ПРЕДСТОЯЩИЯТ ИЗБОР И ИЗХОДА ОТ ПАРИЧНИЯ СЪВЕТ

Присъединяването към Валутен механизъм II (ВМ II) през 2020 г. постави началото на края на Паричния съвет (ПС), като приемането на еврото следва да отвори единствения контролиран изход, съхраняващ финансовата стабилност. Присъединяването към еврозоната (ЕЗ) открива също реални възможности за предприемане на дълго отлагани структурни реформи, обновяване на институциите и преформатиране на националното стратегическо управление в сегашната усложнена и динамична геополитическа среда.

В този контекст нараства натиска срещу приемане на еврото, паразитиращ удобно върху широката обществена неинформираност, недоверието към институциите и като цяло малобройните, забавени или вяли ответни реакции. Във връзка с това е полезно да бъдат припомнени някои аспекти на ПС върху чиято основа функционира „независимия“ български лев. Абстрахирайки се частично от приетото решение на 48-то НС и предприетите подготвителни действия, тези аспекти очертават ясно основната опция и „алтернативите“ на бързото приемане на еврото, и свързаните с тях времеви рамки, вкл.:

• незабавно, от 2024 г., при изпълнени критерии и съгласувана процедура, съгласно решението на 48-то НС и предприеманите подготвителни действия,
• след достигане на средните равнища на производителност и доходи в ЕС (в далечното бъдеще и неясна геополитическа среда), или
• никога (няма да изпълним критериите; не ни искат в ЕЗ; има по-добри модели на парично управление и бъдещи регионални валутни зони, алтернативни на еврото; като „най-добър“ модел, ПС следва да бъде съхранен за вечни времена).

ПС бе въведен преди повече от двадесет и пет години като временна, експериментална и санкционно-дисциплинарна мярка под натиска на МВФ. България бе включена в малобройна група от бивши колониални територии, икономически доминиони или административни райони с квазидържавен статус, която днес включва Хонг Конг, Босна и Херцеговина, Антигуа и Барбуда, Доминиканска република, Гренада, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадини.[1]

Българският ПС функционира при възможно най-рестриктивен модел на свръхобезпечение на паричната база (пари, банкноти в обръщение и резерви на търговските банки в централната банка), прилаган някога в човешката история. Към тази специфика следва да се добави огромният негативен ефект от изпълнението на част от необосновано строгите предварителни условия по кредитното споразумение, сключено с МВФ за неговото въвеждане. Достатъчно е да се посочат резултатите от командата за незабавно закриване на стотици големи и средни предприятия и свързани с тях контрагенти, спадът от 18,3 % на БВП през 1999 г. спрямо 1996 г., чието възстановяване отнел повече от седем години, а на заетостта - над дванадесет години.

Негативното въздействие на този специфичен тип парично управление върху възможностите на фиска, структурата на икономиката, провеждането на ефективна индустриална политика, демографските и емиграционни процеси, забавената конвергенция на производителността и доходите спрямо ЕС в сравнение с възможностите и резултатите, постигнати от държави от ЦИЕ, прилагащи гъвкав валутен курс са обект на непопулярни у нас многобройни изследвания, вкл. на изследователи от МВФ, МОТ, УНКТАД и др.[2] В този смисъл въпросът, защо по-развити страни като Чехия, Полша, Унгария отлагат приемането на еврото, отдавна има свой адекватен отговор в цитираните сравнителни проучвания на ефектите от гъвкавата валутна политика спрямо действащите конвенционални ПС.

Полезно е също да бъде проследен коридора на промени на курса еврото към валутите на споменатите, на съседни и по-развити държави в дългосрочен хоризонт. То показва ясно, че с изключение на Дания, дискреционната валутна политика е била използвана като основен инструмент за противодействие на цикличните колебания, балансиране на външния обмен и платежния баланс с всички позитивни преки и косвени ефекти за икономическия ръст, инвестициите, заетостта и отрасловото преструктуриране, вкл. в икономики с многобройни и значими проблеми, предизвикани от водената радикална експанзионистична политика.

