02.11.2009

Позицията е представена на пресконференция

***

БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА СЛЕД КРИЗАТА?

Ролята на Е-government за ускоряване на икономическия растеж 

 

Дълбочината и продължителността на икономическата криза поставя въпроса не само за краткосрочни антикризисни мерки, но и за определяне на тези направления и сектори, които след кризата ще бъдат в основата на устойчив ръст и модернизиране на икономиката.

Внедряването на електронното правителство е този инструмент, който може да осигури прозрачност и ефективност на публичните разходи, както и на евросредствата, рязко ще подобри бизнес средата и доверието на инвеститорите.    

АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ:

  1. Ниско конкурентна икономика, високо енергоемка, натрупани отраслеви дебаланси;
  2. Висок дял на т.нар. сива икономика[1];
  3. Високи нива на корупция;
  4. Неефективна администрация. България е на последно място в ЕС по ефективност на публичните разходи и производителност на труда, което ограничава възможностите за икономически растеж.
  5. Приходната част на бюджета се преизпълнява само в частта на събираните такси и глоби
  6. Липса на визия и конкретна програма на правителствата досега за изграждане и въвеждане в действие на интегрирана система за е-управление.
  7. Липса на координация за развтието и ползването на електронната инфраструктура.
  8. България – единствената страна, невключена в системата „Галилео”

 

ЧУЖДИЯТ ОПИТ (полезни връзки):

  1. Естония: www.eesti.ee/eng/
  2. Холандия: www.e-overheid.nl/home.html; www.e-overheid.nl/e-overheid-2.0/live/binaries/e-overheid/architectuur/E-government_in_the_Netherlands.pdf
  3. Белгия: www.belgium.be/en/
  4. Великобритания: www.cabinetoffice.gov.uk/government_it.aspx
  5. Ръководство за е-правителство на ЕК с добри практики и източници за финансиране http://ec.europa.eu/information_society/activities/egovernment/index_en.htm
  6. Обединени нации - Global E-Government Survey 2008: www.unpan.org/egovkb/global_reports/08report.htm  
  7. САЩ: www.whitehouse.gov/omb/e-gov/
  8.  Нова Зеландия: www.e.govt.nz
  9. Корея: www.korea.go.kr/eng/index_eng.jsp
  10. Asia's First Monthly Magazine on e-Government: www.egovonline.net/

 

ПРИМЕРИ ЗА ПРИЛОЖИМИ СФЕРИ:

  1. Разширяване възможностите на личните документи, вкл. да съдържат електронен подпис, данни за здравен и осигурителен статус на лицето, свидетелство за управление на МПС, застраховки и др.
  2. Регистър на регулаторните режими
  3. Електронна винетка
  4. Електронно здравеопазване.
  5. Електронни избори
  6. Кандидатстване по обществени поръчки и проекти с европейско финансиране. Получаването на документацията, подаването на офертите, оценяването, подписването на договорите, плащанията, контрола по изпълнението и отчитането, като етапи на всяка поръчка могат да се дематериализират и изпълнят в електронна среда.
  7. Интелигентно управление на транспорта и на трафика, в т.ч. в големите градове
  8. Услугите, предоставяни от областните и общинските администраци.
  9. Възможност за instant-разплащания.
  10. Електронни услуги в сферата на данъчната администрация и митниците:
    1. GPRS-свързаност на касовите апарати с НАП
    2. Насрещни проверки по ДДС
    3. Електронен публичен регистър на данъчно-осигурителните задължения;
    4. Електронно подаване на болнични листове към системата на НОИ;
    5. Извършване на електронни ревизии и насрещни проверки от органите на НАП;
    6. Обвързване на информационните системи на НАП, НОИ, НСИ, Агенция митници, Агенция по вписванията и т.н. на основата на унифицирани и структурирани електронни документи;
    7. GPS-проследяване на доставки (превоз на гориво, цементовози, превоз на отпадъци и др.)
    8. Подаване на документи от икономическите оператори към митническата адаминистрация за всички операции, към МИЕТ, към НАП и т.н.
  11. Електронни услуги в сферата на правосъдната система:
    1. Да продължи изграждането на електронен имотен регистър и осъществяване на връзка между него и информационната система на кадастъра;
    2. Да се създаде възможност в Търговския регистър на Агенция по вписванията за търсене на търговци по допълнителни критерии – например адрес на управление, фирми в процедура по несъстоятелност, наложени обезпечения, съдружник , акционер или управител и др.;
    3. Електронизация на връчване на призовки и съдебни документи. Електронна проверка на движението на делата – контролиран достъп на адвокати и страни по делото, който се удостоверява с електронен подпис;
    4. Да се осигури онлайн достъп на съдии, нотариуси и съдебни изпълнители до:
  • данните в имотния регистър с цел проверка на вещни права, тежести и сделки с недвижими имоти (вече е направено, но с ограничен обхват по отношение на периода който е включен в рергистъра);
  • регистъра на особените залози;
  • базата данни в Централния депозитар;
  • базата данни в КАТ (при налагане на обезпечителни мерки, извършване на изпълнителни действия и сделки с МПС). Да се осигури единна база данни на КАТ в страната;
  • данъчните досиета на длъжници в АДВ и НАП (за установяване липсата или наличието на публични задължения);
  • базата данни в НАП за банковите сметки на юридически лица;
  • личните данни на гражданите в МВР за проверка и идентифициране на лицата, сключващи сделки с недвижими имоти;

