Дата: 20.04.2020

Автор: Дияна Бедросян, Дарик – Бургас

Прочетено: 90

Видка Вълчева е дългогодишен ръководител в ТИК – Бургас. Влиза в първата организация на бизнеса в града като млад електроинженер, работещ по специалността си. „Моята работа беше регламентирана дейност с видим резултат. Камарата ме пренесе в един динамичен свят, в който всеки ден трябва да се развиваш, да се адаптираш бързо към променящата се икономическа обстановка и да си адекватен към широкообхватните нужди на бизнеса. Резултатът не винаги идва бързо. Понякога отнема много усилия, преди да видиш успехите“, споделя тя. Но именно предизвикателството превръща работата й в призвание и тя я определя с една дума – „всичко!“

 

_________

Г-жо Вълчева, разкажете за началото на организацията в Бургас?

Историята й е поставена през 1907 г. от предприемчиви бургазлии, които въпреки икономическите и политически ситуации, успяват да я съхранят 40 години. За тяхната инициативност говори и сградата на настоящата Областна администрация в града, построена за нуждите на Камарата. На 15 юни 1982 г., с решение на Бургаския окръжен съд е регистрирана като юридическо лице „Окръжна индустриална стопанска асоциация“ (ОИСА)-Бургас. По-късно е преименувана в Индустриална стопанска асоциация, с председател и учредител, тогавашният ген. директор на СО „Нефтохим“, Димитър Найденов. От учредяването си Камарата е колективен член на Българската стопанска камара.

През 1982 г. интересът от страна на стопанските организации е бил голям, от всички сектори и услуги в региона. Причината е, че за първи път Бургас е имал структура, обединяваща и защитаваща интересите на бизнеса, а сред учредителите е и ВХТИ, днешният университет „Проф. д-р Асен Златаров“.

За отбелязване е, че сред първите и настоящи членове на организацията са и сега работещите след приватизацията предприятия. Това са „Лукойл-Нефтохим-Бургас“ АД (СК „Нефтохим“), „Промет Стиил“ АД („Металургичен комбинат“ - Дебелт), „Победа“ АД, (ЗШЗИ „Победа“), „Черноморско злато“ - Поморие („Винпром“ – Поморие), „Андезит“ ООД („Инертни материали“), „Трансвагон“ АД (ВЗ „Червено знаме“), „Керамика“ - Бургас (завод „Михайл Дойчев“), „Карина Карнобат“ (завод „Васил Михалев“), „Пристанище Бургас‘ ЕАД, „Промишлено монтажно управление“ АД-Бургас, и други.

От 1990 г. сдружението е преименувано в Търговско-индустриална камара – Бургас. След него през 90-те се учредиха нови браншови и регионални сдружения. Това активира нов подход на работа в условия на конкуренция и предоставяне на повече и по-качествени услуги.

В условията на прехода, смяната на собствеността, приватизационните процеси, несигурната икономическа и бизнес среда, ТИК - Бургас работеше по-гъвкаво с фирмите, за да им оказва пълно съдействие, като получавахме голяма помощ от ръководството на БСК.

Как бихте определила работата на ТИК сега?

От създаването на организацията досега има голяма промяна в динамиката. Работим във всички посоки – за бизнеса в региона, в контакт с регионални, национални и международни организации и партньори, за обезпечаване нуждите на фирмите, съобразно с потребностите.

Икономика 4.0, новите цифрови технологии, дигитализацията и многото законодателни промени изискват бърза реакция и висока компетентност. Доказателство за това са подписаните споразумения за сътрудничество на ТИК-Бургас със сродни бизнес организации от близо 20 държави от ЕС, с Турция, Руската федерация и др. Партньори сме и с редица нестопански организации, работещи по европроекти. За решаване на специфични въпроси и за начинаещите в бизнеса ползваме утвърдени външни експерти от различни браншове.

Кои са успехите на Камарата, които биха мотивирали и бизнеса?

Мога да посоча шестте успешно изпълнени европейски проекти, в качеството ни на водещ партньор по Трансгранично сътрудничество, с партньори от Турция, Испания и Германия.

В момента сме партньори с 5 държави по проект „Устойчива агро-търговска мрежа в Черноморския басейн“ (AgriTrade Net), финансиран по Европейския инструмент за съседство “Черноморски басейн 2014-2020“. При изпълнението им разширихме и създадохме нови делови контакти. Опитваме се да активираме повече предприятия да работят по европейски програми, при които голяма част от средствата са безвъзмездни.

В тясно сътрудничество сме с двете висши училища в Бургас. С тях провеждаме форуми, за да предложим решения за фирмите в по-сложната обстановка през последните години, в които се открои кризата на специализирани кадри. Днес имаме голяма нужда от високообразовани хора, както и от лидери, които не се страхуват да поставят проблемите ясно и открито пред институции, местни и държавни власти. Именно високото ниво на бизнес ръководителите в нашия регион винаги са активирали инициативата на организацията.

Важно е да говорим и за успеха на компаниите, които са наши членове, не само за приноса им към икономиката, но като пример за правене на реален бизнес в България. Стараем се да направим успехите им видими, тъй като сега младите, начинаещи предприемачи имат нужда от модели за подражание.

Как оценявате партньорството с местната власт?

От Община Бургас получаваме пълно съдействие. Работим в тясно сътрудничество по редица въпроси - международно сътрудничество, проучвания, анализи, казуси на фирми. Не рядко, с личното участие на кмета Димитър Николов. Подобно съдействие е привилегия за бизнеса в Бургас и нашата организация. За отбелязване е, че Община Бургас е активен дългогодишен наш член.

Работим и в партньорство с Областна администрация, с общините в региона, с Регионалната служба по заетост, с областните държавни институции и с нестопанските организации от различните сектори в региона. За съжаление, много от въпросите зависят от националните власти и ние бихме подкрепили една бъдеща децентрализация.

От 7 години сме партньори с Регионалния академичен център на БАН в Бургас - съвместно провеждаме ежегодни срещи на жените в науката и бизнеса, с цел реализиране в практиката на научни проекти. ТИК пое предизвикателството да бъде един от учредителите на „Регионален академичен център на БАН“ в Бургас, като юридическо лице, а това е проект с голямо обществено значение.

Вашето пожелание към БСК в навечерието на внушителната годишнина.

Пожелавам на БСК и нейния председател, г-н Радосвет Радев, да продължат да работят в полза на бизнеса със същата настойчивост, както досега. Нека продължат да бъдат генератори на идеи и да имат енергията да ги отстояват и реализират, имайки нашата пълна подкрепа!

 

Въпросите зададе Дияна Бедросян, Дарик – Бургас