Дата: 20.04.2020

Автор: Жасмина Саръиванова, БСК

Прочетено: 373

За Насим Никълъс Талеб в неговата книга „Черният лебед“, черният лебед е рядко или случайно събитие, което е неочаквано и има три отличителни белега – то е непредсказуемо, има огромно въздействие и може да бъде обяснено със задна дата. Черните лебеди са непредвидими и, ако искаме да оцелеем, ние трябва да се пригодим към тяхното съществуване и да приемем, че вече ще живеем в различен свят.

В днешния ден черният лебед е вече тук, при нас. Опитваме се да го опознаем, да го укротим, опитомим или омилостивим... все още не сме наясно точно как, но търсим верния подход. Засега сме сигурни единствено в името му. А то е коронавирус COVID-19. И колкото и да звучи абсурдно, това е добро начало. Защото да идентифицираш противника е най-важната отправна точка, за да се справиш с него.

Нека си представим, че светът, който сме управлявали и в който сме работили, преди черният лебед с име COVID-19 да се настани, се нарича традиционно трудово право. В този свят всеки от нас не е харесвал нещо, възползвал се е от друго, чудел се е как да го промени към по-добро и да покани по-смело 21-ви век вътре. Разбира се, с плахи стъпки са се прокрадвали нови, гъвкави форми на работа, но някак не всички от нас са ги приемали, къде от страх от неизвестното, къде от нежелание да преодолеем закостенели навици.

С един размах на крилете си черният лебед отвя дилемата дали да напуснем света на трудовите отношения, на формите на труд такива, каквито са били до вчера и да станем в пъти по-гъвкави и адаптивни, или не. Днес вече обсъждаме не „дали“, а коя от тези нови форми на труд да използваме в нашата фирма, в нашата сфера.

Вече повечето от нас в сферите, в които това е възможно, работят дистанционно и мобилно. За няколко дни за милиони хора се промени начинът на работна комуникация, промени се бързината, с която трабва да реагираш на променящата се буквално за часове обстановка, работата под стрес вече не е фраза, с която да допълниш своята автобиография, а реалност. Необходимостта да ползваш всякакви електронни приложения и възможности е неотложна. Променя се деловият протокол, променя се мисленето, че домът е дом, а офисът – офис. Днес вече домът или мястото, на което сме, е и офис.

Извънредната ситуация в момента наложи спешното преразглеждане на съществуващата уредба в КТ на надомния труд. Предизвикателството, пред което сме изправени, изисква облекчаване на режима на сключване на трудовите договори от тази категория, максимално отпадане на административната тежест за бизнеса.

„Гиг“ икономиката или работа чрез он-лайн платформа дава възможността виртуално и без необходимост от физическа среща да се срещат предлагащите и търсещи работа. Не само в извънредни ситуации като настоящата, когато всяко избягване на пряк физически контакт е търсено, но и при нормализиране на обстановката, тази възможност спестява време и ресурс.

Споделянето на служители е нова форма на заетост, която също дава множество възможности, особено при недостиг на кадри. Група работодатели наемат координирано един работник.

При прекъсващата работа работодателят има възможността да сключи трудов договор, при който наетото лице не е с редовно работно време, а се ангажира при необходимост да извърши определена работа. В моменти на кризисна ситуация подобна възможност създава сигурност и може да реши много спешни проблеми, включително в здравеопазването и образованието.

Работата по портфолио също дава множество възможности за предоставяне на услуги от самостоятелно заети лица да осъществяват услуги за голям брой клиенти. Тук вече идва и съвсем новото тълкуване на множество понятия, които разбираме по традиционен начин. Работодателят може да бъде клиент и клиентът може да бъде работодател.

Ще си позволя да предположа, че все още изглеждащи футуристични форми на труда и трудовото правоотношение, в които изкуственият интелект, роботите, играят ключова роля, скоро ще бъдат поставени реално за обсъждане.

Това, което ни изглеждаше далечно в сферата на труда вчера, днес е реално предизвикателство. Урокът, който трябва да извлечем, е да не си позволяваме заради краткосрочните да пропускаме дългосрочните цели. Когато творим трудови норми, да не забравяме, че в света се появяват и черни лебеди, и трябва да се опитаме, доколкото е възможно, нормите да са пригодени и за тези времена. Всеки пропуск и решаването на проблем „на парче“ може да бъде решаващ в момент на криза, колкото и незначителен да ни се струва, когато всичко е спокойно. Новите форми на труд не са нечия прищявка или опит да се заобикалят утвърдени правила. Те са възможността да продължим и след като черният лебед отлети.