2025 ГОДИНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БИЗНЕСА
БСК представя резултатите от традиционното си онлайн-допитване до членовете на Камарата, проведено в периода 7 ноември – 7 декември 2025 г. сред 847 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката. Представянето на резултатите от проучването беше насрочено за 15 декември 2025 г., но бе отложено с оглед протестите и оставката на правителството с цел недопускане на политизирането на информацията.
Проучването се осъществява за 21-ва поредна година, а целта е да се изследва състоянието на бизнеса в настоящите макроикономически условия. Основните теми са свързани с отражението на политическите процеси в международен и национален план върху бизнеса в България, както и с бизнес планирането за следващата календарна година.
69% от анкетираните предприятия са микро- и малки (с до 50 заети), 19% са средни (с 50 до 250 заети), а 12% са големи (с над 250 заети).
21% - от сектор „Промишленост“ (вкл. преработваща и добивна), 20% от участниците в анкетата представляват предприятия от сектор „Услуги“, 18% - от сектор „Търговия“, 10% - от сектор „Хотелиерство, ресторантьорство, туризъм“, 8% - от „Строителство“, 5% - „Образование“, 4% - „Транспорт и логистика“, 2% - „Финансов сектор“, 2% - „Здравеопазване“, 3% - „Селско стопанство“, други дейности – 7%.
19% от анкетираните предприятия оперират в Североизточния, 13% - в Северен централен, 11% - в Югоизточен, 10% - в Югозападния регион за планиране, 11% - в Южен централен, 8% - в Северозападен. 28% оперират на територията на цялата страна.
Оценките за 2025 г.
Участниците в анкетата дават преобладаващо негативна оценка и на състоянието на бизнес климата, и на състоянието на собствените си фирми.
Песимизмът сред българския бизнес през 2025 г. е породен от съвкупността на външни шокове (международната геополитическа обстановка, продължаващата война в Украйна, енергийната криза), техният последващ ефект, висока инфлация и производствени разходи, забавящо се търсене, продължителна политическа нестабилност и други вътрешни проблеми като недостиг на кадри и тежка администрация. Тези фактори действат едновременно и усилват усещането за несигурност, което кара предприятията да ограничават очакванията си и да се фокусират върху оцеляването, вместо върху растежа, и то насред процес на преминаване към нова валута от 1 януари 2026 г.
След поредицата кризи (COVID-19, ръст на цените на енергоносителите, война в Украйна) вече се наблюдава и забавяне на глобалния икономически растеж, като огромна част от българските предприятия очакват собствените им резултати да се влошат заради отслабването на световната икономика.
Песимистичните нагласи се подхранват и от прогнозите за свиване на поръчките и търсенето, както вътрешно, така и външно.
Вътрешнополитическата обстановка също има силен негативен ефект върху бизнес климата.
Липсата на устойчиво управление и реформи засилва несигурността и прави дългосрочното планиране трудно. Представителите на бизнеса отбелязват и дефицит на партньорство между бизнеса и държавните институции, като доверието в изпълнителната, законодателната и съдебната власт е почти нулево.
Продължава и недостигът на работна ръка, както и регулаторните пречки. Предприятията продължават се оплакват и от корупция в администрацията. Несигурността около държавната политика също допринася за песимизма.
Прогнозите за 2026 г.
Традиционно, между 30 и 40 процента от участниците в годишните анкети на БСК са оптимисти за бъдещето на икономиката. Най-нисък е бил процентът на оптимистите през 2011 г. (13%) и през 2020 г. (11%) – в първия случай след финансовата криза от 2009-2010 г., а във втория – заради ковид кризата. Това са именно годините, в които е имало най-много песимисти – 71% през 2011 и 70% през 2020 г.
След отшумяването на ковид кризата, през 2021 г. традиционният оптимизъм се завърна за кратко, но той бързо беше попарен от реалността. В тазгодишното проучване отново преобладават песимистите (66%).
Рисковете пред развитието на българската икономика мнозинството от анкетираните виждат в очакван ръст на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, и непрекъснато покачващата се цена на труда. Притесненията у бизнеса се коренят основно в продължаващите (и с необозрим във времето край) международни и национални кризи и политическите турбуленции, които водят след себе си нестабилност и неяснота, невъзможност за прогнозируемост и планиране.
Пречките
Като най-големи пречки пред бизнеса анкетираните посочват липсата на работна ръка, бюрокрацията, регулаторната тежест, често променящата се нормативна уредба и корупцията. Като сериозен проблем се очертава и неефективната съдебна система.
За преобладаващата част от анкетираните високите цени на суровините, материалите и енергийните ресурси, както и неконтролируемият и необоснован ръст на доходите създават сериозни проблеми, което ги принуждава да увеличават крайните цени на продукцията си и да съкращават разходи (основно инвестиции).
Плановете
Очакванията за покачване на цените и, по-конкретно – на цената на труда, кара повечето работодатели да включват в плановете си за 2025 г. ръст на възнагражденията. Плановете за увеличение на минималната работна заплата в най-голяма степен се отразяват върху инфлационните процеси – повечето работодатели възнамеряват да калкулира този допълнителен разход към цените на стоките и услугите.
В отговор на икономическата криза, около 40-43% от анкетираните планират да увеличат обема на производството си, както и гамата от предлагани продукти/услуги, а всеки трети ще търси нови пазари.
Сред приоритетите на бизнеса за 2026 г. са инвестициите в развитие/обучение на персонала, както и инвестициите в енергоспестяващи технологии и дигитализация на производството.
В заключение…
В условията на неясни перспективи, бизнесът запазва висока степен на песимизъм, затова очакванията и плановете му за бъдещето са твърде предпазливи и подчинени на прагматизма.
Трябва да се отчете, че анкетата е проведена в периода на обсъждане на варианта на държавен бюджет, за който Българската стопанска камара (БСК) също предупреди, че залага мерки, които могат да породят нов инфлационен натиск и рискове за финансовата стабилност.
