Становище на АОБР относно ЗИД на Закона за българското гражданство
Добави мнение

ДО

МАРИЯНА НИКОЛОВА –
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА

ДАНАИЛ КИРИЛОВ –
МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО

 

Относно: ЗИД на Закона за българското гражданство

 

УВАЖАЕМА Г-ЖО НИКОЛОВА,

УВАЖАЕМИ Г-Н КИРИЛОВ,

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) с настоящото становище изразява своето мнение в контекста на общественото обсъждане на ЗИД на Закона за българското гражданство, публикуван на 21.03.2019 г. в Портала за обществени консултации.

Настоящият документ представя анализ на актуалното състояние на уредбата и необходимостта от промени с оглед на констатираните несъвършенства в производството по придобиване на българско гражданство.

Подробно се разглежда целият ЗИДЗБГ в аспекта на идентифицирани проблеми и предложени съответни мерки за отстраняването им, включително мотивите, които аргументират конкретните промени.

Анализират се и резултатите от извършената Оценка на въздействието.

Прави се предложение за нови промени, адекватни на настоящата икономическа обстановка, политиката на другите държави-членки на ЕС и предотвратяването на значителни негативни последици.

Разгледани са всички предложения съгласно ЗИДЗБГ, като се поставя акцент върху §1 и §2, пряко ограничаващи правата на чуждестранните инвеститори.

ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

Законът за чужденците в Република България (ЗЧРБ)[1] и Законът за българското гражданство (ЗБГ)[2] предоставят на чуждестранни инвеститори право да придобият разрешение за пребиваване, както и да кандидатстват за българско гражданство, на основание извършени инвестиции. Съвкупността от конкретните нормативни разпоредби условно в практиката се обозначава като Българска икономическа програма за инвестиции и имиграция или Българска инвестиционна имиграционна програма. В Европейския съюз 18 държави прилагат такива нормативни инструменти за икономическо развитие. В световен мащаб над половината от държавите (105[3]) са уредили на законодателно ниво механизми за привличане на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) с възможности за имиграция.

На световно ниво общият обем на инвестициите, привлечени чрез такива икономически програми, се равнява на 12.4 млрд. щ. д. за 2018 г. със стабилен годишен ръст от над 23%[4]. От 2013 г. досега пет държавите-членки на ЕС, засегнати най-силно от икономическата криза (Португалия, Испания, Малта, Кипър, Гърция), са успели да привлекат чрез своите инвестиционно-имиграционни програми над 16 млрд. евро ПЧИ.

В края на 2018 г. и началото на 2019 г. споменатите икономически програми за привличане на ПЧИ в ЕС бяха предмет на проучване и препоръки за оптимизиране и подобряване от страна на Европейския парламент и Комисията. Конструктивната позиция на Комисията е предприемането на допълнителни мерки от държавите в Съюза с цел по-успешно управление на съответните програми.

В края на м. януари 2019 г. Министерството на правосъдието обяви подготвяни промени в приложимото законодателство, имащи за цел лишаването на чуждестранните инвеститори от възможността да кандидатстват за българско гражданство, поради извършени от тях инвестиции. Проектът е резултат от дейността на работна група, сформирана от Министъра на правосъдието на 15 февруари 2018 г. със задача да изготви предложения за законодателни промени, касаещи възможностите и процедурите за придобиване на българско гражданство.

Идентифицираните от работната група проблеми са:

  • Установяване на случаи на предсрочно ликвидиране или липса на инвестиции и липса на „значими“ инвестиции съгласно други налични инвестиционни опции;
  • Немотивиране на предложенията за гражданство при заслуги или интерес на държавата;
  • Липса на разписан процедурен ред за допълнителни проверки;
  • Твърде дълги процедурни срокове, вкл. на съгласувателни процедури.

Предлаганите промени във връзка с установените проблеми са:

  • Ограничаване на възможностите за чуждестранни инвеститори;
  • Мотивиране на предложенията за предоставяне на гражданство по чл. 16 от ЗБГ;
  • Оптимизиране на процесите по проверка на относими обстоятелствата;
  • Съкращаване на сроковете за разглеждане на молби за гражданство и съгласуване.

