20.01.2021

Изх. № 02-00-5/ 20.1.2021 г.

 

 

Г-ЖА ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ПРИ
44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-1, внесен от Министерски съвет на 05.01.2021 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ВАСИЛЕВА,

Като представителна организация на работодателите в Р България, БСК изразява следните позиции и предложения по повод представянето и обсъждането за първо гласуване в Комисията проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците:

  1. По §6. След като се предвиждат редица финансови стимули за прилагането на йерархията на отпадъците, с оглед създаване на мотивация у потребителите за участие в схемите за разделно събиране, следва да бъде премахнат данъка с които се облагат физическите лица (чл.13, ал.1, т.2, б. (г) от ЗДДФЛ) при предаване на разделно събрани отпадъци на оправомощените за това лица, за което са правени редица предложения от браншовите организации. Това ще доведе до правилно прилагане на новата ал.4, т.2.   Процедурата по начисляването на този данък е и със значителна административна тежест за бизнеса, създава се незаинтересованост в населението за разделно събиране на отпадъци и води до значителни проблеми в събирането на информацията за отпадъците.

Въпреки, че не е в обхвата на настоящия законопроект, е необходимо да се ускори процеса по въвеждането на количеството като основа за изчисляване на такса битови отпадъци.

  1. По изискванията за схемите за разширената отговорност на производителите - §10, § 11 и §13 е предвидено основната част от общите минимални изисквания към схемите за разширена отговорност на производителя да бъдат уредени с подзаконови нормативни актове - наредбите по чл. 13, ал. 1 от ЗУО. Многократно БСК е изразявала становище, че тези изисквания следва да бъдат уредени на законово ниво, в Закона за управление на отпадъците, а не в подзаконови нормативни актове, тъй като са засегнати публични средства, акумулирани от организациите по оползотворяване и изискванията към тях за различните потоци отпадъци, следва да бъдат едни и същи.

Не става ясно как се осъществява връзката между дефинирането на ясните роли и отговорности и увеличаването на прозрачността на схемите и намаляването на възможни конфликти на интереси между пускащи на пазара стоки, операторите, които по договори изпълняват дейности с отпадъците, и потребителите, които плащат продуктовите такси за покриване на разходите за управление на масово разпространените отпадъци. Освен това, директива (ЕС) 2018/851 предвижда въвеждане на процедура за подбор на операторите по управление на отпадъците, а в ЗИД на ЗУО е записано да се оповести информация за процедурата без никакви допълнителни изисквания. Ето защо, считаме, че в §10 т.2, освен за ролите и отговорностите, следва да се добавят и ясни и конкретни изисквания към избора на оператори, действащи в областта на отпадъците, и на операторите, осъществяващи повторна употреба и подготовка за повторна употреба и прилагането на икономическите инструменти и мерки по чл. 6, ал. 4.

За членовете на БСК, пускащи на пазара стоки, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, е важно да не бъдат превръщани в „нетен платец“ на всякакви разходи, и да се транспонира по-точно Директивата в тази част, предлагаме следните допълнителни редакции:

По §11 в основния текст на новата ал. 10 на чл. 14– да отпаднат думите „най-малко“, тъй като чл.8а, пара.4, буква а) на Директива 2008/98/ЕО изрично посочва, без опция за допълване, видовете разходи, които да бъдат покрити от финансовите вноски, плащани от производителя на продукта за изпълнение на неговите задължения, произтичащи от РОП;

Освен това т.1 на ал. 10 пред думите „и разходите за инвестиции“ да се добави „включително“, предвид факта, че инвестициите в поддържане и развитие на системите за разделно събиране са базово условие и елемент от разходите за постигането на посочените в Наредбите по чл. 13, ал.1 цели, и не могат да бъдат разглеждани отделно. Предлаганата редакция отразява именно този смисъл. Аналогично следва да бъдат разгледани и визираните разходи по т.3 (образователни кампании и информационни дейности за популяризиране системите за разделно събиране), а именно като необходими за изпълнението на поставените цели по рециклиране. В този смисъл, посочването им в рамките на ал.10 би следвало да бъде направено с изброяване в т.1 след реферирането към разходите за инвестиции.

