Дата: 29.11.2012

Източник: БСК

Прочетено: 3389

За 76% от ключовите длъжности в предприятията се изисква висше образование (35% магистърска степен и 41% бакалавърска), а за останалите 24% работодателите очакват специалисти със средно образование, придобито в професионална гимназия. В същото време се наблюдава отлив на кандидати за обучение в професионални гимназии, което създава все по-голяма протаст между търсенето и предлагането на работна ръка с определена квалификация и умения.

Това показват разработените до момента в рамките на изпълнявания от БСК проект по ОП „Развитие на човешките ресурси“ 17 секторни модела, които включват 206 професионални стандарта на ключови за развитието на фирмите длъжности. Те ще бъдат част от  Информационната система за оценка на компетенциите на работната сила. Предстои до края на 2014 г. да бъдат разработени общо 600 модела на длъжности и компетентностни рамки (професионални стандарти) за 50 професии и специалности.

Резултатите от извършеното до момента по проекта на БСК бяха представени пред участниците в разширеното заседание на Националния съвет за оценка на компетенциите, което се провежда на 29 и 30 ноември 2012 г. в гр. Пловдив. Съветът обсъди и прие разработените секторни модели в секторите: Металургия, Електротехника, Машиностроене, Месопреработване, Мебелна промишленост, Електроника, Охрана и сигурност, Химия, Туризъм, Електромобили, Безалкохолни напитки и минерални води, Търговия на едро, Търговия на дребно, Консервна промишленост, Млекопреработване, Мехатроника, Фасилити мениджмънт.

За разработването на 17-те секторни модела са описани 2266 знания, 1442 умения, 2460 компетенции и 12 300 поведенчески индикатора:

  • Почти половината (47%) от описаните знания са в областта на техническите науки, 28% са в сферата на природните науки, математиката и информатиката, 18% - стопански и правни науки, 5% - хуманитарни науки и 2% - сигурност и отбрана. В същото време, 46% от студентите у нас изучават бизнес и икономика, 27% - инженерно-технически дисциплини, а 24% - хуманитарни специалности. Затова не е случайно, че завършилите технически университет намират най-бързо и добре платена работа, а от останалите висшисти само 20% работят по специалността си. Това е глобален, а не само национален проблем.


До 2020 г. в Европа над 40% от работниците трябва да са с висше образование, за да може да се отговори на икономическите тенденции. България и сега, и тогава ще изостава от този показател, като прогнозата е у нас висшистите през 2020 г. да достигнат 34%. Към момента едва 23% от всички българи в работоспособна възраст са висшисти.

Изследване на екип на McKinsey показва, че недостигът на кадри с висока квалификация, отговаряща на нуждите на бизнеса, ще бъде една от най-отявлените тенденции на пазара на труда през следващото десетилетие. Работодателите ще имат нужда от 18 млн. повече служители с висше образование, отколкото ще има на пазара на труда през 2020 година. Най-силно недостигът ще се усети в Южна Европа. Същевременно, ще има свръх голям брой служители с ниска и средна квалификация. Тази тенденция означава висока безработица, натиск към по-ниско заплащане и, същевременно - “глад” за квалифицирани кадри.

  • Освен сериозно разминаване между търсене и предлагане на човешки ресурси с определена квалификация, данните от разработените секторни модели показват и диспропорции по отношение на изискваните умения. Все по-голямо внимание се обръща на т.нар. „меки умения“ (33% от всички описани), които практически отсъстват от учебните програми – и в средното, и във висшето образование. Сред меките умения най-ценни за работодателите са „ефективност“ (31%) и „постигане на резултати“ (30%), следвани от „въздействие и влияние“ (17%), „взаимоотношения“ (14%) и „познавателни умения“ (8%).
  • По отношение на компетенциите на ключовите длъжности най-търсени (64%) са специфичните компетенции, следвани от основните (24%), а с най-малък дял са управленските компетенции (12%). Сред валидните за всички секторни модели компетенции са: лидерство, работа в екип, ориентация към резултат, управление на проекти, умения за общуване, изграждане на взаимоотношения, грижа за клиента, осигуряване на качество, адаптивност, стратегическо мислене, ефективност.


Жизнен цикъл на компетенциите и квалификацията

Всяка придобита компетенция, а също и всяка квалификация, преминава през период на придобиване, развитие, усъвършенстване и спад. Този жизнен цикъл е свързан с динамичното развитие на технологиите и промените във външната среда.

Според изследване на CEDEFOP (Европейски център за развитие на професионалното обучение), например, професията „ядрен инженер“ има жизнен цикъл от около 8 години, което означава, че след този период, ако не са усъвършенствани знанията, уменията и компетенциите на лицето, неговата квалификация не е приложима в съвременните технологични условия. Професията (специалността) „инженер – електроника и автоматизация“ има жизнен цикъл около 7 години, „IT-инженер“ – 4 години, „юрист“ – 6 години, и т.н.

Налага се изводът, че не може да се гледа на квалификацията като на константа, а понятието „учене през целия живот“ не е клише – то е инструмент за оцеляване и конкурентоспособност, както за отделния човек, така и за компаниите. Друг извод е, че системата за продължаващо обучение става дори по-важна от тази за образование. На този фон, твърде притеснителен е фактът, че в България системата за продължаващо обучение е твърде остаряла – и нормативно, и институционално, макар да е сред ключовите въпроси за конкурентоспособността на работната сила. Ето защо, наложително е инвестициите да се насочват не само към образователната система, но и към различните форми на продължаващо обучение, което в момента е оставено на индивидуалната инициатива на отделния зает или работодател.

Създаването и въвеждането на професионални стандарти осигурява надеждна информационна основа за развитие на политиката на пазара на труда, професионалното образование и обучение а така също, и формират обективна основа на професионалното ориентиране. Това е става възможно чрез изграждане на система за проучване, идентифициране, наблюдение, планиране и прогнозиране на потребностите от професионално образование и обучение. С цел регламентиране на професионалните стандарти (компетентностните модели) в системата на заетостта екипът, работещ по проекта на БСК, предлага да бъде приет Закон за професионалните стандарти в заетостта (ЗПСЗ).

Предвижда се със закона да се създаде Национален съвет за умения и компетенции (НСУК), който да се изгражда на принципа на публично-частното партньорство, с участието на работодателските организации. Предлага се НСУК да:

  • определя общата политика за разработване, въвеждане и актуализиране на професионалните стандарти,
  • отговаря за единната политика, информационното и ресурсно осигуряване на професионалното ориентиране,
  • акредитира секторните съвети за умения,
  • лицензира доставчици на професионално информиране, ориентиране и консултиране,
  • осъществява мониторинг и общ контрол по спазването на закона и др.


Акредитираните от НСУК секторни съвети за умения и компетенции ще:

  • утвърждават като национално приложими професионални стандарти за длъжностите за съответния икономически сектор;
  • разработват квалификационни стандарти, на база професионалните стандарти;
  • разработват и утвърждават правила за валидиране на знания и умения, както и за оценка на трудовото представяне.


Секторните съвети за умения и компетенции ще лицензират оценители на компетенциите в съответствие с професионалните стандарти за длъжностите от съответния икономически сектор. Те оценителите на компетенции ще имат основна роля в оценката и валидирането на резултатите от ученето, както и в оценката на трудовото представяне.

 

Автор на снимката: www.f2ftv.net