Изх. № O5-01-3/20.01.2021 г.

 

ДО

Г-Н ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ

МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА

 

СТАНОВИЩЕ

по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОРИСОВ,

Във връзка с публикувания на 21.12.2020 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията („ЗИД ЗЗК“) на Портала за обществени консултации на Министерския съвет, изразяваме следното становище:

На първо място, отбелязваме, че срокът от 30 дни за обществени консултации по законопроекта е крайно недостатъчен.

ЗИД ЗЗК предвижда изменения в основни институти на конкурентното право, вкл. относно контрол върху концентрациите, програма за освобождаване от санкции, събиране на доказателства, давност, изменения на процедурните правила, които имат отношение към правото на защита, както и въвеждането на изцяло нова регулация на нелоялни търговски практики по веригата на доставка на храни и селскостопанска продукция. Със ЗИД ЗЗК се транспонират две европейски директиви и се приемат промени, свързани с два регламента.

От публикуваните в Портала за обществени консултации документи е видно, че работната група по изготвяне на законопроекта е работила по него повече от 1 г. и 4 месеца, в съответствие с решение на Министерския съвет от 13.08.2019 г. В други държави-членки на ЕС общественото обсъждане на въвеждането на двете директиви в националното право е започнало още през 2019 г. Очевидно става въпрос за голям по обем материал с особена сложност, като срокът за общественото му обсъждане в България съвпадна с почивните дни около Коледа и Нова Година, както и с един от най-натоварените периоди за бизнеса във връзка с приключване на годината. Така на практика останаха около две работни седмици за обсъждане на ЗИД ЗЗК, които са крайно недостатъчни за провеждане на ефективни обществени консултации. Дори при нормални обстоятелства приключване на консултациите по толкова важен и сложен законопроект в минималния законов срок от 30 дни би било прибързано, а в конкретния случай то би било в явно противоречие с добрата законодателна практика, която изисква предоставяне на достатъчно време на заинтересованите страни и обществеността да се запознаят с предложеното законодателно решение и да дадат своя принос в рамките на общественото обсъждане.

Съгласно чл. 26, ал. 4, изр. 1 от Закона за нормативните актове „Срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал. 3, е не по-кратък от 30 дни.“ Това означава, че минималният срок за обществени консултации по законопроект е 30 дни, а съобразно значението на законопроекта и по преценка на органа на изпълнителна власт, този срок може да бъде по-дълъг. В конкретния случай считаме, че са налице всички основания за предоставяне на по-дълъг срок за обществени консултации.

Предвид горното, отправяме искане за удължаване на срока за обществени консултации по ЗИД ЗЗК с най-малко един месец.

На следващо място и без това да се отразява на искането ни за удължаване на срока за обществено обсъждане, представяме първоначалните ни бележки по законопроекта:

Изразяваме нашата положителна оценка за усилията за транспониране в българското законодателство на Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти, OB, L 111/59 от 25 април 2019 г. („Директива за НТП”) и на Директива (ЕС) 2019/1 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за предоставяне на правомощия на органите по конкуренция на държавите членки, за да бъдат по-ефективни в правоприлагането, и за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар, OB, L 11/3 от 14 януари 2019 г. („Директива за правомощията на органите по конкуренция”).

Хармонизираното прилагане на правото на конкуренция и на регулацията на нелоялните търговски практики („НТП”) във веригата за доставки на селскостопански и хранителни стоки в различните държави-членки на ЕС е гаранция за справедливо развитие на пазарите, за да се конкурират предприятията в рамките на ЕС при условията на равнопоставеност. Винаги сме поддържали тезата, че ако изобщо са необходими регулации на нелоялни търговски практики, то следва да бъде предпочетен хармонизиран европейски подход вместо изолирани национални разпоредби, които биха могли да доведат до фрагментиране на Общия пазар във вреда на потребителите и конкуренцията.

Оценяваме положително, също така, въвеждането на механизми за развитие на институционалния капацитет на Комисията за защита на конкуренцията („КЗК“) посредством развитието на квалифициран персонал, осигуряване на достатъчен финансов ресурс и допълнителни гаранции за независимост от външна намеса. Регламентирането на срокове в производствата и гъвкав подход за провеждане на заседания от разстояние в условията на пандемията от КОВИД-19 допринася за осъвременяване на производствата пред КЗК. Приветстваме запълването на законодателната празнота по въпроса за възлагане на разноските при липсата на нарушение или при прекратяване на производството, поради оттегляне на искането.

Същевременно обаче забелязваме, че под предлог за необходимост от едновременно въвеждане две директиви в българското законодателство, ЗИД ЗЗК неоснователно, немотивирано и без каквато и да е предварителна дискусия с бранша и заинтересованите страни:

1)    урежда нелоялните търговски практики по Директивата за НТП като нарушения на конкурентното право и създава компетентност на КЗК за разследването им;

2)    въвежда допълнителни състави на нарушения, които не представляват НТП съгласно Директивата, не са мотивирани и водят до непропорционална намеса в свободата на договаряне между производители и купувачи на селскостопански и хранителни продукти;

3)    предвижда за НТП по Директивата прекомерни санкции в размер до 5 на сто от приходите от продажби на предприятието-нарушител за предходната финансова година, които не се изискват от Директивата и са непропорционално високи спрямо нивото на обществена опасност на този тип нарушения;

4)    въвежда възможност за извършване на „внезапни проверки“ на купувачи на храни и селскостопански продукти при съмнение за НТП, които сериозно засягат основни права на служителите и мениджмънта на разследваното предприятие, без това да се изисква от Директивата за НТП;

5)    преурежда въпроси от контрола върху концентрациите на стопанска дейност по начин, който позволява на КЗК допълнителна намеса при осъществяването на сливания и придобивания, без ясни критерии при какви предпоставки и за какви срокове биха се прилагали тези правомощия на КЗК;

6)    ограничава правото на достъп на страните до преписката, водена от КЗК, което е предпоставка за нарушаване на правото им на защита;

7)    променя правилата за мандатност на членовете на КЗК по начин, който не се изисква от Директивата за правомощията на органите по конкуренция и създава съмнение за разрешаване на конюнктурни въпроси вместо засилване на независимостта на институцията.

Изброяването на проблемите е неизчерпателно. Основните недостатъци на законопроекта, както и конкретни предложения по разпоредбите (където това е възможно) са разгледани накратко по-долу. Някои от повдигнатите въпроси изискват по-съществено преосмисляне на предложеното законодателно решение и не могат да бъдат разрешени само с редакционни промени. Изразяваме готовност за участие в диалог на експертно ниво за постигане на балансирани решения в духа на транспонираните директиви и изразяваме съжалението си, че подобни консултации със заинтересованите лица не са проведени в хода на изготвяне на ЗИД ЗЗК.

Вижте цялото становище ТУК.


Относно ЗИД на Закона за защита на конкуренцията
Добави мнение