Общ коридор на курса еврото на ЕЦБ към националните валути на Швеция, Дания, Полша, Чехия, Румъния и Турция през (2000-2023 г.)[3]

Преповтарянето на този въпрос в общественото пространство, систематично игнорира опита на трите Балтийски държави, които са и най-подходящите сравнителни аналози предвид сходния ПС прилаган в България и достигнато равнище на производителност и доходи преди тяхното присъединяването към ЕЗ.[4]

На следващо място от вниманието на обществото, на част от академичната и експертна общност остават встрани или удобно се заобикалят и други проучвания, вкл. една монография от края на м. г. (над 400 стр., 18 глави) на Катедра Икономика при СУ „Св. Кл. Охридски.[5] Дискусията предшестваща решението на 48-то НС за ускорено приемане на еврото също показа, че много от активните говорители по темата не познават споменатия анализ, но и ред други проучвания, вкл. официални позиции на Икономическия и социален съвет (ИСС) по общия дебат и опита на страни с най-близки изходни условия.[6]

Казаното до тук съвсем не означава, че вечното действие на ПС или още по-малко връщането към дискреционната парична и валутна политика отпреди 1997 г. са реалистични опции, които да обслужат адекватно националния интерес. Това се потвърждава категорично от едно скорошно проучване на опита на трите Балтийски държави, на ролята на вътрешните политически и институционални фактори и обществената подкрепа за присъединяване към ЕЗ по време на глобалната финансова и икономическа криза от 2008 - 2009 г. Авторите подчертават категоричния отказ на трите БД да следват препоръките на МВФ от онзи период за минаване през междинен преход от ПС към плаващ валутен курс и последващо приемане на еврото, решимостта да се провежда алтернативна твърда политика за ускорено присъединяване към ЕЗ, като анализират вътрешно политическите условия и двигатели, оказали значимо въздействие върху вземането на тези решения.[7]

В настъпилия преломен момент в новата ни стопанска история, обществото следва да получи отговор на критично важни въпроси от несъстоялия се или закъснял обществен, политически и експертен дебат:

1. Можеше ли, и защо не бяха оползотворени възможностите за по-ранно присъединяване към ВМ II и ЕЗ ?
2. Ако това се беше случило, как биха изглеждали днес политическата система, качеството на институциите, националното стратегическо управление, регулаторната среда, защитата на собствеността и договорите, инвестициите, предприемаческата активност, структурата на българската икономика, производителността и доходите ?
3. Къде щяхме да сме спрямо Румъния, която изпреварвахме по производителност и доходи до към 2004-2005 г. ?
4. Има ли обществото необходимата воля и критична експертна маса за да наложи верния избор на основните политически сили в поредните извънредни парламентарни избори ?

       В заключение си струва да бъде припомнено отново едно основно послание от цитираното становище на ИСС от декември 2017 г. - „ускоряването на подготовката и осигуряването на външнополитическа подкрепа за присъединяване на Р България към еврозоната придобива значението на непосредствена национална цел и задача на външната и икономическата политика с най-висок приоритет, на един от основните фактори за радикална промяна на инвестиционната среда. Едва ли може да се посочи друга предстояща икономическа реформа, която да се сравни с дълбочината, важността и значимостта на очакваните последици от присъединяването към ЕЗ.“

01.02.2023 г.

автор: Димитър Бранков д. и.

[1] Виж: „ANNUAL REPORT ON EXCHANGE ARRANGEMENTS AND EXCHANGE RESTRICTIONS“. IMF. 2021. p. 10.

[2] Виж: „След двадесет години Валутен борд – марш на скок към еврозоната“, 2017, налично на https://www.bia-bg.com/news/view/23512/

[3] https://www.ecb.europa.eu/stats/policy_and_exchange_rates/euro_reference_exchange_rates/html/index.en.html

[4] Анализ на ИСС „Въздействие на присъединяването на България към еврозоната върху икономическото развитие, инфлацията и доходите в страната“. 2022. Наличен на https://esc.bg/wp-content/uploads/2022/07/ESC_4_018_2022.pdf

[5] „Предизвикателства пред българската икономика по пътя към членство в еврозоната“. 2022, която към настоящия момент остава най-задълбоченото и актуално проучване на широк кръг от проблеми на замяната на лева с еврото. Виж https://www.bia-bg.com/event/view/31246/

[6] Становища на ИСС “Ускоряване на подготовката за присъединяване на Рeпублика България към ЕЗ” от 21.12.2017 г. на https://esc.bg/wp-content/uploads/2021/01/opinion-esc-3-46-2017-bg.pdf и „Национален план за въвеждане на еврото” от 27 май 2022 г. на https://esc.bg/wp-content/uploads/2022/06/ESC_4_016_2022.pdf

[7] Assem Dandashly and Amy Verdun Euro adoption policies in the second decade – the remarkable cases of the Baltic States. Journal of European Integration. Euro adoption policies in the second decade – the remarkable cases of the Baltic States, Journal of European Integration, 42:3, 381-397. 2020. Виж също цит. анализ на ИСС от 2022, с. 17.