Относно проекта за Енергийна стратегия на Р България до 2020 г.
Добави мнение

Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес изразява следното становище по проекта на Национална енергийна стратегия, представен през м. януари 2011г.:

 

  1. Приемането и изпълнението на добре балансирана и амбициозна енергийната стратегия е от изключително значение за развитието на българската икономика в следващите две десетилетия. Тя следва да обслужи достижими национални цели за развитие до 2020 г., вкл. скъсяване на дистанцията до средното икономическо равнище в ЕС, измерено като БВП-ппс на жител при сегашно ниво от около 40%. Същевременно, декарбонизацията на икономиката и нисковъглеродният растеж следва да бъдат постигнати при най-ниски, икономически и социално приемливи за обществото и бизнеса, разходи.

 

Заложеният до 2020 г. по двата сценария (базов и целеви) средногодишен ръст на БВП от 3,0% не обслужва тези цели. Обратно, неговата реализация поставя страната пред риска от енергийна бедност и „проектирано” отдалечаване от средното ниво на икономическо развитие в ЕС.

Възприемането на т.нар. „целеви енергиен сценарий” при нисък ръст на БВП, ще ограничи радикално възможностите за устойчив ръст на БВП, за нарастване на потреблението, включително за масирани инвестиции в инфраструктурата, свързани с енергоемки производства – производство на цимент, строително желязо и др., за устойчиво развитие на отделните сектори, използване на потенциала на туристическия сектор, експорта, селското стопанство и др.

Отстъпките по пакета „Климат – Енергетика”, в т. ч. допълнителен контингент свободни национални квоти за търговия с емисии (EUA), възможност за дерогация за разпределяне на свободни квоти за термичните централи, увеличаване на тавана за емисии в нетъргуемия сектор с около 20% спрямо нивото от 2005 г., не са в състояние да компенсират всички произтичащи негативни последици, чиито общ ефект надхвърля десетки пъти предвидените преференции.

Категорично настояваме за преработване на целевия сценарий и възприемане на средногодишен ръст на БВП от минимум 4,5-5% до 2020 г. Предлаганата цел е реалистична и минимално приемлива от гледна точка на необходима производителност, икономическо развитие и равнище на потребление. На тази основа следва да се преизчислят всички допускания за енергиен и въглероден интензитет, енергийна ефективност, скорост на обновяване на мощностите, преносната и разпределителна мрежа, структура на енергийното производство (в т.ч. без емисионна и ниско емисионна енергия, ядрена енергия и ВЕИ) и потребление.

 

Пълният текст вижте по-долу.