По §11, ал.12, т.3 предлагаме следната редакция:

…..след думата „отпадъците“ се добавя „съгласно чл.6, ал.4, т.4;“

С приемането на направеното предложение ще се постигне оптимизация на размера на разходите, които се покриват от лицата по ал. 1, и/или критериите за определяне на възнаграждението към лицата по ал. 2, т. 2. Това е в съответствие с Директива (ЕС) 2018/851, която предвижда въвеждане на процедура по подбор на операторите по управление на отпадъците с цел намаляване на възможностите за конфликти на интереси, възникващи между организациите, изпълняващи задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, и операторите, действащи в областта на отпадъците, с които тези организации сключват договори, както и с цел осигуряване на разходоориентираност, ефективност и прозрачност на разходването на средствата от финансовите вноски на производителите.

Предвидените в §13 изисквания към докладите от одитите за заверяване на отчетите на организациите се изискват фактически констатации относно качеството на данните, което в никакъв случай не е достатъчно за изпълнение на изискванията на директивата. Дългогодишната практика показва, че мониторингът и контролът са неефективни и не осигуряват възможности за проследимост на отпадъка от неговото възникване до крайното му обезвреждане.

Не е решен и въпросът със статута на Предприятието за управление на дейности по околната среда (ПУДООС), което само акумулира средства от задължени лица, без да ги използва за осигуряване на екологосъобразното третиране на образуваните отпадъци и няма принос при изпълнението на целите, поставени от законодателството.

В тази връзка предлагаме допълнение в чл.58 на ЗУО със следното съдържание:

§… чл.58, ал.1, т.1 след цифрите „59“ се добавя „…които се разходват съгласно чл.14, ал.12, т.3;“

  1. В §14 е предвидено кметовете на общини да осигурят разделното събиране на текстилни отпадъци, което изискване следва да влезе в сила с публикуването на ЗИД на ЗУО в ДВ. Тъй като директива (ЕС) 2018/851 предвижда изпълнението да влезе в сила от 1.01.2025, този срок следва да бъде указан в текста или да отпадне. Възможността за прилагане на изискването към 1.1.2025 г. ще позволи адаптиране на бизнеса и ще доведе до подобряване на дейността на общините за по-доброто им взаимодействие за ефективно изпълнение.
  2. В §16 чл.31, т.1 и т.2 по оползотворяването на битовите отпадъци са поставени цели с изтекли вече срокове - 31.12.2020. Ако тези цели са изпълнени, те не следва да са в закона, а ако не са, да бъдат поставени нови срокове.
  3. С § 21 от ЗИД на ЗУ се предлага създаване на публични регистри на лицата, които пускат на пазара опаковани стоки и обувки и текстил, воден от изпълнителния директор на ИАОС и влизане в сила от датата на обнародване на закона в „Държавен вестник“.

Подкрепяме текста, като предлагаме и включването и на пускащите на пазара МПС. На практика МПС са единствената група, която е обхваната от РОП, а за нея няма регистър. Като представител на отговорен бизнес, ние подкрепяме мерки, чиято цел е да се гарантира спазването на законовите изисквания и равнопоставеност на всички задължени лица. Вярваме също така, че инструментът на регистрация и поддържането на публичен регистър на задължените лица би допринесъл за отчетност на изпълнението на нормативно определените цели за рециклиране. В този контекст не разглеждаме предложеното изискване като ненужна административна тежест, но въпреки това бихме искали да обърнем внимание на следното: Параграф 23 с който се правят изменения в чл. 48, ал.8 определя редът за воденето на регистрите, отчетността и предоставянето на информация да бъде уредено с подзаконов нормативен акт – в частност с Наредбите по чл. 13, ал. 1 и чл. 48, ал. 1. Същевременно параграф 45 предвижда отлагателно влизане в сила на някои разпоредби, включително и напълно логично на § 21, т.1, буква „а“, т.5 и 6 с които са разширява обхвата на задължените лица обект на регистрация, като в нея е визиран точно определен срок - от 1 юни 2021. Спазването на срока е функция както на навременното приемане на изменения в цитираните наредби (в срок достатъчно по-кратък от посочения период), но също и следва да отчете възможностите за изпълнение на задълженията за регистрация от лицата (значителен брой), както и на администратора – по отношение на обработката на заявленията и воденето на регистъра. С разбирането, което имаме, че регистрацията ще бъде осъществявана електронно и обхватът й, ще следва заложените в закона данни/информация, с цел гладкото протичане на процеса, вкл. и с оглед на създаваните електронни възможности в административния орган, считаме, че е необходима редакция на разпоредбата по параграф 45 от Законопроекта. Удачен според нас подход би бил – фиксиране на определен период -напр. от 2 или 3 месеца след приемането на измененията на съответните Наредби, като конкретният период трябва да е достатъчен за изпълнението на изискването от задължените лица, и да гарантира обезпечена функционалност на системата за водене на регистъра от компетентния орган (ИАОСВ).