АНАЛИЗ НА ЗИДЗБГ

Параграфи 1 и 2

Основна точка в разглеждания ЗИДЗБГ се явява предложението за ограничаване на възможностите за придобиване на гражданство от чуждестранни инвеститори. С §1 и §2 от Закона се изменят чл. 12а и чл. 14а от ЗБГ, което би отменило възможността чуждестранните инвеститори (както и членовете на техните семейства), които са получили право на пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗЧРБ, да могат да кандидатстват за гражданство по облекчена процедура. Промените се отнасят пряко до инвеститорите, кандидатстващи за гражданство на основание разрешение за постоянно пребиваване поради направени инвестиции от над 1 милион лева в закупуване на държавни ценни книжа („ДЦК“) или по договор за доверително управление с лицензирана кредитна институция (банка). В тази група се включват и чужденците, които са увеличили инвестицията си до най-малко 2 милиона лева.

Два са изложените мотиви в полза на предложението, а именно:

  • Случаи, в които е установено, че инвестиции са ликвидирани предсрочно или липсват;
  • „Наличието на законова възможност за лицата, получили постоянно пребиваване… поради направени краткотрайни инвестиции… да кандидатстват при облекчени условия и ред за придобиване на българско гражданство, на практика не ги мотивира да кандидатстват за… гражданство поради извършени значими инвестиции… по чл. 25, ал. 1, т. 8, 13 и 16 от ЗЧРБ[5].

Разпоредбите на чл. 12а и чл. 14а от ЗБГ са приети с промените, обнародвани в ДВ, бр. 16 от 2013г. Същите са продължение на законодателната инициатива за имплементиране на ефективни нормативни инструменти за икономическо развитие чрез привличане на ПЧИ във връзка с имиграционни възможности. Инициативата стартира през 1998 г. с изменения в ЗЧРБ. Впоследствие с допълнителни изменения и допълнения през 2009 г. са въведени актуалните възможности за инвестиционна имиграция в Закона. Промените от 2013 г. в ЗБГ (чл. 12а и 14а) довършват основата на актуалната правна рамка на Българска икономическа програма за инвестиции и имиграция.

За периода на съществуването си Програмата се доказа като ефикасен инструмент със значителен потенциал за икономическо развитие чрез привличане на ПЧИНезадоволителните резултати, от своя страна, се дължат на:

  • системната липса на държавна и институционална подкрепа и на ефективни вътрешни административни процедури;
  • непълна оценка на икономическия потенциал;
  • неефективно прилагане на правната уредба.

Описаните недостатъци са възпрепятстващи фактори, срещу които другите държави-членки на ЕС са предвидили и предприели адекватни мерки. Последното е видимо и от постигнатите значителни положителни икономически и финансови резултати[6].

Предложените от Министерството на правосъдието промени, мотиви и оценка на въздействието се основават на липса на релевантни статистически данни, подходяща информация относно актуалното състояние на уредбата и необходимостта от промени с оглед на констатираните несъвършенства и възможности за злоупотреби в производството по придобиване на българско гражданство. Посочените обстоятелства ограничават погледа на законодателната инициатива, като биват изпуснати от фокус други значими фактори, както и адекватни мерки и промени, които могат да бъдат предприети с цел подобряване на нормативната уредба, отстраняване на нейни пропуски и недостатъци, подобряване на правния ред, постигане на положителни икономически резултати, елиминиране на негативните въздействия.

Мотивите към ЗИДЗБГ представят ограничен поглед върху обективната обстановка, пораждаща необходимостта от разглежданите промени. Във връзка с това следва да бъдат отразени следните ключови моменти:

  1. Точки 6 и 7 на чл. 25, ал. 1 от ЗЧРБ определят допустимите за инвестиция активи във връзка с придобиване на право на постоянно пребиваване, а впоследствие и гражданство. Същите включват не само ДЦК и договор за доверително управление, но и: А) акции на български публични дружества, Б) дялове, акции и имущество на български общински и държавни дружества, В) българска интелектуална собственост и Г) права по концесионни договори на територията на Република България.
  2. С приемането на промените по §1 и §2 от ЗИДЗБГ биха били изключени и редица други инвестиционни опции.
  3. Инвестициите в ДЦК и по договор за доверително управление по своето същество са пасивни. Естеството на активите не изисква активното участие на инвеститора в тяхното управление. Не е приложимо сравнение на посочения тип инвестиции с активни такива в бизнес и материални активи, особено предвид правото на избор, което законът предоставя на всеки един инвеститор.
  4. В мотивите към ЗИДЗБГ се посочва, че инвеститорите, вложили свои средства съгласно чл. 25, ал. 1, т. 6 и 7 ЗЧРБ, не биват мотивирани към извършването на „значими“ инвестиции съгласно т. 8, 13 и 16[7] от същия член. Тук е мястото да бъде обърнато сериозно внимание на факта, че ЗЧРБ предлага алтернативни инвестиционни опции за лицата, решили да вложат своите средства в България. За да получи право на постоянно пребиваване, а впоследствие и гражданство, всеки чужденец извършва своята инвестиция съгласно изискванията на закона. Последният в лицето на ЗЧРБ предоставя различни възможности, като допустими активи, като например: акции на публични или непублични дружества, ДЦК, дълготрайни активи и работни места. Всеки инвеститор има право на избор (в определената рамка), предоставено му от закона, и който избор не би следвало да му влече пряко или косвено негативни последици.