 

ИЗТОЧНИЦИ НА ФИНАНСИРАНЕ:

  1. Оперативни програми. За осигуряване на финансиране на електронното правителство е необходимо приоритетно стартиране на операциите по ОПАК, ОПРР и ПРСР. Евентуално допълнителни средства могат да бъдат използвани от останалите оперативни програми, но процесът ще бъде бавен и тромав, защото трябва да се направи промяна в оперативните програми, което да бъде съгласувано и одобрено от ЕК. Минималната продължителност на такъв процес е 6 месеца:
    1. „Административен капацитет”: 31% (400 млн. евро) от общите средства по индикативната финансова рамка за периода 2007-2013 г. са предназначение за приоритетна ос „Качествено административно обслужване и развитие на електронното управление”: Подобряване на обслужването за гражданите и бизнеса, в това число чрез развитие на електронно управление; Стандартна информационно-комуникационна среда и оперативна съвместимост; Подобряване на обслужването от страна на органите на съдебната власт чрез развитие на информационните технологии.
    1. „Техническа помощ”: Операция 2.2. – Информационна и комуникационна мрежа, целяща осигуряване на достъп до широколентова инфраструктура в прехода към информационно общество. Бенефициент по тази операция е Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Допустимо е изпълнението на дейности за всички райони за планиране на ниво NUTS ІІ. За цялата приоритетна ос 2 – „Регионална и местна достъпност” са предвидени, включително с националното публично финансиране, 56 э млн. евро или 25 % от всички средства за периода на действие на програмата (операция 2.2. е МАЛКА част от приоритетната ос).
    2. „Конкурентоспособност”: Чрез проектите, изпълнявани от Агенцията за малки и средни предприятия и Агенцията за ивестиции, общо в размер на 40 млн. лв., могат да се електронизират услуги за МСДП и инвеститорите.
    3. Програма за развитие на селските райони: Мярка 321 – Основни услуги за населението и икономиката в селските райони. Освен подобряване на пътната, ВиК и социална инфраструктура, както и за свободното време и отдиха, в тази мярка е включено и подобряване на достъпа до услуги, свързани с информационните и комуникационни технологии. Сред допустимите дейности в тази мярка, отнасящи се до ИКТ, са изграждане или подобряване на центрове предоставящи услуги, базирани на използването на информационни и комуникационни технологии (здравни съвети, подпомагане на бизнеса, общински услуги, др), включително създаването на мобилни центрове. Интензитетът на помощта е 100% от общите допустими разходи за общини и НПО, регистрирани в обществена цел. Минимални разходи за проект – 10 000 евро. Максимални – 3 млн. евро за общини и 500 хил. евро за НПО и читалища. За цялата мярка, включително и другите инфраструктури, за периода на действие на програмата са предвидени 458 млн. евро, от които 415 млн. евро са публични разходи.

 

  1. Привличане на частен капитал по линията на публично-частни партньорства. 
  2. Средства, които Европейската комисия предоставя за подпомагане прилагането на e-government: http://ec.europa.eu/information_society/activities/egovernment/funding/index_en.htm

  

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ УСКОРЕНОТО ВЪВЕЖДАНЕ НА Е-GOVERNMENT:

  1. Подобряване на бизнес средата и привличане на инвеститорския интерес
  2. Удар срещу сивата икономика и повишена събираемост на вземанията
  3. Подобряване качеството на административното обслужване
  4. По-евтино административно обслужване (икономия на средства от разходи за извършване на справки и издаване на удостоверения на хартия, заплати на чиновниците, обработващи документите, наеми на зали за съхранение, климатизация, охрана и др.),
  5. Намаляване на административната тежест върху бизнеса и гражданите;
  6. Минимизиране на възможностите за корупционни практики
  7. Вярна и качествена информация за взимане на управленски решения
  8. Подобряване на цялостния образ на страната
  9. Развитие на сектори, даващи продукция и услуги с висока добавена стойност (IT-индустрията).

 

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ, НЕОБХОДИМО Е: 

  1. Политическа воля за приоритетно изграждане на интегрирана система за е-управление! 
  2. Незабавно да стартира работа новосъздаденият Междуведомствен съвет за електронното правителство към МТИТС. В работата на съвета по определяне заданието на Националния портал на електронното правителство за предоставяне на електронни административни услуги за гражданите и бизнеса, регламентирани в Закона за електронно управление, да бъдат включени представители на бизнеса и неправителствените организации. 
  3. Да се изиска от браншовите организации да формулират основните дейности и услуги, които трябва да бъдат електронизирани в съответните икономически сектори. 
  4. Да се определи и изпълни срокът за изграждане на Единен правителствен портал, в който са интегрирани съвместими софтуерни продукти на ведомствата за различни дейности. Целта: комуникацията с всички деловодства да може да се извършва по електронен път, както да се следи движението й on-line от клиентите на администрацията. 
  5. Провеждане на информационна кампания сред бизнеса и населението за ползите от създаването и използването на е-government; 
  6. Стратегия за обучение на служителите от държавната администрация;

 

[1] България е трета в Европа по дял на сивата икономика към БВП (37%), по данни на консултантската фирма A.T.Kearney


БСК призова за ускорено изграждане на електронно правителство
Добави мнение