Обсъждането на редакция на преходната разпоредба по параграф 45 във връзка с параграф 21, т.1, буква „а“, т.5 и 6; е важно и от гледна точка на риска в случай на закъснение приемането на наредбите, задължените лица да попаднат в нарушение и да бъдат наказани с предвидената по параграф 40 имуществена санкция за неизпълнение на задължението по регистрация възлизаща в размер от 5000 до 10 000 лв.

  1. По §41 – допълнителни разпоредби предлагаме т. 1. в § 1. в) т. 10, само първото изречение да добие следната редакция: ,

"Насипване" е дейност по оползотворяване, при която подходящи неопасни отпадъци се използват за възстановяване на изкопни зони, включително в процеса на експлоатация и рекултивация на депа за отпадъци или за инженерни цели в ландшафтното устройство.

В процеса на общественото обсъждане е предложено прецизиране на определението "насипване" и ние подкрепяме това предложение за използване на подходящи неопасни отпадъци при междинното "запръстяване" на депата, като заместители на използваните неотпадъчни материали (земни маси). Предложението не е прието от МОСВ с неубедителни аргументи. По същество възможните алтернативни материали в голямата си част се депонират на други площадки, което също нарушават ландшафта. Ако се отчете и допълнителното изземване на пръст, то негативното въздействие върху природата става още по-голямо. Ползването на земни маси трябва да остане в последните етапи за запълване на депата и тяхната рекултивация. "Насипването" не е свързано само с подобряване състоянието на почвата, а съгласно Директивата има за цел "възстановяване на изкопни зони". Това не може да се приеме като равнозначно на предложения от МОСВ заместващ текст "за рекултивационни цели в разкопани участъци". Посоченото в Директивата "възстановяване на изкопни зони" логично предполага както запълване (при необходимост), така и рекултивация. Предложеният проект стеснява обхвата на приложението. не води до по-добри резултати от дейностите по управление на отпадъците. В европейската практика и до сега тези неопасни отпадъци намират масово приложение в пътното строителство и ландшафта, като в някои страни не се разрешава добива и ползването на неотпадъчни материали, ако има подходящи неопасни отпадъци.

  1. Предлагаме и да се добави и определение за „вторични суровини“ споменато в §15., чл.30, ал3, т.4, б.(в), като например:

„Вторични суровини“ са годни за рециклиране материали.

  1. По §44, от предложения за създаване чл. 21б от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, считаме, че следва да отпадне текста „като за тази цел използва формата и инструментите, предоставени от Европейската агенция по химикали“. В чл. 9 (1), б.“и“ от Директива (ЕС) 2018/851, посочения текст не се съдържа, а се изисква „...всеки доставчик на изделие съгласно определението в член 3, точка 33 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета, предоставя на Европейската агенция по химикали информацията по член 33, параграф 1“. На практика добавеният текст надхвърля обхвата на чл. 33 (1) от Регламент (ЕО) № 1907/2006 с включването на допълнителни данни като: идентификатор (EAN, GTIN, каталожен номер, номер на частта), категория изделие (код по CN/TARIC))категории материали и смеси, граници на концентрации и местоположение на веществата, пораждащи особено голямо безпокойство, и др. Също така, не сме съгласни, че текстът „като за тази цел използва формата и инструментите, предоставени от Агенцията“ има само пояснителен характер, както твърди МОСВ, защото именно чрез формата и инструментите, в които са включени оспорваните от нас данни, доставчиците се задължават да предоставят информация, за която няма изрично законодателно изискване. Обезпокоително е, че подобни изисквания се налагат с разработени форми и инструменти на агенция, която не е законодателен орган.

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ВАСИЛЕВА,

Считаме, че отчитането на позициите на заинтересования бизнес и задължените лица ще доведе до значително подобряване на управлението на отпадъците, вкл. увеличаване на прозрачността, намаляване на конфликтите на интереси, прилагането на принципите на кръговата икономика и, не на последно място - създаване на нови бизнес възможности и работни места.

 

 

С УВАЖЕНИЕ,

 

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС на БСК


Относно: Зид на Закона за управление на отпадъците
Добави мнение