СТАНОВИЩЕ НА БСК ОТНОСНО ПРОЕКТА НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Изх.№ 1802 / 28.10.2005 г.
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-Н ЙОРДАН ЦОНЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ
НА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ
В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
ОТНОСНО: Проект на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ПРЕДСЕДАТЕЛИ,
Съгласно Закона за нормативните актове /ЗНА/ - чл.11, отмяната на закон и неговото заместване с нов, който се отнася до същата материя, се допуска, само ако промените са многобройни и важни. Предлаганият ни проект на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс в основната си част повтаря съществуващия Данъчен процесуален кодекс, което по същество не поражда необходимостта от нов кодекс, а по-скоро - от промени в действащия в частта, уреждаща функционирането на Националната агенция по приходите.
Съгласно чл.2а на същия закон лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане, като в срок не по-късно от един месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган. Доколкото ни е известно, проектът на ДОПК не е публично обсъждан, както и не е бил обект на обсъждане в съвета по данъчна политика в МФ.
Като изключим неспазването на изискванията на Закона за нормативните актове, считаме, че с новия проект на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс се дават твърде много правомощия на данъчните органи, без същите да бъдат обвързани със съответната отговорност.
Най-драстичните примери, които пораждат сериозни притеснения за бизнеса и последиците от прилагането им, са следните:
1. Съгласно проекта на ДОПК - чл.41, ал.2, при извършване на ревизия или проверка органите по приходите могат да извършват претърсване и изземване, с разрешение на районния съдия по местонахождение на обекта и със съдействието на МВР.
В същото време, с ал.3 на същия член се създава възможност органите по приходите да извършват претърсване и изземване без разрешение по ал.2, в неотложни случаи, когато това е единствената възможност за събиране.
Считаме, че когато се прави изключение от общото правило, в нормативния акт изрично и точно трябва да бъде разписано условието, при което би могло да се пристъпи към прилагане на съответната мярка. Предлаганият подход, при който се ползват неясни и обтекаеми термини, пораждащи сами по себе си необходимост от тълкуване от заинтересованите страните, създава условие за натиск и корупция от страна на органа по приходите. С цел спазване на закона и защита интересите - както на бизнеса, така и на бюджета на държавата, е необходимо ползваната терминология да бъде еднозначна, особено когато става въпрос за изземване на първична счетоводна документация на работеща фирма. Последиците от недобросъвестно прилагане на подобна правна норма могат да се окажат пагубни за проверяваната фирма и да прекратят дейността й.
Подобен характер има и правната норма, предвидена в чл.43, съгласно която претърсването и изземването се извършват през деня, освен ако не търпят отлагане. От проекта на ДОПК не става ясно кой орган е компетентен да прецени кои са случаите, нетърпящи отлагане. Подобно разпростиране на правомощия на данъчни органи (да влизат в офиса на една фирма по всяко време на денонощието и да изземват документи с особена важност за дейността й) е недопустимо за една правова държава.
2. Съгласно чл.198 от проекта на ДОПК е предвидено обезпечението да се извършва със запор на сметките на длъжника и на свързаните с него лица.
Съгласно допълнителните разпоредби и определението за “свързани лица” не се прави разлика между търговско дружество и юридическо лице с нестопанска цел, въпреки че целите на двете дружества са коренно противоположни. Юридическите лица с нестопанска цел се създават, за да подпомагат членовете си и, в повечето случаи, те не формират печалба. Въпреки това, при определението за свързани лица разлика между двата типа дружества не се прави. За свързани лица се считат лицата, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лица, включително когато физическото лице представлява друго лице /буква - д/.
Считаме, че това определение не трябва да се отнася до случаите, когато длъжникът участва в управителни органи на организации с нестопанска цел – благотворителни и обществени организации. На практика това означава, че ако в управителния орган на фондация за сираци или организация, подпомагаща инвалиди, участва фирма или физическо лице, което има неизплатени задължения, то може да се блокират сметките на тези обществени организации, въпреки очевидната невъзможност средствата на длъжника да се укрият в тях.
3. В проекта на ДОПК - чл.114, е предвидено срокът за извършване на ревизията да бъде до 6 месеца, а ако се окаже недостатъчен, той може да бъде удължен с още 6 месеца след разрешение от териториалния директор, т.е. от проверяващия орган.
Тези текстове будят недоумение, тъй като по тях бизнесът се е произнасял не един път, при това - в посока намаляване и ограничаване правото на данъчните органи да удължават ревизиите до неопределено време. По настояване на бизнеса беше вкаран текст, съгласно който неограничено удължаване на ревизиите да става само с разрешение на министъра на финансите след мотивирано предложение на главния данъчен директор, което до голяма степен е и гаранция за бизнеса, че такова удължаване ще се налага само в краен случай. В предлагания ни проект на Кодекс не само се увеличава срокът на ревизиите от три плюс един на шест плюс шест месеца, но от териториалния данъчен директор не се изисква да мотивира решението си за удължаване на срока, като се премахва и контролът на министъра. Това е на практика въвеждане на пълен данъчен произвол, блокиране на оборотни средства на фирмата за период над година и поддържане на неефективен персонал за същия период, който да е на разположение на данъчните органи по всяко време.
4. С проекта на ДОПК продължава процесът на значително разширяване правата на администрацията и ограничаване правата на коректните данъкоплатци, без да могат да защитят своя интерес. С чл.20 на Кодекса са предвидени особени случаи на отговорност на трети лица, които участват в привидна сделка. Нарушен е основният принцип за виновност, а именно - че всеки носи отговорност само в рамките на собственото си виновно поведение. Отново се вменява отговорност на изправни фирми и се отказва възстановяване на данъчен кредит, заради деяния, извършени от други данъчни субекти по веригата, които фирмата дори не предполага че съществуват. Наказва се коректният данъкоплатец за сметка на некоректния. Такъв подход, заложен в законодателството ни, сам по себе си не стимулира коректните данъкоплатци, а по скоро действа демотивиращо за законосъобразно поведение на данъчните субекти.
Надяваме се, че изложените съображения и предложения ще бъдат взети под внимание при предстоящото обсъждане и приемана на законопроекта.
Използвам случая да благодаря за досегашното партньорство и да изразя готовност от страна на БСК за продължаване на диалога и доброто сътрудничество между заинтересованите държавни институции и бизнеса, с цел усъвършенстване на нормативната уредба в икономическата сфера и синхронизирането й с изискванията на ЕС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Божидар Данев/
