Относно Проекта на нова Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж
Добави мнение

 

Изх. № 05-02-56 #1/03.10.2019 г.

 

ДО

Г-Н БИСЕР ПЕТКОВ

МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

 

ОТНОСНО: Проект на нова Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж (Наредбата), публикувана на Портала за обществено обсъждане на 24.9.2019 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЕТКОВ,

След като се запознахме с представения проект на Наредба и мотивите към него, отново изразяваме нашето становище:

С проекта на Наредба се правят само козметични и структурни промени в действащата Наредба, без да се решават важни, належащи практически проблеми. Остава неясен мотивът за необходимостта от разработването на нов образец на трудова книжка, както и за неговата ефективност и целесъобразност на този етап. Подобно начинание следва на всеки един етап от реализацията си да се ръководи от идеята за намаляване обема на хартиената документация, облекчаване работата на заинтересованите лица и институции, съкращаване на сроковете за събиране, предоставяне и обработка на информация, намаляване на административната тежест, подобряване на комуникацията между ведомствата и, не на последно място – оптимизиране на разходите за всички участници в процеса.

В тази връзка, не споделяме изразеното в Доклада твърдение, че промените, които се налага да бъдат извършени в действащата към момента наредба, са многобройни и важни, поради което се предлага да бъде приета нова Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж. С предложените текстове не се намалява административната тежест за работодателя, дори напротив – увеличава се.

Съществуващият към момента дневник за издаване на трудови книжки се заменя с регистър, който отново е хартиен, без да са посочени реквизитите му, което ще доведе до разнопосочна практика. Нещо повече, в този регистър следва да се правят записи винаги, когато работодателят прави ново вписване в трудовата книжка на работника (чл. 15, ал. 3). Това по същество увеличава административната тежест, тъй като в трудовата книжка се вписва всяко изменение на основната работна заплата и често в рамките на едно трудово правоотношение се извършват множество вписвания, които, ако се приеме новата разпоредба, следва да бъдат удостоверявани и с подписа на работника.       

Като намаляване на административната тежест за работодателя се посочва и въвеждането на изискване за поставяне на правоъгълен щемпел, който и в момента е широко прилагана практика, без обаче да е нормативно установена. Не разбираме как с въвеждане на изискване за поставяне на щемпел би отпаднала необходимостта от съхраняване на документи, удостоверяващи натрупания стаж, както е посочено в Доклада.

Категорично е неприемлива идеята сега съществуващите хартиени трудови книжки да бъдат заменени с нови, които на практика се различават в много малка степен. Предвидените нови графи, съдържат изискване за попълване на реквизити, които не съществуват от години – напр., колона 7 изисква всеки работодател да посочва „Квалификационно равнище, разряд, категория и др.“. Непонятно е защо е необходимо подобно вписване, при положение че в Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, ясно е посочено, че документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или научна степен, когато такива се изискват за длъжността или работата, за която лицето кандидатства, се представя при сключване на договора. В допълнение, действащата нормативна уредба не работи с понятието „разряд“ или поне на нас това не ни е известно, както и от кой документ се установяват изискваните „Квалификационно равнище, разряд, категория“.

Не на последно място, с чл. 3 на проекта на Наредба се вменява ново задължение за работодателите – да закупят нова трудова книжка, когато съществуващата вече е изчерпана. Обръщаме внимание, че чл. 348, ал. 2 на Кодекса на труда изисква работодателят да „снабди“ работника с трудова книжка, когато последният постъпва за първи път на работа, а не през целия му трудов път. Предложеният с Наредбата текст дописва разпоредба на Кодекса, което я прави незаконосъобразна.

Напомняме, че още през 2014 г. БСК инициира обсъждане на идеята за електронизация на документооборота, свързан както с отношения между работодателя и работника/служителя, така и между работодателя и различните контролни органи (ГИТ, НОИ, НАП), по повод на трудови правоотношения и производните от тях данъчно-осигурителни задължения.

Първа реална стъпка за промяна на законодателството в тази посока е Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя (приета с ПМС № 71 от 10.05.2018 г.). Сегашното предложение за нова Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж представлява отстъпление от тази посока. Всички държавни институции и граждани следва да могат да се ползват максимално от възможностите, които предоставя съвременното ниво на технологично развитие. Разработените и функциониращи държавни електронни системи следва да бъдат развивани и обогатявани, тъй като бъдещето принадлежи на цифровия, а не на хартиения носител.

В тази връзка, настояваме да бъде възобновен дебатът за създаване на електронна трудова книжка, която постепенно да замести хартиената, като посоката е създаване на електронно трудово-осигурително досие. Напомняме също, че на създадената към НСТС работна група през 2014 г. идеята срещна подкрепата на всички представителни организации на работодателите и на работниците и служителите, както и на ИА „Главна инспекция по труда“. Независимо от взетото решение съставът на работната група да бъде разширен с представители и на други заинтересовани институции (НАП и НОИ), действия в тази посока не бяха предприети и на практика дейността на групата беше замразена.

Сред ползите от въвеждане на електронна трудова книжка, която да бъде част от бъдещо трудово-осигурително досие на гражданите, представяни многократно от БСК, са:

  • Минимизиране на негативните последици за работещите, които съществуват сега при загуба и унищожаване на трудовата книжка, липса на печати и подписи, и пр.;
  • повишаване нивото на контрол при спазване на трудовото законодателство и увеличаване броя на предоставяните електронни услуги и намаляване на дела на трудово-осигурителни измами. Чрез електронизиране на трудовата книжка ще се осигури достъп до вписаната в нея информацията в реално време на различни институции и заинтересовани страни (работник/служител, работодател, контролни органи и др.);
  • намаляване на административната тежест за работодателите – отпадане на необходимостта от връчването на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ на работника или служителя, издаване на УП 2 и УП 3, тъй като информацията ще се попълва в електронната трудова книжка;
  • структуриране и обединяване на информацията в национален обхват, което позволява допълнителен анализ, който да се ползва като допълнителен инструмент при формиране и провеждане на политики на пазара на труда;
  • електронният регистър предоставя възможност за последващ обмен и интегриране на данни с информационните регистри на други институции – напр., ГРАО, НАП, НОИ, НЗОК и др.

Изграждането на обща информационна система, позволяваща събиране, обработване и ползване на поддържани в електронен вид данни от трудовата книжка, следва се администрира централизирано и да обединява информация от цялата страна, както и да бъде включен в плановете за изграждане на електронното правителство на България.

Оставаме на разположение за продължаване на дискусията.

 

С УВАЖЕНИЕ,

 

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС на БСК