Становище на работодателските организации относно предложението за увеличение на цените на ел.енергията от 1 юли 2015 г.
Добави мнение

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) приветстват по-голямата прозрачност в работата на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) чрез публикуването на заявленията за нови цени на енергийните дружества за периода 01.7.2015-30.06.2016 г., както и на доклада за сектор “Електроенергетика“.

Във връзка с предлаганите нови цени на електроенергията изразяваме следното становище:

  1. Регулирани цени: КЕВР продължава досегашната погрешна практика на субсидиране на домакинствата от българския бизнес. Небитовите потребители на ниско напрежение ще купуват с 40% по-скъпа енергия, в сравнение с домакинствата. Възразяваме срещу този подход, тъй като той деформира пазарните отношения, преследва псевдосоциални цели и по същество обезсмисля политиките за енергийна ефективност в бита.
     
  2. Свободен пазар: С промените в Закона за енергетиката през март 2015 г. беше поет ангажимент ценовите тежести, които българската индустрия понася, да бъдат намалени. Вместо това, КЕВР „изненада“ индустрията с повече от двукратно увеличена ценова добавка „задължения към обществото“ (от 18 до 40 лв./МВтч). Това води до скок в цените за потребителите на високо напрежение с 20%, а на цените за средно напрежение – с 15%. Категорично не приемаме предложеното увеличение! Рязкото влошаване на ценовите позиции на практически всички индустриални сектори в икономиката пряко ще доведе до загуба на пазарни позиции, срив в експорта, загуба на работни места и рязко ограничаване на инвестиционната активност. В същото време, енергията за износ продължава да бъде освободена от компонента „задължения към обществото“.
     
  3. Дефицити на НЕК: В ценовото заявление на НЕК се съобщава за допълнително натрупан дефицит от 1 300 млн. лв., дължащ се на регулаторните решения отпреди една година. Този нов дефицит представлява огромен риск не само за енергетиката, а и за цялата икономика. Отговорност на КЕВР е да предложи мерки за спешното му решаване, но чрез капиталови и дългови инструменти и чрез реформи и преструктуриране, а не чрез увеличаване на цените за бизнеса. Паралелно с това, продължава безотказното изкупуване на субсидирана енергия от всички възможни производители, въпреки поетите ангажименти.
     
  4. Разходопокривен подход: КЕВР продължава да използва порочния разходопокривен подход и да определя индивидуални цени на всяко енергийно дружество на базата на заявени от него разходи. Стимулира се не намаляването, а “обосноваването“ на все по-големи разходи. Така неефективностите в енергийната система растат и, вместо да бъдат санкционирани, се калкулират в цените. Същият неприемлив подход е приложен и при модела „цена за задължение към обществото” – това е директна пазарно необоснована преразпределителна мярка за изземване на финансов ресурс от пазарно функциониращи предприятия и натрупването му към неконкурентноспособни и непазарно работещи предприятия.
     
  5. Изкупуване на електроенергия от обществения доставчик: Основната причина за  създаването и поддържането на структурни дебаланси и финансови дефицити в българската енергийна сфера е, че вместо по пазарна цена, общественият доставчик изкупува по непазарно определени цени електрическата енергия от възобновяеми източници (по чл. 94 от Закона за енергетиката) и по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия (ДДИЕЕ). Постигнатите споразумения по ДДИЕЕ от 08.04.2015 г. за изменение на цените за разполагаемост са добра, но малка и недостатъчна крачка в тази посока. Настояваме за намиране на устойчиво и пазарно обосновано решение на този проблем.
  6. Нов пазарен модел: Липсата на конкуренция между производителите на енергия до голяма степен обезсмисля усилията за либерализация. Държавните дружества от групата на Българския енергиен холдинг предлагат над 90% от енергията за т. нар. свободен пазар. Без решителни структурни реформи и промени на пазарните правила не може да се очакват ползи за потребителите – предвидими и справедливи цени, и надеждно снабдяване. Усилията в посока създаване на електроенергийна борса биха били полезни, само ако са част от добре обмислен и осъществен нов пазарен модел, до реализацията на който не трябва да се пристъпва към увеличение на цени за крайните клиенти на свободния пазар в сектор „Електроенергетика”.