Дата: 11.04.2013

Източник: в. Преса

Прочетено: 2443

Европейската комисия смята, че България трябва да приложи всеобхватен пакет от мерки за справяне със сериозната структурна безработица, която застрашава икономическия растеж.
Това е една от препоръките в оповестения днес анализ на риска от макроикономически дисбаланси в отделните държави от Евросъюза. Процедурата е част от механизма за ранно предупреждение, който миналата година постави България сред група от 13 държави, чиято икономика е изложена на потенциални рискове.

Българският трудов пазар е пострадал много силно от кризата, фирмите масово са закривали работни места, вместо да намаляват заплати, в резултат от което заетостта у нас е сред най-драстично спадналите в ЕС. Безработицата е концентрирана сред уязвими групи като младите и нискоквалифицираните, расте и делът на дългосрочно безработните. Всичко това застрашава икономическия растеж, смята Еврокомисията. Затова тя препоръчва сериозни усилия, включващи мерки на пазара на труда и в регионалната политика, както и образователна реформа.

Сред другите проблеми у нас, ЕК изненадващо посочва високата външна задлъжнялост – въпреки че България има втория най-нисък дълг в ЕС. Като контрамярка се препоръчва привличане на повече капитали в производството и по-добро усвояване на парите от еврофондовете. Комисията не очаква България отново да стигне до бюджетен свръхдефицит, но предупреждава за възможен риск от загуба на конкурентоспособност заради сравнително бързия растеж на цената на труда.

Корпоративната задлъжнялост в нефинансовия сектор е определена като повод за тревога. Според ЕК забавените плащания на кредити, наеми и доставки на стоки и услуги са доказателство за продължаващите трудности пред частния бизнес. Финансовият сектор у нас е запазил стабилността си, но доходността остава много ниска, както и ръстът на кредитите, което, според Еврокомисията, също излага на риск перспективите за икономически растеж.


Основните заключения на Брюксел за България са:

След присъединяването към ЕС в българската икономика се образуваха забележими външни и вътрешни дисбаланси.

На фона на опитите да настигне останалите европейски икономики България отчете изключително силен приток на капитали, което бе отразено от силното увеличаване на външната задлъжнялост, кредитирането на частния сектор и нарастването на дефицита по текущата сметка. Частното потребление, инфлацията, цените на недвижимите имоти и строителството отчетоха силен растеж, отразявайки прегряването на икономиката и трудовия пазар през 2007-2008 година. Силният трудов пазар доведе до извънредно силен растеж на възнагражденията, което пък имаше за последица силно повишаване на индекса на номиналните разходи за труд за единица продукция (Unit Labor Cost - ULC).

Трудовият пазар бе силно засегнат от кризата и повторното включване на работниците с ниска квалификация е трудно

С общ спад от 9 процента за периода 2009-2001 година България бе сред страните в ЕС с най-силно намаляване на заетостта. Безработицата нарасна двойно от под 6 процента до 12 процента през първото тримесечие на 2012 година, като се увеличи и неефикасността. Постоянното увеличаване на безработицата, професионалните умения и географските несъответствия, както и високата концентрация на съкращения на работни места сред работниците с ниска квалификация сочат силна неефикасност на процеса на коригиране. При липсата на реформи голяма част от текущата безработица може да стане структурна.

Основните предизвикателства пред пазара на труда са свързани с несъответствието на професионалните умения в някои сектори и региони

За да се постигне трайно подобрение в тази област, е необходим мащабен пакет от мерки в сферите на активния трудов пазар, образованието и регионалната политика. Секторният и професионален минимален праг за социална сигурност имат определени неблагоприятни странични въздействия върху някои сегменти от трудовия пазар. Някои от тези прагове са поставени много близо до преобладаващата средна заплата в засегнатите сектори и професии, което налага по-висока действителна ставка за социално осигуряване за служителите, чиито реални заплати са под облагаемия минимум. Следователно, тази система, която бе създадена с цел да се бори с недекларираната заетост, на практика може да натовари работниците в някои нискоквалифицирани сегменти и региони на трудовия пазар. 

Растежът на индекса на номиналните разходи за труд за единица продукция остава сред най-бързите в ЕС въпреки посоченото забавяне

Намаляването на външната конкурентоспособност може да бъде по-слабо, отколкото сочи общият индекс. Растежът на индекса в заводското производство е по-умерен, въпреки че това отчасти се дължи на силното намаляване на работната сила, а България продължава да увеличава дела си от износния пазар. Статистически, повишаването на индекса може да отразява и излизането на икономиката "на светло". 

Коригирането на текущата сметка е до голяма степен структурно и се дължи на значителното увеличаване на дела от износния пазар, но основните уязвими точки остават

Силните дисбаланси в текущата сметка от преди кризата са коригирани. Силното увеличение на износа доведе до коригиране на текущата сметка, въпреки че то отразява и благоприятните световни ценови тенденции за българския износ, от който суровините са голяма част. Изглежда малко вероятно страната да се върне към голям дефицит по текущата сметка, когато икономическите условия и капиталовите потоци се нормализират. Върху текущата сметка силно влияние оказват и чуждестранните инвестиции в недвижимите имоти. Периодичната нестабилност на подобни парични потоци обаче също е източник на нестабилност.

Процесът на деливъридж в корпоративния сектор продължава

Процесът на деливъридж, комбиниран с напрежението на световния финансов пазар, ще продължи да сдържа инвестициите и растежа на производителността. Следователно, институциите, регулиращи трудовия пазар и възнагражденията, трябва да осигурят необходимата гъвкавост, за да поддържат увеличаването на възнагражденията в съответствие с растежа на производителността.

Фискалната политика улеснява процеса на коригиране

Предпазливата фискална политика на България осигурява стабилна икономическа среда, подкрепяйки процеса на деливъридж в частния сектор.