Относно проекта за промени в Наредбата за електронното трудово досие
Добави мнение

 

 

 

ДО

Г-Н ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА

ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

 

ОТНОСНО: Проект на ПМС за приемане на Наредба за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя

Уважаеми г-н Симеонов,

Българската стопанска камара подкрепя проекта на Наредба за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя (Наредбата), с предложенията за изменения и допълнения, приети с консенсус на заседание на Комисията по трудово законодателство, проведено на 23.03.2018 г.

БСК не подкрепя направените от КНСБ предложения, както следва:

1. по чл. 2, ал. 2 на проекта на Наредба, в частта „разходите за осигуряване на устройство за достъп на работника или служителя до системата и интернет, ... са за сметка на работодателя“.

Мотиви: текстовете на Наредбата са диспозитивни. За прилагането й спрямо работника и/или служителя е необходимо неговото изрично съгласие, което може по всяко време да бъде оттеглено. Съгласно чл. 11 работодателят няма право да откаже получаването на документ от работник или служител на хартиен носител.

Предложението въвежда непропорционално изискване спрямо работодателя да закупува компютър, смарт телефон, таблет или друго устройство с всеки новопостъпващ работник или служител, както и да заплаща достъпът до интернет за връзка с това устройство, независимо от времетраенето на трудовото правоотношение.

2. по чл. 14, ал. 3 на проекта на Наредба: „По аргументирано искане на контролните органи по спазване на трудовото законодателство работодателят осигурява достъп до информационната система по чл. 2, ал. 1. В този случай документи не се предоставят от работодателя и не могат да се изискват от контролните органи“.

мотиви: следва да се запази диспозитивният характер на чл. 14, ал. 3 на проекта на наредба, с оглед на факта, че задължителното осигуряване на достъп може да се окаже отежняващо както за работодателя, така и за контролния орган, предвид различните технологични решения, които могат да се използват при създаване и съхраняване на информационната система. Считаме, че тогава, когато това е възможно, работодателят сам е заинтересуван да предложи достъп до информационната си система, доколкото това за него ще е по-икономично, както по отношение на време, така и по отношение на ангажираност на човешки ресурс. Същевременно, правомощията на контролните органи по спазване на трудовото законодателство за разписани в Кодекса на труда и по никакъв начин не биха могли да бъдат ограничени, независимо от това, дали дадени документи са на електронен или хартиен носител.

 

С УВАЖЕНИЕ,

 

БОЖИДАР ДАНЕВ

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