Във връзка с гореизложеното следва да бъдат отбелязани следните обстоятелства:

  • Ефектът и резултатите биват предопределени от заложената правна рамка. Чужденците извършват инвестиции в съответствие с изискванията на закона;
  • Евентуалният дисбаланс между активни и пасивни инвестиции, се предопределя на първо място от възможностите, които законът предоставя и след това от предпочитанията на всеки инвеститор.
  • Липсата на прозрачност и активно участие на държавата в даването на публичност на възможностите за инвестиране в страната прави същите трудно разпознаваеми и намалява доверието в икономиката и държавата.
  1. Налице е съдебна практика по казуси във връзка с кандидатстване за гражданство на основание чл. 12а от ЗБГ във връзка с прекратяване на инвестиции. Във всички случаи съдът определя такова прекратяване, че е в съответствие с разпоредбите на приложимото законодателство;

Видно от съдебна практика[i] на АССГ и ВАС, Министерството на правосъдието е отказало образуване на преписки, а впоследствие Съветът по гражданството се произнесъл с предложение да не бъде издаван указ за предоставяне на гражданство на различни инвеститори и членове на техните семейства, във връзка „предсрочно“ ликвидирани инвестиции.

Налице са няколко идентични казуса, при които чужденци са извършили инвестиции по договор за доверително управление със срок от 5 години съгласно законовите изисквания. Засегнатите лица, след изтичане на съответния петгодишен срок, ликвидират своите инвестиции, каквато възможност предоставя законът, и кандидатстват за българско гражданство на основание чл. 12а от ЗБГ. Министерството на правосъдието отказва образуване на преписки по подадените молби. След решения на ВАС, постановяващи, че е налице съответствие между поведението на лицата и изискванията на закона (и по-точно: правото на пребиваване се отнема, ако инвестицията е прекратена преди определения в закона срок по чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, като същевременно чл. 12а от ЗБГ не изисква поддържане на инвестиция към момента на подаване на молбата за натурализация), Министърът на правосъдието (на база становището на Съвета по гражданството) прави предложение да не бъде издаван указ за предоставяне гражданство.

Видно от посочената съдебна практика, Министерството на правосъдието, както и Съветът по гражданството тълкуват крайно разширително разпоредбата на чл. 12а ЗБГ във връзка със срока на поддържане на инвестицията. Последното е продиктувано от определен недостатък на ЗБГ, а именно липсата на задължение във връзка с чл. 12а, за поддържане на инвестицията до получаване на гражданство.

Следва да се отбележи и че с предходен (оттеглен!) проект на ЗИД на ЗБГ от началото на 2017 г., бяха предложени изменения точно в тази насока, а именно въвеждане на изисквания за:

1. Поддържане на инвестицията към датата на подаване на молбата за натурализация и

2. Поддържането й в едногодишен срок от натурализацията.

 

  1. Основен проблем, който се идентифицира, е „липса(та) на реални инвестиции в българската икономика“. Същевременно не се представят актуални статистически данни и аргументи в полза на такова твърдение.

Липсата на държавна и институционална подкрепа в активното прилагане и промотиране на Икономическата програмата, прави последната трудно разпознаваема и намалява доверието в нея. Резултатът от това е инвеститорите да избират преимуществено опциите, които им предоставят най-високо ниво на сигурност. Така вложението в държавен дълг (ДЦК) се оказва практически една от най-приложимите и предпочитани инвестиционни възможности.

На база горното, не може да бъде обоснован изводът за „липса на реални инвестиции в икономиката на страната“, предвид че чрез посочените финансови инструменти (ДЦК) се финансира директно държавата и нейният бюджет.

