ОТНОСНО ЗИД НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците , № 51-502-01-62.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Във връзка с внесен от Министерския съвет на 13.11.2025г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 51-502-01-62, представяме на вниманието Ви позицията на Българската стопанска камара (БСК), която отразява и изразени становища на заинтересовани браншови организации, членуващи в БСК.

Подкрепяме разграничението на видовете режими, на които подлежат лицата, извършващи дейности с отпадъци, както и текстовете, които имат за цел преустановяване извършването на нерегламентирани дейности с опасни и неопасни отпадъци.

Подкрепяме добавянето в изискванията към възложителите на строителство и строително-монтажни работи, финансирани с публични средства, да изискват в строежите да се влагат рециклирани строителни материали, строителни продукти, преминали през подготовка за повторна употреба, в количества в съответствие с изискванията на наредбата за управление на строителните отпадъци.

В промяната на чл. 14, ал.10, т. 1 следва да се преформулира текстът „продажбата на образуваните от третиране отпадъци от тези продукти“, например с „продажбата на продукти, получени от третирането на тези отпадъци“. Може да се използва и терминът „вторични суровини“, използван в текста от РГ 20 за съответствие на измененията на ЗУО с изменението на Директива 2008/98, като се даде определение или условия, при които те се получават.

На следващо място, добавянето на „депозитни такси“ при условие, че не е представено определение и няма друго пояснение откъде идват, на този етап (преди изготвяне на нормативен текст/акт за въвеждане на депозитна система в страната) създава само неяснота и следва да отпадне.

Следва да отпадане и предложението за създаване на ал. 11 в чл.14, тъй като считаме, че ал. 10 на същият отразява (за всички видове отпадъци) общите принципи за разходите за управление на отпадъците и критериите за определяне на възнагражденията на организациите по оползотворяване. Няма основание за изключване от тези принципи на излезлите от употреба моторни превозни средства, негодните за употреба батерии и акумулатори, и излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване.

Като отчитаме, че няма определение и за „окончателна операция по оползотворяване“ от добавеното към чл. 18, ал. 1, за да се предотвратят различни тълкувания, този текст следва да отпадне.

Подкрепяме въвеждането на разширената отговорност на производителя (РОП) за обувки и текстил, като считаме, че този подход ще гарантира ефективното събиране и управление на отпадъците от текстилни изделия. Още повече, предвид последните промени в Рамковата директива за отпадъците, РОП за обувки и текстил ще бъде задължителен подход в държавите-членки на Европейския съюз. За да се осигури изпълнението на задълженията на България, е необходимо и своевременното приемане и на съответната наредба за този отпадъчен поток, още повече, че с приемането на Зеления пакт беше посочено разделно събиране на тези отпадъци от 01.01.2025 г. При липсата на подзаконова нормативна уредба, регулираща задълженията и целите за лицата, които пускат на пазара обувки и текстил, няма да има и реално прилагане на задължението за разделно събиране в национален мащаб.

Подкрепяме промяната в подхода на санкциониране на ООп при неизпълнение на целите до 5% на една или повече от целите по чл. 14, ал. 1 за разделно събиране, за повторна употреба, за рециклиране или за оползотворяване, или съответната цел по видове материали, и размерът да бъде до сумата на продуктовите такси на неизпълнението.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК