17.03.2022

Живеем в интересни времена. Участваме в най-голямата технологична и социална трансформация на нашето време. Тази трансформация няма да подмине никого и начинът, по който я посреща бизнесът, и готовността му за нея ще предопределят развитието на българската икономика.

Според Джереми Гутч, основател на една от най-големите глобални общности за изследване на тенденции Trend Hunter, „следващите две-три години отварят уникален прозорец на възможности. Ренесансът идва след чумата. „Бурните 20“ в началото на ХХ век идват след испанския грип. А сега сме в началото на нови бурни 20, този път в ХХI век. Това е цикличният модел на историята. Когато човечеството преминава през голяма криза, то променя своя начин на живот и преосмисля приоритетите си. Започваме да наваксваме пропуснатото време, да обмисляме кое е най-важно, да преследваме нов начин на живот. В същото време, бизнесът разработва нови продукти, нови услуги, нови партньорства. Когато новият свят изкристализира, той идва с промяна на пазарните лидери, размества картите и започваме да живеем в хаос, който създава едновременно рискове и възможности.“

Такива времена неминуемо са съпътствани от кризи и конфликти, които се задълбочават. В такива моменти навременното разпознаване на тенденциите е тайно оръжие. Тенденциите са езикът и следите към появяващи се потребителски потребности, преориентиране на възможности, промяна на поведение. Всяка фирма трябва да оцени дали произвежда правилните продукти, дали предоставя правилните услуги, дали се позиционира в правилните пазарни сегменти. Дешифрирането на това накъде се движи светът води до нови възможности за развитие.

В този смисъл, войната в Украйна е само един от симптомите, който трябва да бъде правилно разчетен. Това не е просто регионален конфликт, подкладен от исторически претенции, а ход с пешката на голямата глобална шахматна дъска. 

Тенденциите

 

Център „Международно икономическо сътрудничество“ към Българската стопанска камара прави редовен преглед на световните тенденции и прогнозите за тяхното развитие до 2050 година на редица световни водещи организации и компании като Deloitte, PwC, Euromonitor International, Accenture, Future Today Institute, Roland Berger Institute, National Intelligence Council и други.

Текущите събития не само че не обезсмислят тези прогнози, а тъкмо обратното – значително ускоряват техния ход на развитие.

Ето само някои от тях:

  • Фрагментация на масовия пазар и възход на индивидуалния избор;
  • Засилване на cancel културата - забрана на класически литературни произведения, заради съмнения за расизъм или екстремно тълкуване на отношение към определени общности, крайно политизиране на изкуството, публично разбиване на кариерата на хора, заради споделено различно от масовото мнение, унищожение на исторически паметници, заради „некоректност“ към определени общности, заклеймяване на известни учени и творци от миналото и др.
  • Нарастваща пропаст между обществените изисквания и работата на правителствата. Възможност за поява на нови източници и модели на управление;
  • Засилване ролята на криптовалутите като естествено продължение на идеята за парите;
  • Упадък на глобализацията и пренастройване на глобалните вериги на доставки към местно производство;
  • Търсенето на редки природни суровини, използвани в новите технологии, ще се увеличи 10 пъти до 2050 година.

Всяка една от изброените прогнози за глобално развитие до 2050 г. вече се случват, а годината е едва 2022-ра. 

Европейските политики и стратегическите зависимости

 

На този фон Европа има да решава изключително трудни въпроси. Политиките, свързани с технологично лидерство, намаляване на енергийната зависимост и дигитализацията, изискват ресурси от редки суровини, употребявани в последното поколение технологии. Китай и Русия са най-големите доставчици в света на най-голям брой от тези така жизненоважни за модерните производства ценни редки суровини. Ето някои примери:

Държава

Редки суровини

% от световните доставки

Приложение

Русия

паладий

40%

автомобилна индустрия, електроника, химическа промишленост, медицина и др.

Китай

антимон

74%

полупроводници, диоди, инфрачервени детектори и др.

Китай

галий

80%

нанотехнологии, компютърни процесори, транзистори, лазерни диоди и светодиоди, чипове, слънчеви клетки и др.

Китай

германий

80%

радари, високочестотни устройства, полупроводници, транзистори и др.

Китай

природен графит

69%

електрометалургия, енергетика, химическа промишленост, батерии и др.

Китай

фосфор

74%

химическа промишленост, селско стопанство, металургия и др.

Китай

силиций

66%

нанотехнологии, соларни технологии, оптика, фибростъкло, електроника, медицина, селско стопанство и др.

Източник: Европейска комисия, Роланд Бергер Институт

На 22.02.2022 г. Европейската комисия публикува втори доклад за стратегическите зависимости на Евросъюза, като към шестте ключови области от първия доклад (суровини; активни фармацевтични съставки; литиево-йонни батерии; чист водород; полупроводници; облачни технологии и edge computing) се присъединяват и три допълнителни области: възобновяеми източници на енергия, съхранение на енергия и киберсигурност.

Българска стопанска камара стартира първото в България проучване с цел да анализира информация доколко българският бизнес е готов да посрещне предизвикателствата на променящия се свят. Голяма част от отговорилите до момента фирми са споделили, че споменатите по-горе в статията тенденции няма да ги засегнат пряко или не се отнасят за техния бизнес. Тези отговори бяха получени преди войната в Украйна. Към днешна дата, обаче, събитията се развиват по начин, който пряко или косвено засяга всички сектори на икономиката. Ето защо следенето и анализът на глобалните тенденции е част от осигуряването на растежа и развитието на всеки бизнес. Рано или късно тенденциите се превръщат в норма.

А Вас засягат ли Ви появяващите се тенденции? Готови ли сте за бъдещето?

 

Автор: Христина Каспарян

 

Бъдещето е сега или доколко световните мегатенденции се отнасят до българския бизнес