На следващо място, банковите влогове предоставят на инвеститорите аналогично и по-високо ниво на сигурност, което също предопределя по-високия интерес и към тази опция.

Също така, посоченият в ЗИД извод не се подкрепя от статистически данни, вкл. за вложения в акции на български публични дружества, както и за нетния ефект и „мрежовия“ ефект (spillover effect) от реализираните по програмата инвестиции.

  1. Не се представя информация за актуалното състояние на уредбата и необходимостта от промени с оглед на констатираните несъвършенства и възможности за злоупотреби.
  2. Неправилно се отчита, че ограничаването на възможностите за придобиване на гражданство от чуждестранни инвеститори не би имало негативно въздействие върху посочената група като заинтересовани лица.

Параграфи 3, 4 и 5

  • 3 – С разглеждания ЗИДЗБГ се въвежда ново изискване относно основание за придобиване на гражданство по чл. 16 от Закона, а именно: мотивиране на предложението на съответен министър за предоставяне на гражданство на чужденец, от натурализация на който Република България има интерес, или ако има особени заслуги в обществената и икономическата сфера, в областта на науката, технологията, културата или спорта.

Посочената промяна би създала допълнителна публичност и прозрачност при индивидуалните натурализации на дискреционна основа. Същевременно, би се създал предварителен механизъм на контрол и биха се подобрили условията за по-строг контрол върху обстоятелствата, обосноваващи съответните специфични условия за предоставяне на гражданство на това основание.

  • 4 – Предложените промени в чл. 33 от ЗБГ биха оптимизирали процеса на разглеждане на молбите за натурализация, като предоставят необходимите възможности на Министерството на правосъдието и Съвета по гражданството за изясняване на всички относими обстоятелства в процедурата по придобиване на българско гражданство.

Приемането на посочените промени би допринесло за засилване и усъвършенстване на механизмите на контрол, сигурност и съответствие, упражнявани от компетентните органи, като същевременно би намалило административната тежест и би ускорило провеждането на съответните процедури.

  • 5 – Предложението по §4 пряко би допринесло към постигането на търсения ефект чрез новата редакция на чл. 35, ал. 1 и 3. Изложените мотиви по-горе относно §4 намират приложение и по отношение на предложените с §5 ЗИДЗБГ промени.

АНАЛИЗ НА ОЦЕНКАТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Към разглеждания ЗИДЗБГ е приложена и изискуемата съгласно Закона за нормативните актове Оценка на въздействието. Основните недостатъци на документа са в пряка връзка и с недостатъците на ЗИД и мотивите към него, а именно:

  • Липса на статистика и преглед на актуалното състояние на нормативната уредба, които да могат да аргументират и мотивират направените предложения;
  • Липса на анализ на действащата уредба с описание на констатираните несъвършенства и възможности за злоупотреби;
  • Липса на нарочна статистика на: констатирани злоупотреби, брой на предложения на Съвета на гражданството за не/издаване на указ за придобиване на гражданство и основания за това;
  • Неправилно определяне, че ЗИДЗБГ не оказва въздействие върху държавния бюджет[8]

Отмяната на възможността инвеститорите, получили право на постоянно пребиваване на основание инвестиция в ДЦК, да кандидатстват за гражданство, би направило опцията за пребиваване неатрактивна. Последното закономерно би довело и до спад на инвеститорски интерес към българските държавни облигации, което неминуемо би се отразило и върху държавния бюджет.

  • Липса на извършена последваща оценка на нормативния акт[9]

Видно от мотивите и Оценката за въздействие към ЗИДЗБГ, се правят изводи, аргументиращи нуждата от предложените промени. Посочените изводи се изграждат върху практика и резултати от дейността на Министерството на правосъдието. Същевременно, последното не може да бъде безкритично прието, предвид че не е била извършена последваща оценка за въздействие на закона съгласно изискванията на ЗНА.

  • Непълно идентифициране на заинтересованите страни[10]

Предвид че основна част от извършените инвестиции съгласно ЗЧРБ и ЗБГ са в ДЦК, като заинтересована страна следва да бъде включено и Министерството на финансите като компетентен орган, който контролира външния дълг и разпореждането с набраните по него средства. По този начин коректно би могъл да бъде отчетен икономическият ефект от привлечените инвестиции към страната.

  • Неправилно определяне, че предложените промени не биха оказали негативно въздействие върху заинтересованите страни[11]

В посочения случай не може да бъде възприета тезата на Министерството на правосъдието, че „не се наблюдават негативни въздействие при реализирането на този вариант (б.р. предложените за приемане промени) върху нито една от заинтересованите страни“. Аргументите в тази насока са следните:

  • Чуждестранните инвеститори, които вече са извършили инвестиции съгласно ЗЧРБ, биват лишени от възможността да кандидатстват за българско гражданство по настоящата облекчена процедура. NB: Съставителят на проекта на ЗИДЗБГ не аргументира и мотивира защо тази категория лица не следва да имат право да се възползват от привилегиите, които законът им предоставя;
  • Държавата, особено в лицето на Министерството на икономиката и на Министерството на финансите, бива лишена от успешен икономически инструмент за развитие и привличане на ПЧИ (практика и политика, която 18 от държавите-членки на ЕС успешно прилагат и развиват към настоящия момент);
  • Лишаване на български публични дружества и на Държавата (по реда на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол и Закона за концесиите) от възможности да привличат свежи капитали и инвестиции пряко в местната икономика, вкл. и чрез емитирането на външен дълг.
  • Неправилно прилагане на механизма на частична оценка на въздействието

В случай на цялостно идентифициране и отчитане на негативните последици в пълния им обхват, може да бъде направен извод за тяхната значителност. Последното обстоятелство би било условие за задължително извършване за цялостна оценка на въздействието съгласно ЗНА. Това би било необходимо условие преди предлагането на настоящите промени, предвид сериозния негативен икономически и финансов ефект, който би бил породен при приемането на настоящия ЗИДЗБГ.

Част от гореизложеното е констатирано и в Становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ

В АКТУАЛНАТА УРЕДБА НА ПРОИЗВОДСТВОТО
ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО

Макар да не се анонсира пряка връзка между настоящия ЗИДЗБГ и Доклада на Европейската Комисия относно инвестиционните програми в държавите членки на ЕС, такава косвено е налице. Аргументи в полза на това са, на първо място – публичното оповестяване на готвените промени два дни преди публикуването на официалния доклад на Комисията на 24.01.2019 г. и, на второ място – изричното упоменаване в Доклада на работната група към Министерството на правосъдието. Във връзка с това, следва да бъде обърнато внимание на препоръките на Европейската комисия към държавите-членки, които прилагат икономически политики за инвестиции и имиграция. Посочените препоръки не диктуват прекратяване на такъв тип политики (като суверенно право на всяка една държава), а предоставят набор от мерки, чиято цел е оптимизиране на националните инвестиционни програми. Посочената оптимизация очертава нова рамка в съответствие със законодателството на ЕС с насоченост към постигане на по-високи нива на сигурност, контрол, намаляване на риска от корупция, заобикаляне на данъчното законодателство и значителна прозрачност и публичност.

Настоящият ЗИДЗБГ е контрапункт, от една страна, на позицията на компетентните органи на ЕС, а от друга – на обективната икономическа обстановка. Предложените промени са в крайния спектър на необходимите законови изменения. Предложенията на ЗИД не са обосновани от наличните фактически обстоятелства, което би реализирало значителни негативни последици.

Във връзка с изложеното дотук, подходящо би било предприемането на законодателни мерки, които да усъвършенстват и оптимизират нормативната уредба в посока запазване на възможностите за чуждестранни инвеститори да кандидатстват за гражданство. Положителен пример се явяват предложените промени с настоящия ЗИДЗБГ в посока съкращаване на сроковете на съгласувателни процедури, както и въвеждането на нови правомощия на компетентните органи за допълнителни проверки на относими към производството обстоятелства[12].

В допълнение, имплементирането на нови мерки за текущ и последващ контрол върху инвестициите би елиминирало възможностите за злоупотреби в производството по кандидатстване за българско гражданство.

Накрая, но не на последно място, ангажирането на държавата и компетентните институции в даването на публичност на Българската икономическа програма за инвестиции и имиграция, както и провеждането на целенасочена политика по нейното развиване, би допринесло за увеличаване на доверието и интереса на чуждестранните инвеститори. Последното обстоятелство закономерно би развило потенциала на икономическия инструмент и би увеличило значително потока на преки чуждестранни инвестиции към Република България.

Наред с второстепенните предложения на процедурно ниво в производството по кандидатстване за българско гражданство, основните промени съгласно ЗИДЗБГ ограничават правата на чуждестранните инвеститориСъщите биха оказали сериозно негативно въздействие върху процесите по привличане на ПЧИ в странатаС евентуалното приемане на тези предложения държавата би била лишена от ефикасен икономически инструмент за развитие със сериозен потенциал за реализиране.

