Относно установяване на национални тавани за емисиите на серен диоксид, азотни оксиди, амоняк, ЛОС и прах за 2020 г.
Добави мнение

Изх. № 05-10-4/06.04.2012 г.

ДО

Г-ЖА НОНА КАРАДЖОВА -
МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

Относно: Установяване на национални тавани за емисиите на серен диоксид, азотни оксиди, амоняк, ЛОС и прах за 2020 г. в ревизирания Протокол за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Ваш №91-00-187/28.03.2012г.)

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАДЖОВА,

БСК подкрепя предоставянето на информация за предстоящи промени и осигуряване на време за консултиране на подготвяни проекти на национални позиции на Р. България от обхвата на компетенциите на МОСВ. Представените данни за предложените тавани на емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения, прах и амоняк до 2020г., бяха изпратени до заинтересовани браншови организации за консултиране.

Предлагаме при допълнителна преценка за целесъобразност намаленията по отделните видове замърсители да бъдат съпоставени с:

  • Предвидените емисионни ограничения в Наредба №1/2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници (ДВ, бр.64/2005г.), предстоящи промени на НДЕ за периода до 2020 г., вкл. разрешен дебит на съответните източници и максимални тавани на неорганизирани и общи прогнозни емисии;
  • Условията за общи емисии, регламентирани с издадените комплексни разрешителни за задължените инсталации;
  • Емисионните фактори за количество замърсители на единица произведен продукт (тон, mwh и т.н) съгласно най-добрите налични техники и възможности на наличните технологии за осигуряване на необходимите съкращения;
  • Стойността на съответните емисионни фактори за сектори и дейности от икономики със сходен на профил;
  • Официалните национални прогнози за БВП (добавена стойност) по отделни сектори до 2020г. и сравнение с основния сценарий на икономическо развитие на ЕС и ДЧ по модела на IIASA. Припомняме, че БСК официално е възразявала неколкократно срещу възприетия пасивен подход в Националната енергийна стратегия (3% ср.год. темп на ръст на БВП до 2020г.), основан на модела PRIMES на Атинския технически университет, многократно критикуван от водещите ДЧ на ЕС;
  • Сумарните данни от годишните доклади на задължените оператори пред Европейската агенция по околна среда (ЕРИПЗ);
  • Входящите и изходящи данни по приложимия прогнозен модел на IIASA;
  • Оценка на икономическите ефекти, на разходите, загубите и ползите при осигуряване на предвидените съкращения.


При необходимост следва да се подготвят подробни разчети по сектори и видове източници, отчитащи разрешеното натоварване, постигнатите нива на емисии (оценка за средна концентрация, дебити, брой изпускащи устройства, натоварване) и приложими емисионни фактори по НДНТ.

С УВАЖЕНИЕ,

БОЖИДАР ДАНЕВ
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