейските институции. Политиците и гражданите на Европа трябва незабавно да изградят динамично развиваща се визия за бъдещето на съюза и да преминем към следващата фаза в еволюцията на европейската мечта.

Европа обеща на своите граждани сближаване, растеж и благоденствие. Днес гражданите на Европа трябва да си възвърнат увереността, че това продължава да бъде следваният път. Не трябва да забравяме, че сближаването на европейската общества е предпоставка за реална конвергенция на европейските икономики.

Историята ни показва, че всеки път, когато европейските държави избират самотния път на националния суверенитет, резултатът е катастрофален. Лично аз вярвам, че Ес трябва да направи своя ясен избор - той или ще се доразвие в истински съюз, или ще се превърне в европионерски проект, в дълбока екзистенциална криза. Европа трябва да се движи напред към реалното икономическо и политическо обединение на страните-членки.

[1]  Съветът на президентите е висшият ръководен орган на BUSINESSEUROPE (Конфедерация на европейския бизнес), в който участват председателите на организациите-членки, сред които е и БСК.