Представените предложения следва да бъдат разглеждани критично, предвид констатираните недостатъци на мотивите, които ги пораждат, и аргументите, които ги обосновават.

В заключение следва да бъде отбелязана липсата на инициатива за търсене на алтернативни варианти за промени, които биха засили и усъвършенствали механизмите за контрол, сигурност и съответствие, същевременно запазвайки възможностите на държавата да провежда ефикасна и резултатна политика по привличане на преки чуждестранни инвестиции.

С уважение,

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ

Председател на УС на БТПП
Ротационен председател на АОБР за 2019 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ

 

[1] Разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 19 и 20, чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16 от ЗЧРБ

[2] Разпоредбите на чл. 12а и чл. 14а от ЗБГ

[3] “100+ Residence by investment schemes

[4] Investment Migration Market Would Reach US$100bn in Revenue by 2025 if 23% CAGR Trend Persists

[5] Б.р. – съгласно Мотивите към ЗИДЗБГ

[6] Вж. стр. 1, абзац 2;

[7] т. 8.: вложили в капитала на българско търговско дружество, чиито акции не са търгувани на регулиран пазар, сума не по-малка от 6 000 000 лв.;…

   т. 13. които извършват дейност и са сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите удостоверено от Министерството на икономиката в съответствие с чл. 25в.

т. 16. извършили инвестиция в страната чрез внасяне в капитала на българско търговско дружество на не по-малко от 500 000 лв. … и в резултат на вложението са придобити нови дълготрайни материални и нематериални активи на стойност не по-малко от 500 000 лв. и са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, удостоверено от Министерството на икономиката.

[8] Последна страница от Мотиви към ЗИДЗБГ;

[9] Раздел 1, т.1.3 от Оценката за въздействие;

[10] Раздел 3 от Оценката за въздействие;

[11] Раздел 5 от Оценката за въздействие;

[12] Параграфи 3 и 4 от ЗИДЗБГ

[i] Списък на съдебна практика:

Определение № 8268 от 28.06.2017 г. по адм. д. № 3 / 2017 на ВАС

Определение № 922 от 23.01.2018 г. по адм. д. № 14352 / 2016 на ВАС

Определение № 8267 от 28.06.2017 г. по адм. д. № 14351 / 2016 на ВАС

Определение № 3272 от 09.6.2016 г. по адм. д. № 5554 / 2016 г. на АССГ

Определение № 12010 от 11.10.2017 г. по адм. д. № 9693 / 2017 на ВАС

Определение № 6969 от 10.10.2017 г. по адм. д. № 9053 / 2017 г. на АССГ

Влязъл в сила акт Определение № 14621 от 30.11.2017 г. по адм. д. № 10102 / 2017 на ВАС

Влязъл в сила акт Определение № 14785 от 04.12.2017 г. по адм. д. № 10101 / 2017 на ВАС

Влязъл в сила акт Определение № 11751 от 05.10.2017 г. по адм. д. № 6740 / 2017 на ВАС

Определение № 3519 от 21.6.2016 г. по адм. д. № 5552 / 2016 г. на АССГ

Определение № 3521 от 21.6.2016 г. по адм. д. № 5602 / 2016 г. на АССГ

Определение № 5348 от 03.10.2016 г. по адм. д. № 9315 / 2016 г. на АССГ

Влязъл в сила акт Протокол по Дело № 4091 / 2017 от заседание на 15.06.2017 на ВАС

Определение № 11364 от 28.09.2017 г. по адм. д. № 9695 / 2017 на ВАС

Определение № 3705 от 22.03.2018 г. по адм. д. № 2036 / 2018 на ВАС

Влязъл в сила акт Протокол по Дело № 11784 / 2016 от заседание на 16.01.2017 на ВАС

Определение № 6841 от 04.10.2017 г. по адм. д. № 10756 / 2017 г. на АССГ

Влязъл в сила акт Решение № 5550 от 03.05.2017 г. по адм. д. № 13355 / 2016 на ВАС

Влязъл в сила акт Решение № 9916 от 26.07.2017 г. по адм. д. № 14502 / 2016 на ВАС

Влязъл в сила акт Решение № 10106 от 31.07.2017 г. по адм. д. № 14350 / 2016 на ВАС